Кризата... това удобно обяснение!

(Трета част)

Плува в моята зеница
образ на ксамилска птица.
Може би е тя кръстоска
между птица и камила?
Виждам я - мизерна, плоска,
теме в пясъка зарила.

Но оголени остават
посред пясъци и храсти
и пейзажа загрозяват
другите й срамни части.

Замлъкни, камилска птицо!
Пей ми, родна кукувицо!

Трендафил Акациев

Цитати:
"Обясняват ни, че е много лошо да се взимат заеми. Мълчи се обаче на въпроса "Защо средната задлъжнялост в Европа е четири пъти по-голяма от нашата?"
"Да се гордееш, че можеш да направиш дефицит от 1,3%, когато спокойно можеш да си позволиш 3% и в същото време да не се разплащаш с фирми за извършена работа, когато общините не могат да извършат абсолютно наложителни разходи, когато си орязал всякакви социални разходи и прочие, това граничи с управленска лудост."



Вече трета година целият финансов и икономически живот на България е подчинен на фикс идеята на министър Симеон Дянков. "Ще постигнем балансиран бюджет, което не успя да направи никоя европейска държава", заяви той през декември 2009 г. И не престава да го повтаря. Защо е необходимо? Защото по време на криза финансовата дисциплина била най-важното нещо. Прозрение, което идеално се съчетава с прогностичните способности на министъра. На 22 ноември 2009 г. пред в." 24 часа" той заяви: "България ще излезе от кризата през май идната година".

Основният мит, който пропагандната машина през последните години налага, е, че е много лошо да се взимат държавни заеми. "Не може да се яде на готово". "Кой ще връща тези пари". "Като гърците ли искате да станем" и прочие. Мълчи се обаче на въпроса "Защо средната задлъжнялост в Европа е четири пъти по-голяма от нашата?". "Другите правителствени ръководители глупави ли са, некадърни ли са, безотговорни ли са?". "Защо правилата от Маастрихт смятат за нормално бюджетният дефицит да е 3% и публичният дълг - 40% от БВП?". А преди два дни председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой предложи съкратено "фискално споразумение", в което за нормален и приемлив държавен дълг се посочват 60%. И това число е в контекста на "по-строги правила, чрез които дълговата криза в еврозоната да бъде овладяна" (в. ДУМА от 8.12.2011 г. цитира Би Би Си) Тези правила безотговорни ли са? От безсилие ли са формулирани? Маастрихтските правила влизат в сила през 1993 г., когато Европа е в относително добро финансово състояние.

В условията на криза кое е нормалното - параметрите на дълга да слизат надолу или да се качват нагоре? Такава дискусия няма.

Такава дискусия старателно и много упорито се избягва. Вместо нея се налага клишето, че колкото повече се пести, толкова по-правилна е политиката.
Ето няколко числа за "безотговорни и глупави държави", умишлено не се позовавам на Гърция, Италия и други, които в общественото мнение вече са изключително закъсали. Държавен дълг за 2010 г. на Белгия - 97%, Германия - 80%, Холандия - 64%, Австрия - 70%, Полша - 56%. Тези примери изобщо не са специална подборка. Не трябва да крием, разбира се, и списъка на високоотговорните държави, чиито политици не са авантюристи като тези от гореспоменатите.  Либия - 0%, Туркмения - 7%, Екваториална Гвинея - 7%, Намибия - 18%, и т.н.
Да си представим, че България стриктно спазва общите правила, в условия, при които много малко страни от ЕС го правят. Ако страната ни вземе заеми, които да вдигнат дълга до изчислените за нормални 40%, сумата ще бъде от порядъка на 16 млрд. лева при прогнозна стойност на БВП за 2012 г. 81 млрд. С такава сума пенсиите например могат да бъдат увеличени повече от два пъти. Почти е сигурно, че цялата сума ще се излее в потреблението, едва ли ще отиде по спестовни влогове. Част от нея ще се върне в бюджета под формата на ДДС и акцизи. Икономистите могат да сметнат какво означава това за икономиката, какъв мултипликатор ще се получи.

Поради изкуствено поддържаното ниво на ниски доходи такива пари осезаемо могат да отпушат производство и търговия.

