Красота на хартия

Аида ПАНИКЯН

Освен раждането на дете и възпитанието му, една жена може да носи на гърба си издръжката на семейството, домакинската работа, успехите и несгодите на професионалната кариера. Може да работи по 8, 12 и повече часа дори седем дни в седмицата. И обикновено, когато е с еднакво образование, умения, опит, задължения и отговорности с мъж на същата позиция, взема по-ниска заплата от него. Просто защото е жена? А може би защото по-често е в отпуск за гледане на болни родители и дете? Или...

Числата говорят - по-малки заплати за жените в сравнение с мъжете, логично и по-ниски пенсии.

Разликата в заплащането между мъжете и жените в България през последните 20 години е намаляла, но все пак пропаст има. И, за жалост, трудът на жените, полаган извън работата им по трудово правоотношение, често остава недооценен.

Така с годините бедността все повече се феминизира, а пропуснатите ползи от неефективното използване на трудовия потенциал растат. Проблемите, освен на семействата и на отделните фирми, се отразяват и на икономиката на страната.

И макар според доклади, анализи, стратегии да са предприети законодателни мерки срещу разликата в заплащането на мъже и жени, де факто държавата я няма. А красивите думи остават на хартия. Поне засега.