Костеливият орех Сирия

Светът не е тръгнал, той вече реално се е озовал в една наистина задънена улица. Ако се замислим достатъчно сериозно, ако се огледаме внимателно и с чувство за отговорност, няма ли да съзрем все пак, че става дума за натрупвана с десетилетия грамада от интереси, от изкусно подхвърляни лъжи, от политически и икономически демагогии, от социални сривове и катаклизми, водещи единствено към гибелно противопоставяне не само между страни и народи, но и вътре в отделни общества, религиозни общности, етнически групи. Нека не преповтаряме хрониката на събитията. По-скоро да се опитаме да четем между редовете същността им като част от елементите, втъкани в понятието "задънена посока". Това, че някой по света мисли и се готви за война, вече съвсем не е въпрос, на който може да се отговори многозначно или пък с пренебрежително махване на ръка. Войната - превърнала се в "нормално" ежедневие в различни части на планетата, днес въобще не събужда съмнения и спорове. Мотивите за тази ситуация са повече от ясни и отдавна осветени от самата история - нека не ги припомняме за кой ли път. Опасното, гибелното, става обаче все по-трудно различимо, а оттам и непреодолимо в този наш съвременен свят, объркан от колебанията, от мизерията, от безизходицата може би и най-вече заради прагматично насажданите сред стотици милиони, да не кажем и милиарди хора представи за морал, честност и надежда, прикрити зад простичките и жадувани понятия като демокрация и свобода, което несъмнено е въпрос и на гледна точка.
Свободната, независима доскоро светска близкоизточна държава Сирия днес гори в пламъците на разрушителната и кръвопролитна "гражданска война", както я определят световноизвестните нам доктринери. Странното обаче е в това, че същите тези кръгове вече открито признават, че това всъщност е "война с международни терористични организации", но още по-странното в случая е, че не престават да натякват, че това всъщност било борба срещу един "диктаторски режим", чийто терор над мирното население бил несравнимо по-свиреп. В този контекст е възможно и недобре запознати със сирийската драма хора действително да повярват на подобна дезинформация, но въпросът е как е възможно и за какво всъщност добре информираните западноевропейски политици да пригласят едва ли не с упование на призиви, идващи знайно откъде, а и защо.

                                "Женева - 2"

се опита да се състои. Прогнозите за срещата и очакваните от нея резултати, въпреки крехката надежда, бяха подчертано вяли. Нека в случая не използваме определението "предначертани", което обаче странно се натрапва в съзнанието. Просто нещата не се връзват с приказките за мир, когато използваш назидателна и заплашителна до ултимативност фразеология. Някак не се получава. Преговорите продължават, напрежението си остава, крайните цели и от двете страни директно се разминават и като смисъл, и като съдържание. Нещо повече. В навечерието на "Женева - 2" американският държавен секретар Джон Кери припомни позицията на Белия дом, че "няма никакъв вариант човек, водил брутална реакция срещу собствения си народ, да си възвърне легитимността да управлява". И така, напълно разбираемо и в типичния дух на "справедливата и хуманна" американска политическа искреност, даде допълнителен и "стабилен" аргумент на сборната сирийска опозиция да отстоява каузата си.
Изходът засега е непредсказуем, най-малкото заради това, че отлично подготвените и въоръжени с най-съвременни средства за убиване  все още се вихрят из злощастната Сирия, сеейки колосална разруха, смърт и мракобесие с привкус на средновековност. Тук възниква и въпросът за устойчивостта на "режима на Асад", както масово е определян в многоцветните и видимо подчинени на определена идеология медии по света. Нека го кажем направо - медии марионетни. Тук ми се ще обаче да спомена и за един симптом, натрапващо присъстващ не само в речитативите на политиците, а и в сериозна част от вездесъщото западно медийно пространство. Дали помните все още, че някога е имало специално създадена формула, поясняваща друга една "цивилизационна" доктрина - че една "истина" става такава, когато я поднасяш хиляди пъти. Формулата се наричаше "Гьобелсова пропаганда" и беше заклеймена от съда на народите, и за жалост, ако днес все някъде я откриваме в действие, сред пушеците на дезинформацията, то защо ли сетивата ни насочват мислите ни към понамирисващото на същия пушек усещане за фашизъм, макар днес и под друг слоган.