Което означава ръст на БВП и съответно възможности да се връщат заеми.
Българското правителство не само че няма идея да облекчи финансовото бреме чрез взимане на заем, така както правят всички европейски държави. Точно обратното. В началото на февруари т.г. финансовият министър Дянков обяви намерение България да предплати част от външния си дълг. Да предплати! Защо? По силата на какви държавнически съображения? Нали е ясно, че това ще утежни допълнително положението на българския народ? Налага ли го кризата? Предплаща се тогава, когато си в икономически възход. Може би обяснението е, че основната тежест от дълга се пада през 2013 г. Тогава падежът на глобалните облигации е за над 1 млрд. евро. Може би намерението има връзка с факта, че през 2013 г. са парламентарните избори?
Много е важно да се подчертае в какви условия е това прословуто пестене на пари. През пролетта представително изследване на "Отворено общество" ни съобщи, че две трети от домакинствата едва свързват двата края; че всяко трето семейство ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната една пета от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради липса на средства (Медиапул 11.04.11 г.).

     Разбира се, високи стойности на дълга говорят за проблеми и само конкретни сметки могат да покажат диагноза и да родят прогнози. Ако имаш бум на чужди инвестиции е едно, ако те намаляват с тревожно темпо - е друго. Ако потреблението като цяло расте, е едно, ако намалява - е друго. Ако износът ти расте е едно, ако намалява - е друго, и така нататък.

Да се втълпява, че да взимаш назаем е прахосничество, популизъм и безотговорност, означава да обявиш за несъстоятелен основен механизъм за функциониране на икономиката.

Все едно да посъветваш една фирма, която иска да разшири дейността си, не да вземе кредит, а да спести пари от сегашната си дейност и едва след това да ги вложи за изпълнение на новите си намерения. Или да сметнеш за нормално едно семейство да мисли за собствен дом едва след като спести за това. Вместо да вземе ипотечен кредит. "Спестявай 20 години и тогава си купи къща. В никакъв случай не взимай кредит за 20 години!". Защо? По силата на каква икономическа логика? Все едно да кажеш, че цялата банкова система всъщност съществува заради популисткия и безотговорен характер на икономически субекти. Помним основните аргументи на управляващи по целия свят, когато обясниха защо трябва да се спасяват банките чрез наливане на пари в тях. "Блокира ли банковата система, това означава крах на икономиката". Кредитът е основен инструмент и в личния живот, и в живота на една фирма, и в живота на една държава. Кредитът - най-нормалното нещо на света.
Въпросът е друг - до какво ниво е отговорно и безопасно да задлъжняваш. От "Монд дипломатик" научаваме, че Франция е натоварена с годишно обслужване на дълга си с 2,6% от своя БВП. Това се смята за нормално и поносимо. Когато искат от Гърция да отделя за същото 6%, това се смята за непосилно. Просто трябва да се направят сметките. Ако е безопасно и отговорно България да вземе заем например от 10 млрд. лева и не го прави, при положение, че всичките й социални системи се задушават, то невзимането на заем е цинично и безотговорно, и то не просто спрямо тези социални системи, а и спрямо икономиката като цяло. Това е така, защото в обществото всички системи са скачени. Лошото здравеопазване, слабото образование, ниските доходи нанасят удари върху икономиката. И това не е извод, който има нужда от разясняване.

Същото се отнася и за бюджетния дефицит. Да се гордееш, че можеш да направиш дефицит от 1,3%, когато спокойно можеш да си позволиш 3% и в същото време да не се разплащаш с фирми за извършена работа, когато общините не могат да извършат абсолютно наложителни разходи, когато си орязал всякакви социални разходи и прочие, това граничи с управленска лудост. Тя, разбира се, е възможна, когато народът ти го позволи. Да можеш да планираш допълнително милиард и половина повече разходи и да обясняваш, че търсиш 12 милиона за увеличение на детски надбавки или дори 400 милиона за минимално увеличение на отдавна замразени пенсии, означава да паразитираш в общественото пространство върху върховно невежество. Все едно е детето ми да е с пробити обувки през зимата и аз да му обясня, че нямам пари и не мога да взема заем, въпреки че заплатата ми позволява да го върна.