Кризата... това удобно обяснение!

(Част първа)    

Какъв позор! Какъв позор!
Сервираха ми таратор.
От него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставица и вода.
Една паница свобода!

Трендафил Акациев

Цитати:
"Как е възможно в по-бедни от България балкански страни средната работна заплата да е по-висока?"
"Общественото следене на движението на парите не е по вкуса на родната ни действителност."

Обществото не пита "Къде са парите?". Този нормален за всяко семейство въпрос е чужд, ненужен и сложен за семейството "България". Затова пък обществото е свободно. "Свободна лисица в свободен курник", както казват алтерглобалистите.
През последните две години правителствената пропагандна машина намери универсалното обяснение за българската мизерия във всичките й разновидности - "Кризата". "Защо са замразени доходите?". "Криза е". "Защо здравеопазването е недофинансирано?". "Криза е". "Защо държавата не се разплаща с фирмите?". "Няма пари". "Защо няма пари?". "Криза е". Въпросите са десетки, отговорът - един.
В същото това време същата тази пропагандна машина старателно крие факти, които показват, че скоростта и мащабите на българското обедняване са далеч по-големи, отколкото в други сродни страни. Които също са в криза. Крие и фактите, които показват, че редица основни тенденции са противоположни на тенденциите в общността, в която живеем -  Европейския съюз.
Нека започнем с доходите. Средните работни заплати в страни от региона като Босна и Херцеговина, Черна гора и др. са по-големи, отколкото нашите. При по-нисък брутен вътрешен продукт. Да вземем за пример Босна и Херцеговина. На човек от населението се падат 3641 щ.д. реален БВП. В България - 6724 щ.д. Средната работна заплата (СРЗ) в Босна и Херцеговина е 406 евро, в България - 353 евро (юли). Как е възможно ние да произвеждаме почти два пъти повече на глава от населението, а СРЗ у нас да е със сто лева по-ниска? В Черна гора СРЗ е 479 евро при БВП с една трета по-нисък от българския. В Македония нетната СРЗ е 338 евро. Пак по-висока от българската, въпреки ниския данък у нас. При реален БВП на глава от населението 4385 щ.д. (по паритет на покупателната способност цифрите за БВП са други, но съотношенията същите). За Словения и Хърватия примери няма да давам, тези две страни са с няколко обиколки пред нас по продукт и по доходи.
Казано на по-разбираем език, хората от първите три посочени страни получават повече, въпреки че произвеждат по-малко. Как е възможно това? Обяснението е просто -

в България при разпределянето на благата обикновеният човек е силно ощетен

и за обяснение му се поднася прословутата Криза. За Черна гора криза няма ли? След като средно наемникът взима с 260 лева повече от нашенеца, въпреки че заработва много по-малко от него. Криза ли? Въпросът "Къде са парите?" виси със страшна сила.
Ясно е, че масата от хора обеднява. Те получават обяснението, че в условия на криза това е нормално. Това е цената. Въпросът е дали това е единствено възможната цена.
Статистиката отчита, че производителността на труда нараства. През 2011 г. производителността на труда е с 25% по-висока от тази през 2009 г. (http://www.nsi.bg/EPDOCS/LabourProd2011q1.pdf). През тази година тенденцията е същата. "Производителността на труда, изчислена като БВП на един зает, нараства вече пет поредни тримесечия с темпове над 5% на годишна база", изчисли  Райфайзен банк (7.10.11 г.). Обясняват го с увеличаването на безработицата. Така или иначе, единица наемен труд изкарва повече. Логично ли е доходът на тази единица да нарасне съразмерно с увеличението на производителността? Логично е от гледна точка на интересите на наемния труд. Ако капиталът обаче може да прибере тази допълнителна добавена стойност, той ще го направи. Неговата логика е логиката на неговия интерес. И той го прави. Много е важно какво се случва с тези допълнителни пари. Ако се реинвестират за развитие на производството е едно, ако се трупат по банкови сметки - друго. Прости сметки показват, че по-вероятно е второто. У нас много се спекулира с нарастващите депозити на населението. "Финансовото богатство на населението достигна 41 млрд. лева и на годишна база в средата на 2011 г. е нараснало с 11% ", изчисли "Индъстри Уоч" през ноември.  Голяма радост. Ако погледнем обаче структурата на спестяванията, установяваме, че 492 депозита държат 1,2 млрд. лева, а други 9,4 млн. депозита държат един милиард (БНБ за м. юни) Разслоението е видно. Прословутото "богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни". Броят на депозитните милионери също расте през цялото време на кризата. Например през 2010 г. депозитните милионери се увеличават с 84 за една година и стават 479. От март до юни се увеличават с още 13.