Факторите на противопоставянето                    

отново ярко изпъкнаха в самото начало на сирийската криза. Конкретното участие на САЩ бе силно подчертано най-малкото с присъщия заплашителен тон. Армадата тежки кораби край бреговете на страната и в района на Персийския залив бе аргумент, който нямаше нужда от допълнителни обяснения. Ескалацията на напрежението в монолога на вашингтонската администрация към Дамаск не бе послеслов от кризата, преживяна от част от страните на арабския свят в пламъците на демократизиращата ги "пролет", а по-скоро нейното логично продължение. Международният отзвук от арабските "революционни" пориви бе твърде силен и оказа значително въздействие върху плановете на Пентагона и на Белия дом за военна намеса в Сирия. Всъщност Вашингтон чрез тези "аргументи" отново се опита  да въвлече западните си сателити в поредната авантюра, но очевидно поуките от пряката намеса на няколкото силни натовски държави в Либия и политическият отзвук от авантюрата в европейските страни и международната общност в лицето не само на Русия и Китай, но в страните от БРИК, донякъде стопираха мераците за пряка военна интервенция. Влияние за това оказа също така и продължаващата в рамките на ЕС финансово-икономическа криза, която постави пред сложна и многопластова дилема лидерите на затъващите все още в рецесия западноевропейски страни. 
Има и още един фактор, повлиял пряко върху смекчаването на тона към Дамаск. А това беше именно твърдият тон на Москва, не оставящ съмнение, че Сирия се превръща в чисто руска кауза. На този фон същевременно се задълбочаваше и агресивната политическа и икономическа атака срещу непокорния Техеран и последвалият нов категоричен тон на Русия. Някои анализатори прибързано се опитаха да определят в този момент позициите на Москва като открита подсказка за някакви хипотетични имперски интереси на руското ръководство, оставяйки на заден план собствените си точно такива теории и свързаните с тях действия. И маскирайки зад понятия като човечност и справедливост новата тенденция, навлязла и във международната, и дори във вътрешната политика на редица западни държави, напористо се втурнаха да определят кой точно отново визират като свой основен враг - неприкрито и арогантно. Динамиката на събитията просто им подсказваше, че е настъпил моментът за прегрупиране на силите в името на една отдавна бита кауза - да отстранят от пътя си каквато и да било потенциална заплаха за собственото си благополучие. И нека кажем открито - не конкретно заради благополучието на собствените им народи, както се сещате, а в името на стародавната идея "разделяй и владей", с акцент върху втората дума от тази "крилата" фраза.
Тук е мястото (за да допълним темата) да огледаме и оценим

"помощта" на зловещата "Ал Кайда"

следващият поред сериозен фактор, определящ степента и реалиите на сегашните сериозни "аргументи" в сблъсъка не само на идеологиите, но и на общочовешките ценности. Изписани са милиони страници за създадената с много старание и очевидно с надежда рожба на имперските амбиции на завоалираната група "владетели на света". Самото име на терористичната организация поражда страх и ужас - нека не изпадаме в детайлизиране на преживените горчиви истини. Родено в поредицата световни афганистански авантюри, отрочето на Вашингтон даде плод - разрои се, порасна, укрепна и започна провокативно да разклаща устоите на самите световни сили. И най-лошото - започна повсеместен терор, необоснован от никаква човешка логика, от никакви що-годе нормални принципи или идеи. Просто повсеместен терор заради самия терор, понякога тъпо формулиран като мотивация за война в името на отмъщението. Ако се върнем към Сирия, то там количеството на събраните екстремисти, определящи се за бойци под знамената на ислямизма, събрани от къде ли не, по сведения на сериозни разузнавателни централи са от порядъка на близо 100 хиляди души, пристигнали да колят и сеят разруха в многострадалната държава от над 90 страни на света. Кой и защо ги е мотивирал и въоръжил вече споменахме, но нека помислим и за това каква е потенциалната посока, в която ще поемат след Сирия. Тук вече не става дума за война между религиите, както доскоро се определяше появата на тази зловеща организация. Видяхме, а и всички признават, че те воюват и с "братята си" от сирийската опозиция (в последно време май преимуществено). Очевидно ситуацията в страната е достигнала до такова състояние, че действително е необходимо съгласуване на действията между официалните сирийски власти и реалната, здравомислещата част от опозиционните сили, които на базата на някои съществени компромиси заедно биха достигнали до справянето с проблема, създаден от екстремистите. А това на първо място би означавало, че е жизненоважно да се съхранят институциите на властта в лицето на административните органи, и, разбира се - силите на реда, правозащитните ведомства и армията. Неразбирането на подобна теза би означавало на практика в страната да настъпи задълбочаване и на без друго сериозния хаос. Според министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров Москва настойчиво призовава двете страни в преговорите да разберат, че всъщност друг път към решаването на кризата е невъзможен. Колкото до това, каква би била ролята на президента Башар Асад в процеса на възстановяването на Сирия след приключването на войната, то позицията на Русия следва неотклонната си позиция, че реален отговор биха могли да дадат единствено и само гражданите на страната на предстоящите президентски избори. А те трудно биха се провели под диктата на която и да е външна сила или с крайно ултимативни изисквания от страна на опозиционните сили. Нещо, което създава непредвидимост в тази ситуация от друга страна, е сериозното разединение в състава на самата опозиция.

