15 Ноември 2024петък02:54 ч.

Кои са Дионис, Загрей и Орфей?

Нова книга за вярата на траките разказва за традициите, които носят земите ни

/ брой: 200

автор:Велиана Христова

visibility 8174

"Траките са особен народ. Това, което ги прави по-специални от останалите народи обаче, е вярата им в безсмъртието. Още Херодот пише за траките гети, че те се обезсмъртяват - заради вярата си, че постоянно пребивават в цикъла живот-смърт-ново раждане, тракийските аристократи са щастливодемонни в смъртта си. Демонът съгласно старогръцкото тълкувание е интелектуална енергия, която се намира между човека и бога. Когато се осъществява това взаимодействие, той е бог. Затова и най-ярките представители на тракийските щастливодемонни царе и жреци - Орфей и Залмоксис, са вярвани като богове".
Тези редове четем в началото на една невероятна книга - "Божествата на траките", която с усилията на издателството Тангра ТанНакРа видя бял свят. Нейни автори са двама известни наши учени траколози проф. Валерия Фол и проф. Димитър Попов - съответно от БАН и Софийския университет, които са обединили усилията си, за да ни поднесат може би най-обхватното четиво, представящо вярванията на древните траки, населявали територии от поречията на Днепър-Днестър, южните склонове на Карпатите, областите между Струма и Вардар (включително земите на днешна България), Северноегейското крайбрежие и Северозападна Мала Азия. Книгата има всички достойнства на сериозния научен труд, но ако неизкушеният любознателен читател разгърне страниците й, ще разбере цялата трагична непросветеност на един полуминистър, който неотдавна си позволи в трезво състояние да нарече траките "мутри", ламтящи за богати златни сервизи.
Вече имаше сгода да обясним, че не златните предмети са били мерило за богатство при траките. Смисълът на златото и среброто в тяхното общество е твърде различен от профанните помисли на някои днешни пишман-историци и колекционери, гледащи към древния свят с алчните очи на съвремието ни. Траките обаче вярват двата метала като свещени, създадени от великата Богиня-майка и позволяващи на посветения в орфическата вяра аристократ да общува с Космоса и да премине Отвъд, вливайки своята интелектуална енергия в него. Затова тракийските светилища, мегалити, хероони и гробници, които се разкриват от археолозите днес, често ни радват със символите на тази древна вяра, включително с богати златни и сребърни съкровища. Научният анализ на находките ни дава все ново и ново познание за света на древните траки - твърде различни от елините с вярата си в безсмъртието. Вяра в безсмъртието на човешката интелектуална енергия при елините няма, за тях безсмъртни са само боговете. Още повече че предметите, откривани при разкопките на тракийски паметници, винаги принадлежат на определени обреди, чрез които е съществувала и се е предавала трайно векове наред тракийската духовност в едно безписмено общество. Писмени данни за траките са останали само в интерпретациите на древногръцките и римските антични автори. В градовете-държави на Елада след Микена и края на II хилядолетие пр.Хр. орфизмът се превръща в литературно-философска доктрина, докато в нелитературна Тракия той се изповядва в устната фолклорна обредност чак до появата на християнството. Затова при археологическите проучвания на тракийски паметници е толкова важно да бъде разбран, обяснен и възсъздаден обрядът. Само по този начин може да се "види" и вековната духовна традиция на тракийската древна вяра, която по невидими пътища се е предавала през хилядолетията, за да блика зримо в християнската й трансформация при днешните нестинари. Истинските - в Странджа, а не тези, които огнеходстват театрално из крайморските ни кръчми. При нестинарите мястото на почитаните от траките божества се заема от Богородица, св. Марина, св. св. Константин и Елена, св. Илия.   
Човек трябва да разбере тези основни отлики на тракийския етнос, описани великолепно от проф. Валерия Фол, за да оцени и стойността на новото издание, в което авторите разглеждат многостранно божествата на траките. Книгата е луксозна, много богато илюстрирана, текстът е на български и на английски език, което я прави особено ценна за ползване и в международната научна траколожка общност.