Общото богатство на тузарите за една година скача от 902 млн. лв. на 1,21 млрд. лв.

Обявяваната "радостна новина" крие поне два тъжни факта. Първо, спестеното богатство все по-отчетливо се трупа на единия край на скалата "богати - бедни". Факт, тъжен за масата, за единици - не. Второ, ръстът на спестяванията показва не толкова забогатяване, отколкото страх от бъдещето. Потреблението и на хората, и на фирмите намалява, което само по себе си има прокризисен, а не антикризисен характер. Известно е, че потреблението е основен двигател за ръста на БВП.
В момента заплатите у нас са 25% от средните в Европа, докато производителността е 38% от средните стойности в ЕС (по данни на КНСБ, 29.08.11 г.). Не е ли логично след като имаме такава производителност да имаме и по-високи доходи? Логично, ако в България разпределението на парите е като средното разпределение в Европа. Явно обаче у нас средният човек си го отнася много по-жестоко и, разбира се, за това е виновна кризата.
За 2010 г. борсовите дружества разпределят дивиденти за 438 млн. лева. За сравнение - през 2009 г. - 146 млн. Нали кризата става все по-тежка? За последните пет години БТК разпределя 1,15 млрд. лева дивиденти. ДЗИ през 2010 г. разпределя десет пъти по-голям дивидент в сравнение с предходната година ("Капитал", 6-12.08.11 г.).
Такова обществено следене на движението на парите не е по вкуса на родната ни действителност. Фактите се откриват чрез педантично ровене и не са предмет на никаква дискусия. Дори профсъюзите нямат вкус към такава дискусия. След като няма, няма как да се разсъждава по въпроса защо като е криза, някои забогатяват. Разбира се, това забогатяване е за сметка на други. На тези "други", на които се обяснява, че тяхното обедняване няма алтернатива - криза е!
На фона на тази незаинтересованост на българското общество от движението на парите силно

впечатление правят "дребнави" сметки на други общества

Например в Швейцария бяха изчислили, че доходите на студентите през 2009 г. са паднали със 74 евро за четири години ("Le Temps", 23.11.2011 г.). Представяте ли си? За четири години - 74 евро, при положение, че студент, който живее на квартира, разполага средно с 1400 евро! Та това е малко повече от 5%! Питат хората, притесняват се, пресмятат... В Испания бяха изчислили, че поради намаляването на парите за образование средният брой на учениците в паралелка скочил от 23,54 на 24,61 за две години. За испанците това е тревожно. В паралелка има в повече 1,07 ученик! И това е повод за притеснение за качеството на образованието. Агенцията, която изнесе данните, беше назовала доклада си "Да не си отрязваме бъдещето" ("El Pais" от 18.11.2011 г.).
В зрелите общества много внимателно следят паричните взаимоотношения между капитала и труда. Например във Франция се впечатляват, че дивидентите от 3,2% от БВП през 1982 г. са нараснали на 8,5% през 2007 г.("Монд дипломатик", март 2011 г.) Това представлявало прехвърляне от труда към капитала на 80-100 милиарда евро.
У нас как стоят нещата? Не знаем. Не ги следим. Не разсъждаваме върху тях. Явно, че в цитираните страни столетните профсъюзни битки, благодарение и на които стандартът на живот е такъв, какъвто е, са изработили обществени рефлекси. Интересите имат количествени измерения. Последните се променят в рамките на определени тенденции. И гражданските общества разсъждават върху тях. Ако не го правят, това означава, че не се интересуват от своя живот, не се интересуват от социалната справедливост, не се интересуват от съдбата на трудно извоювани придобивки, права и прочие. Всичко това е много сухо, скучно и дребнаво за широката ни балканска душа.

Следва