Скритите нюанси
                                 
залегнали както в процесите, протичащи от няколко години в арабския свят, така и появяващи се вече на повърхността в политическия живот и в други региони, особено тези, които граничат с Близкия изток, започват да създават напрежение и сериозни опасения, че това всъщност са симптомите на една далеч по-опустошителна световна криза. Нека се взрем в събитията, които днес се разгръщат както в Украйна, така и в Русия. Ясно е, че деструктивни световни сили се стремят да посегнат с определено нечисти намерения към двете държави, използвайки за начало вътрешнополитическата дестабилизация като основен двигател на развитието на добре режисиран хаос. Следващите стъпки в тази посока са добре познати - от тоталната дезориентация в обществените настроения, през вълните от протести и гражданско неподчинение, към стълкновения... Всъщност, както наблюдаваме през последните месеци, тези елементи на деструкцията вече са в ход - както с терористичните атаки в Русия, така и открито бруталните действия на т.нар. опозиционни сили в Украйна. Подтикът звучи благонравно - в Киев се говори за евроинтеграция, за нови посоки на развитие, за нов морал и ценностни системи, докато в същото време в хаоса, обхванал киевските улици и площади, на преден план излизат проявите на съвършено обратни тенденции. Логично е да има критики и в двете посоки, нормално изглежда и поривът към по-добър и справедлив живот, към всеобщ просперитет, но безусловно е неприемлив подсказаният отвън начин, по който сериозни, дори кардинални промени биха настъпили. Във всеки случай не и чрез насилие, маскирано като жажда за народовластие. Нека приемем, че едва ли някой би дръзнал да предизвика военна конфронтация с Русия и Украйна, поне не и в този момент. Но анализирайки сериозно процесите, за които споменахме по-горе, няма как да не открием, че става дума планове нещо подобно да се случи рано или късно, поне като потенциална възможност.
Да се върнем обратно към Сирия, където войната продължава с пълна сила. Силите, стоящи зад събитията като инициатори, организатори и като финансова и материална логистика, очевидно вече напълно разбраха, че изтърканата хватка вече не действа пълноценно. Преговорите в Швейцария, макар и изключително сложни и трудни, така или иначе вероятно ще доведат да някакъв позитивен резултат, макар и с цената на още много кръв и разруха. Но нека споменем и това, че опитът да се строши костеливият орех Сирия, определена в стратегическите сценарии на САЩ, в присъдружие със западните страни и емиратите, начело със Саудитска Арабия и Катар, като последния рубеж по пътя на инвазията, крайната цел на която все така си остава Русия с нейните ресурси. В този контекст не е трудно да си обясним и характера на паралелните военни конфликти в Африка, в основата на които отново виждаме нескритите икономически интереси на Запада.

Вътрешният конфликт в Сирия, започнал през 2011 година, върна страната близо 40 години назад в социално-икономическото й развитие. Това констатира доклад на Икономическата и социалната комисия за Западна Азия.
По данни на международни организации от началото на конфликта в Сирия през март 2011 година в страната са загинали повече от 130 000 души, над 2,4 милиона са избягали от страната.
Ако кризата продължи, всяка година Сирия ще се връща с осем години назад в икономическото си развитие, се посочва в доклада. По данни на комисията, ежедневните загуби за БВП на Сирия възлизат на 109 милиона долара. Освен това безработицата е нараснала на 42% от трудоспособното население на страната, а 38% от учениците са били принудени да прекратят обучението си. В резултат на продължаващите боеве в Сирия всеки месец загиват по 6000 души, а всеки час по 300 губят покрив. Всяка седмица по 10 000 сирийци остават без работа.