15 Ноември 2024петък03:55 ч.

Интервю

Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан:

Кубинците не предадоха революцията

Работим услилено за засилване на връзките между София и Хавана, посочва дипломатката

/ брой: 1

автор:Таня Глухчева

visibility 2255

Н. Пр. г-жа Мариета Гарсия Хордан започва мандата си като посланик на Острова на Свободата у нас през април 2023 г. Повод за срещата ни с нея е отбелязването на 65 г. от успеха на революцията навръх Нова година, а също и да научим повече за кубинското общество и как въпреки ембаргото и блокадата на САЩ, народът не се предава и показва, че е по-силен от несправедливите санкции. Въпреки тях, по време на КОВИД-пандемията кубински медицински бригади помагат на различни държави от различни континенти, включително Европа. Те първи отиват в Ломбардия, Италия, една от най-засегнатите страни, и благодарение на опита си - успяват да помогнат. Безвъзмездно. Номинирани са за Нобелова награда, която макар да не печелят, усещат подкрепата на много народи и правителства. На 2 ноември Общото събрание на ООН гласува за 31 поредна година Резолюция за "Необходимостта да падне икономическата, търговската и финансовата блокада на САЩ срещу Куба", подкрепена от 187 държави.


"И до днес, за нас, кубинците, Фидел Кастро е жив"

