Когато порасна, ще стана...

Аида ПАНИКЯН

Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?

Въпрос, който българинът задава най-често на малчуганите, след като ги попита за името и възрастта. Неговите родители, баби и дядовци вече почти знаят отговора, защото още преди да е проговорил, на прощъпалника си малчуганът е посегнал и грабнал я ножица, я флашка, я черпак или писалка. 

Ако преди 40 години кажи-речи всяко пето дете искаше да стане космонавт, кранист или милиционер, в наши дни един от най-честите отговори е "програмист". Времената се менят, но очевидно е, че и в наши дни "битието определя съзнанието".

Американски експерти по трудова заетост твърдят, че все още не са измислени около три четвърти от работните места, които ще бъдат заети от завършилите колеж през 2030 г. Това е сериозно предизвикателство пред младите - бъдещата работна сила. Очевидно е, че изкуственият интелект и автоматизацията ще движат икономиката, а машините ще поемат все повече работа. Това, разбира се, не означава, че трябва да се превърнем в Лудитите на XXI век - работници, чупили тъкачни машини в Англия преди два века, убедени, че те им отнемат работата и надницата. Не! Просто умните машини навярно ще вършат повече работа, изискваща от човека повече обмисляне, по-задълбочено познаване на технологиите. А познаването на технологиите е доста повече от гледането в телефона, докато се пресича улицата, или помахване от екрана на внучето в чужбина.

Според нов доклад на Международната организация на труда настоящото забавяне на световната икономика вероятно ще принуди все повече работници да приемат по-нископлатени работни места, които не са сигурни и не дават социална закрила. А ръстът на заетостта в световен мащаб ще бъде само 1% през 2023 г., което е по-малко от половината от нивото през 2022 г. Това съвсем не означава, че трябва да се откажем от мечтите за професионална реализация и кариерно израстване.

"Форбс" от декември 2022 г. прогнозира 

какви ще бъдат най-търсените технически умения за работа

през тази година. На първо място са поставили комуникатор на данни/разказвач на истории. Според проучване 70% от работните места ще включват работа директно с данни. Това означава, че всяка организация ще има нужда от хора с умения да тълкуват и превеждат данни и да са добри в общуването. Нещо подобно на предците ни от каменната ера, които са се скупчвали около огъня нощем и са си разказвали истории, но през вековете до наши дни са преминали само онези, които са се разказвали по запомнящ се начин. Т.е. комуникаторът на данни от XXI век трябва така да ги интерпретира, че те да са понятни за публиката (зрители, читатели, слушатели или кибици в социалните мрежи). И, разбира се, да не изкривяват истината. В наши дни данните стават централни за стратегиите на повече бизнеси, хората с умение да общуват и да изграждат истории от тях ще стават все по-ценни.

На второ място е киберзащитата, която става все по-важна, особено за професиите, които може да се упражняват от разстояние. Киберсигурността е от съществено значение за всяка компания и с КОВИД-пандемията вече не е ограничена до ИТ отделите, а е отговорност на всеки служител. Това не означава, че специализираният агент по киберсигурност ще остане в миналото, напротив - прогнозира се, че до 10 милиона професионалисти ще бъдат наети в областта през 2023 г. "Форбс" препоръчва кандидатите да добавят в автобиографията си и тези умения, за да станат "по-продаваеми". 

Сред търсените умения са тези по UX дизайн - дизайнът на потребителското изживяване (User experience/UX design) и тясно свързаната област на дизайна на потребителския интерфейс (user interface/UI). Тези умения ще стават по-ценни заради т.нар. демократизация на технологиите, което означава, че от всеки, независимо каква е ролята му в трудовия процес, се очаква да работи с технологиите поне до известна степен. Умението на UX и UI дизайнера е да направи технологията интуитивна и достъпна за всеки, дори и да не е свикнал да работи с нея. 