Кои са божествата на траките? Първична е идеята за Универса (Космоса), изразен като Великата богиня-майка, която самозачева и ражда своя Син - слънце през деня (Аполон) и огън през нощта (Дионис). Синът задвижва Космоса, влиза в свещен брак с Великата богиня-майка и от този брак се ражда царят-жрец (Орфей, Залмоксис) - учителят на простосмъртните. Когато изпълни мисията си, той умира, обезсмъртявайки енергията си, за да се роди отново с първите лъчи. В обредите смъртта на царя-жрец се символизира от жертвоприношение на животно - кон, бик, козел и пр. Десет са степените на този орфически цикъл и те са потвърдени в два от най-известните тракийски обекти у нас - гробниците в Старосел с 10-те полуколони на купола и в Свещари с 10-те кариатиди. В книгата, разбира се, читателят намира още много подробности за тракийските паметници и орфическите цикли.
Разделите за божествата започват с образа на Великата богиня-майка - идеята за Космоса, земята, за плодородието и многообразието на света, въплътена в женския образ. Много лица има този образ, ни казват авторите. И ни водят по следите на изображенията върху фиала от Луковит или от съкровището в Рогозен, скифоса в Стрелча, нагръдниците от Мезек, наколенника от Враца, кариатидите в Свещарската гробница и т.н. Имената, с които е назовавана великата богиня, също са различни по време и региони - Траке, Брауро, Зеринтия, Хипта, Котито, Бендида... За всяко от имената авторът на раздела проф. Димитър Попов прави обстоен преглед на тракийските паметници и находките в тях, както и на подробностите в писмените източници. Интересно е, че при съвременните преводи-означения на всеобемната повелителка на траките се прибавя и Изида, съобщава той.
Следват страниците за върховния бог на траките, Сина на Великата богиня - Дионис (Загрей). С името Загрей се обозначава най-древната представа за Сина на Великата богиня-майка. На Херодот принадлежат най-ранните сведения за знаменитото в древността светилище-прорицалище на Дионис, намиращо се в най-високата част на планината, обслужвано от жрици от тракийското племе беси. От текста на Херодот, напомня проф. Валерия Фол, не става ясно за коя планина става дума - Родопите, Рила, Пирин... Авторката не полемизира с никого, но човек няма как да не се сети за един наш разкопвач, който проглуши света с твърдения за Дионисовото светилище, за олтар с пламък до небето и какво ли не още.
Разбира се, в книгата намираме много подробности и за самото име Загрей (Дионис-Загрей, изобразяван като змия), което е било загадка още за древните. Включително - на версията, че е бил разкъсан от титаните. По-интересно е, че обредното разкъсване на бика (изобразено върху стенописите на Александровската гробница например) всъщност е разчленяване-разделяне на божието тяло, обяснява проф. Фол. Богът умира разкъсан, за да се роди наново и да постави начало на нов цикъл на възраждане и смърт. И още едно име на тракийския бог - Сабазий. В обредите богът е викан с името Сабо, Сабас, отбелязва авторката. Идентифицира се със скалата-камъка, който съдържа в себе си и силата на Земята, и силата на Слънцето. Затова Сабазий на фолклорно ниво изразява единството на тракийското божество. Денем то е Аполон, нощем - Дионис.
Вероятно за читателя ще са особено интересни страниците, посветени на Царя-жрец, поет, певец, учител; син на Бога и сам обожествен като богочовек (антроподемон) - Орфей или Залмоксис (при гетите). Той е идея, метафора, мит и вяра. Затова - сеща се човек, няма как да бъде открит гробът му където и да било. Проф. Попов пък в същия раздел дава неизвестни дори за по-знаещите подробности за други названия и въплъщения на Орфей или Залмоксис като Гебелейзис например или за бога Збелсурд, Сурегетес или Перконис. Отделна глава той посвещава на Тракийския конник - царя-жрец, царя-бог. Безспорно, появата на ездача, придружен най-често от лъв, принадлежи на тракийския свят, на тракийската култура и е засвидетелствана при проучванията и находките на десетки тракийски паметници у нас. Какво е общото му с прабългарския конник? Е, по-добре е читателят сам да прочете подробностите и... да мисли.
Впрочем книгата освен знание, дава и много шанс човек да мисли - за живота, за смисъла, за ценностите, за жертвата и мощта, за разстоянието между хората, за вечността и мига. Пък ако щете - за себе си в кръговрата на битието.
  
    
 
 
                                                 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