16 Ноември 2024събота08:58 ч.

Мнение

Краят на европейската мечта

Вече няма нужда да наричаме Америка и ЕС "съюзници", след като е ясно колко е равноправен съюзът с тях. Скоро всички, които са живели на кредит, ще трябва да се научат да живеят според това, което са изработили

/ брой: 262

автор:Веселин Анчев

visibility 2556

Преди четвърт век - съвсем кратък исторически отрязък, но в действителност време, необходимо на цяло едно поколение да израсне и заживее активно и пълноценно, България изгуби студената война заедно със СССР и премина в лагера на победителите. Тогава всичко изглеждаше розово и лесно. Социализмът беше рухнал под собствената си неспособност да се справи с предизвикателствата на модерната епоха, а капитализмът сякаш беше по-силен отвсякога. И ние повярвахме, че колкото повече загнива, толкова по-сладък става. Съветският съюз се разпадна и не можеше вече да защитава интересите си у нас, нито пък където и да е, дори в самата Русия. А Европа изглеждаше толкова примамлива: дори Гърция ни се виждаше рай с бананите и портокалите, които се продаваха целогодишно, и с пълните си магазини. Да не говорим за Западна Европа, която беше символ на просперитет за целия останал свят. Америка пък изведнъж се оказа единствената сила, която управлява света. Люлка на демокрацията и човешките права, тя развя знамето на свободата, под което изпрати армията си да приключи с всички останали вражески режими от времето на миналото блоково противопоставяне.
Тогава

България нямаше избор

Съсипаната икономика и скъсването с Русия оставиха нашата страна да избира пътя на Северна Корея или доброволно подчинение пред Новия световен ред. Разбира се, първият вариант беше немислим в Европа от края на ХХ в., а и не влизаше в плановете на новите ни господари. От друга страна, Европа изглеждаше толкова примамлива, че стотици хиляди хора се редяха пред посолствата на богатите западни страни, само и само да получат така бленуваната виза, която трябваше да ги откъсне от прогнилата и бедна България. В Европа триумфира западната демокрация, обявен бе край на историята и начало на неспирен икономически възход. С яростни темпове бившите социалистически страни разрушаваха следите от току-що приключилото си минало, с отчаяната вяра, че веднъж само да обърнат гръб на Русия, към тях ще тръгнат реки от богатства. Мислехме, че на Запад всичко е хубаво и цветущо, а проблеми имат само мързеливите. Бедността беше на Изток и онова, което идваше от Изтока, трябваше да се изхвърли и забрави, без значение дали става дума за ТКЗС, "Кремиковци", руски език, кирилица, православие. И ние рушахме, колкото сили имахме, без да мислим, че трябва и да градим.
После дойде заветният ден, в който официално станахме част от голямото семейство на европейските народи, където вековни вражди бяха забравени в името на общото бъдеще. България стана равноправен член на Европейския съюз и към нея потекоха еврофондове, еврокултура и евроценности. Нямаше какво да стои пред нашето светло европейско бъдеще и сякаш думите, дошли от президентството, че сме направили своя цивилизационен избор, изглеждаха верни. И наистина, въпреки изостаналостта ни и всички проблеми, които в очите на не един българин се дължаха единствено на остатъците от комунизма и Държавна сигурност, България уверено скъсваше със своето минало и се превръщаше в европейска държава.
Но тогава стана ясно, че