 
- Честита годишнина от успеха на революцията! Продължават ли младите да спазват завета на Фидел Кастро 65 г. по-късно?
- 1 януари 1959 г. се превръща в национален празник на Куба. Страната ни най-накрая става независима след стогодишна война, започнала през 1861 г. Културата и патриотизмът придават националния ни облик. Честваме този ден, обхванати от същия оптимизъм на Фидел, за да развиваме още повече нашата държава. Да подобряваме социалистическата система.
Много е важен въпросът за младите и заветът на Фидел, лидерът на революцията. Разбира се, той не е единственият, но историята е засвидетелствала ролята му. Ако не бе подкрепен от народа, революцията нямаше да успее. Примерът на лидера ни е много важен. Ако трябва да обобщим какъв е заветът му, то това е неговият пример. Представата му за социална справедливост, всички хора са равни, имат еднакви права, няма дискриминация и всички имат достъп до образование, здравеопазване.
Фидел не искаше и беше категоричен, че не иска паметници, нито улици и паркове, кръстени на него, защото главното за него беше работата, идеите, продължаването на делото на революцията. И до днес, за нас, кубинците, Кастро е жив. В най-трудните моменти на революцията, той бе пръв да се бие. В най-сложните икономически времена, при разпадането на социалистическия блок в Европа през 90-те години на миналия век. Търговията ни се срина - 85% беше със СИВ, а САЩ добавиха още ограничения през 1992 г. Законът "Торичели" целеше Куба да бъде поредната социалистическа страна, която да спре да съществува.
В онзи момент икономиката ни удари дъното. Останахме без горива, без внос на стоки, без ток. Ден след ден Фидел говореше по телевизията, обясняваше ситуацията на хората, показваше данни и посочваше какво би могло да ни се случи. Предупреждаваше, че положението ще бъде по-лошо, отколкото е в момента. Дори тогава народът не предаде революцията. Тя устоя благодарение на него.
Успяхме с икономически мерки да излезем от трудния момент, полагайки много труд. Какъв е заветът? Да се работи, да защитаваме революцията, тя е на всички, всеки допринася с таланта си, усърдието си, а не с парите си.
- През 2023 г. президентът Мигел Диас-Канел се срещна с много световни лидери, присъства на различни международни срещи на върха и показа, че Куба има място на световната политическа сцена. Въпреки това западните медии продължават да тиражират новини за лошия начин на живот и хората, които всекиднебво напускат страната...
- Куба е жертва на ембаргото и на блокадата на САЩ. Блокадата е не само политическа и икономическа, не е само двустранна, защото не засяга само Вашингтон и Хавана, а и връзките й с трети страни.
Това е система от закони и политики с цел да накарат народът да се предаде от глад и трудности. Освен споменатият закон "Торичели", през 1996 г. бе въведен законът "Хелмс-Бърто" и серия от мерки, които най-силно се усетиха по време на КОВИД-пандемията. Отделно, при управлението на президента Доналд Тръмп бяха въведени още 200 мерки. Преследваха се кораби с горива, насочени за Куба, налагаха се глоби на компаниите производители. По време на пандемията Щатите отказаха продажбата на кислород, необходим за лечение на болните.
Докато целият свят призоваваше за солидарност, Вашингтон добави още мерки към блокадата. Включиха ни в списъка с държавите-терористи. Без никакво доказателство. А всъщност ние сме жертва на този американски терористичен акт. Бидейки част от списъка, банките отказват транзакции. Това е поред удар по финансите. Започнаха и информационна кампании с лъжи в медиите и социалните мрежи. Агитират, че правителството се е провалило. Истината е, че заради блокадата, нанесените щети на държавата за последните 60 г. възлизат на почти 160 милиарда долара.
Икономическата ситуация е сложна, това е вярно. Но въпреки трудностите, успяхме да създадем 5 ваксини срещу КОВИД и да ваксинираме цялото население от 2-годишна възраст. Всичко безплатно. Но това струва доста на държавата.
Миграцията е свързана с икономиката. Но това е международен въпрос. Във всички региони хора отиват от една страна в друга. Дори в Европа. Но темата не се политизира. Защо се прави в случая с Куба? Да, някои имигрират, но милиони остават в страната и работят.
Търсим нови партньори, които не се интересуват от блокадата. Искаме да развиваме инвестиции, положили сме началото на нови връзки и през 2024 г. продължаваме.
Миналата година Куба беше преизбрана с голяма подкрепа да бъде част от Съвета по човешки права в ООН (2024-2026 г.) и също бе избрана с голямо мнозинство да стане част от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Страната се открои на различни международни срещи на върха като Г-77, КОП28, БРИКС и др. Годината беше успешна и по отношение на връзките с ЕС.
- В България сте от април 2023 г. Успяхте ли да свикнете с нашия начин на живот?
- Мандатът ми започна през април. Стремя се към задълбочаване на сътрудничеството на България и Куба, но знам, че ме чака още много работа. Работя с всички сектори и за 2024 г. имам много планове и идеи как да представлявам страната си, да развивам приоритетите ни и да намеря допирните точки. Важна е историческата връзка, която държавите ни подържат вече няколко десетилетия.
Акредитирана съм още и в Северна Македония и Албания.
- Наскоро излезе информация, че отново ще бъдат възобновени студентските обмени?
- Искаме да засилим обмените във всички области. С България имаме връзки от 60-те години на миналия век, когато се е извършвал двустранен обмен на студенти, експерти. До днес този обмен показва колко е ценен. Усеща се симпатията и любовта между двата народа. Има много смесени бракове. Всеки ден срещам хора, които са над 40-годишна възраст, но са живяли в Куба, обичат я и я посещават.
Има договор между министерствата на образованието на 2022 г. и има споразумения между отделни университети. Имаме много възможности за развитие.
През тези няколко месеца успях да посетя Пловдив, Силистра - в този град видях възможност за сътрудничество в земеделието и индустрията. Бях на джазовия фестивал в Боровец и разбрах, че може да има обмен в сферата на културата.
Където отида, търся начин за задълбочаване на връзките между двете страни.
- С Вашето интервю излиза първият ни брой за годината. Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА?
- На всички читатели на ДУМА и на всички българи, като кубинци пожелаваме много здраве. Това пожелаваме на всички хора, които ценим. Това пожелаваме и на себе си.
Пожелаваме и много успехи, но не повърхностни, а такива, които са резултат от работа, на целите, които са си поставили. И успехи в лично отношение.
Пожелаваме много просперитет на двата народа. Ще работим да имаме една нова година с много проекти, защитавайки интересите на двете страни.
Пожелаваме повече кубински продукти да пристигат в България и повече български туристи да посетят Куба и да опознаят по-добре нашето общество.
Бих искала да добавя и думите на президента Мигел Диас-Канел: "Трябва да направим така, че преходът между 2023 и 2024 г. да е преход на надежда, на осъществяване на планове, на консолидиране на проектите, започнати или задълбочени през 2023 г. и 2024 г. трябва да бъде година, в която населението да живее по-добре".

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