На следващо място е дигиталният маркетинг. Т.е. как по-успешно да бъде уловено и привлечено вниманието на потребителите на стоки и услуги във виртуалното пространство - от платена реклама в социалните медии до кампании, ръководени от инфлуенсъри, оптимизация за търсачки, фунии за имейл маркетинг и пр. 

Все пак, най-търсени умения 

не винаги означава и най-добро заплащане

на труда. Според сайта mygreatlearning сред 20-те най-добре платени през 2023 г. професии са учен по данни (Data Scientist) с потенциална годишна заплата 97 659 щ.д. (60 хил. британски лири), старши софтуерен инженер със 119 126 щ.д. (99 хил. британски лири). Анестезиолозите са едни от най-високо платените медици в САЩ и прогнозната за тази година средна годишна заплата е 326 296 щ.д., а за Великобритания - 192 хил. британски лири. Изключително отговорна е работата на неврохирурзите и потенциалната годишна заплата на американски специалист е 496 хил. щ.д., а на британски - 120 хил. лири. Други скъпи специалности са петролен инженер - със 171 хил. щ.д., ИТ мениджър - със 149 хил. щ.д. годишно (55 хил. британски лири), финансов анализатор - със 126 хил. щ.д. (78 750 британски лири).

В различните държави трудът за една и съща дейност се оценява различно. За да взема човек шестцифрена годишна заплата, трябва да получи стабилно, но и скъпо, образование, да премине през сериозно обучение и, разбира се, да има поне малко талант и достатъчно късмет. Човек може да получава и само четирицифрена сума годишно (например минимална заплата в български левове - б.а.), но, ако работата му го прави щастлив, може да е конкурентоспособен и амбициран да върви нагоре. Е, поне така твърдят американски трудови експерти, а американците са оптимисти. 

Как е в България?

През т.г. работодателите у нас ще се нуждаят от 205 548 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления, сочат данни от проучване на Агенцията по заетостта. Програмистите не са единствените дефицитни специалисти. През следващите 12 месеца работодателите ще търсят над 111 000 специалисти с професионално образование. Шивачи ще се търсят в 15 области, като най-голяма нужда ще има в областите Благоевград (2548), Пловдив (1440), Кърджали (1390). Сред професиите, които се търсят в най-много области, са машинен оператор (в 24 от 28 области), готвач и електротехник (в 18 от 28), строител (в 17). Ще се търсят оператори в дървопреработването, шлосери, строители и пр. 

От данните на Агенцията по заетостта става ясно, че общият брой на заявените специалисти с правоспособност и/или висше образование е 45 954, докато по същото време през 2021 г. са били 43 710, т.е. търсенето намалява с 5,13%. Сред специалистите с правоспособност и/или висше образование на първо място са шофьорите (със заявени потребности от 5286 души), учителите (3348), медицинските сестри (3223), машинните инженери (1975), строителните инженери (1677), лекарите (1655)...

Бизнесът ще има нужда и от 

48 554 неквалифицирани работници

при 41 595 заявени при есенното проучване на 2021 г. За година това е с близо 17% ръст. Лидер в търсенето на неквалифицирани работници отново ще е индустрията с 31,9% от всички заявени потребности. 

Въпреки голямото търсене на персонал с различна квалификация и немалкия брой официално регистрирани безработни с различна квалификация и образование над 74% (33 952) от анкетираните работодатели твърдят, че 

трудно намират подходящ персонал

Очевидно светът се променя, поради което или представата на съвременния български работодател за добър професионалист кореспондира с XXII век, но плаща като за ХIХ век, или образованието на българския специалист не е адекватно на българското съвремие и затова си намира добре платена работа в чужбина. 

През следващите 3 до 5 години България ще се нуждае от над 123 000 висшисти в областта на медицината, педагогиката, икономиката, информатиката и компютърните науки, електротехниката, електрониката и автоматиката, машинното инженерство, комуникационната и компютърната техника.   

Какви ще бъдат възнагражденията... Засега е загадка.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.