общото европейско бъдеще е бъдеще само за някои

Че общите ни интереси са всъщност интересите на банките, а не на обикновените хора. Че Гърция три десетилетия е живяла на кредит и трябва да продава острови, за да върне парите. Че държави като Италия и Испания всъщност се управляват от Берлин и се молят за подаяния оттам. Стана ясно, че за нашите стоки няма място в общия пазар и че българите са предназначени за прислуга на богатите и пушечно месо в техните войни по целия свят. Висши държавни чиновници целуваха и целуват краката на посланици, които играят ролята на генерал-губернатори, с власт и претенции, които дори Бекерле не е проявявал, правят челобитие и метани, само и само да получат и задържат мечтаните постове в колониалната администрация, подобно на князе в двора на татарските ханове. По-верният и по-ниско покланящият се получаваше премиерското кресло, но само дотогава, докато можеше да защитава интересите на могъщата страна отвъд океана. С времето нашите съюзници спряха дори да се преструват, че се борят за демокрация и свобода. В Европа правителства бяха сваляни и партии забранявани, само защото не бяха угодни на господарите в Брюксел и Вашингтон, докато всички ние обеднявахме все повече и губехме живителна сила. Гниещата система престана да бъде сладка и започна да горчи непоносимо.
В един хубав летен ден жена-мъж спечели най-престижния музикален конкурс на континента - Евровизия, и се подигра с всички народи от съюза. Гротеската ознаменува края на европейската мечта, показа в какво се е изродила Европа и какво предлага на своите народи. Европа, която даде да света толкова велики умове, таланти и завоюва не просто с меч, но и с културата си целия свят, ознаменува края на своята цивилизация с концерт, на който ръкопляскаха висшите чиновници в Брюксел, за да не остане съмнение във всеобщото израждане.
За да бъде нашето унижение пълно и завършено, трима "не с всичкия си" и неадекватни на новото време старци долетяха в София от Америка и свалиха българското правителство, което, добро или лошо, не се оказа удобно на господарите в Белия дом. Всъщност това правителство беше назначено по подобен начин, по който и падна, след посещение на отвъдокеански посланик в дома на партиен лидер. Същият този губернатор наложи на завладяната колония ново правителство, събрано от утайката и отпадъците на 25 години преход. Шебеците в костюми започнаха да назначават любовниците си на висши постове още преди официално да са се покачили на клона, който вярват, че ги издига над покореното и унижено множество, без да съзнават, че купуват фабрика на 9 септември.
Единственото хубаво нещо от цялата тази подигравка е, че

маските паднаха

и не остана съмнение, че лицата зад тях са изкривени, отвратителни и гнусни. Сега няма нужда повече да се заблуждаваме и да вярваме насила в европейската или американската мечта - такива не съществуват, поне не и за нас като народ. Вече няма нужда да наричаме Америка и ЕС "съюзници", след като на всички стана ясно колко е равноправен съюзът с тях. Няма нужда да се лъжем и да си обещаваме светло бъдеще, след като видяхме, че не ни предлагат никакво.
Осъзнаването на истината, колкото и да е тежко, носи някакво облекчение. Истината обаче е и друга - играта почти свърши, Европа е мъртва и скоро ще бъдем отново на кръстопът. За наша радост, светът се променя и скоро всички, които са живели на кредит, ще трябва да се научат да живеят според това, което са изработили. Тези думи на новия най-могъщ човек на света отекват всеки ден в главите на европейските кончити и им напомнят, че времето изтича. Ето защо те се стремят да завършат започнатото, подобно на дявола, който знае, че е осъден, но иска с него да загинат колкото може повече човешки души. Защото Западът е тумор, който се е разпрострял в тялото ни и изсмуква жизнените ни сили, без да оставя възможност да се освободим. Никакви илюзии не трябва да се хранят в това отношение, за нас милост няма да има. "Съюзниците" ще ни оставят гладни и голи, но няма да позволят дори да изкажем свое мнение. Това ще продължава, докато и последният българин не повярва, че е нормално жените да носят бради, да бъдем третирани като втора ръка хора и че Русия е виновна дори за изчезването на динозаврите. Тогава ще се сбъдне мечтата на родните шебеци България да се превърне най-сетне в географско понятие и гранична бразда между разкапващия се от проказата Европейски съюз и някоя нова империя.
Наш дълг е да избегнем тази съдба. Само левицата е способна да предотврати мечтата на "красивите, умните и интелигентните" еничари да осквернят и разрушат всичко, което предците ни завещаха. Защото за тях няма нищо по-омразно от родното, от чувството за дълг, от любовта към родината. Те не плюят комунизма заради неговите грешки, а напротив, заради успехите му. Не мразят Русия заради пияните мужици, а заради Достоевски и Толстой. Не ненавиждат народа си заради "изостаналостта" му, а заради това, че ще дойде ден, в който ще им потърси сметка за всичко и най-вече, защото знаят, че народът ги презира и се гнуси от тях. Ето защо левицата трябва да обедини и поведе всички, които не смятат драскането по паметници за изкуство, кръвосмешението - за нормално, и хомосексуализма - за похвален. Всички, които не вярват, че 1300 години могат да приключат с доброволно разтваряне в блатото на европейския упадък.
Иначе историята отново ще се повтори и нечии щикове ще върнат превърналите се в брадати жени европейци обратно в "тяхната" Европа. Защото тяхната не е наша. И слава Богу!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