Когато държавата е мащеха за културата
Над 1000 български инструменталисти и солисти са пръснати по света поради липсата на реализация у нас
/ брой: 20
Просперитетът на всяко общество е заложен в разумния и динамичен баланс между духовните и материалните му компоненти. Успешната духовна сфера се обуславя от две също балансирани дейности - образование и култура, които са взаимнодопълващи се. За да бъде културен, човекът трябва да е образован, защото тези два показателя оформят неговата индивидуалност. Адекватна е и ролята на социално-икономическите условия, създадени от държавата, които са плод на реализиран интелектуален продукт, от иновативния труд на висококвалифицирани креативни личности. Това определя задължителното изискване за балансирани и координирани политики между духовната и материалната сфера.
Особено е важно
връзката между образованието и пазара на труда
да не се разкъсва. Аксиома е, че висококачествената продукция и в двете сфери се обуславя от равнището на кадровия състав, който я създава! Главният фактор, стимулиращ квалифицираната работна сила във всичките обществени отрасли активно да съдейства на обществото, което я е създало за нейното развитие - това е размерът на паричния еквивалент за положения труд! Неслучайно се смята, че в ХХI век съревнованието (или битката за надмощие) между държавите ще бъде за и между качеството на човешкия капитал, с който те разполагат! "Битката в момента е за човешките души и щем или не щем, всички участваме в армиите, осъществяващи това сражение", счита и писателят акад. Антон Дончев.
От своя страна, този процес поражда и масовия икономически миграционен поход на народите, предизвикан от управленческите грешки на политическите партии. Прав е Доналд Тръмп, който казва, че "политиците не могат да решат проблемите, защото те ги създават"!...
Българските музиканти никога не са били пасивни наблюдатели на тези процеси, а активно са участвали в тях още от началото на ХХ век. Причината е била, че по онова време в страната още не са били създадени необходимите обществени условия и нагласи за възприемането и оценката на сериозните музикално-артистични постижения, понеже на музикалното изкуство се е гледало главно като функционално средство, т.е. за развлечение!... Затова стремежът на най - надарените млади български музиканти и таланти въобще е бил най-напред да се утвърдят в чужбина и след това, въоръжени с натрупания художествен капитал, да намерят признание за изкуството си и в Родината.
Кардинална промяна на ситуацията в България настъпва след края на Втората световна война, когато държавното ръководство започва да третира музикалното изкуство като важен фактор за успешното изпълнение на концепцията си за ролята на културата, в усилията му за подобряване на живота в страната. Към това трябва да се прибави и държавната грижа за организираното показване на художествените постижения на музикалните ансамбли и индивидуалните интерпретатори зад граница. Понеже българското музикално изкуство намери добър прием от европейската културна публика, то успешно се утвърди в европейския културен живот, което донесе на държавата и добри материални дивиденти.
Нещо повече, чрез създадената държавна импресарска агенция "София-концерт", системно се изнасяха създаваните в страната висококвалифицирани музикални кадри, както за европейските държави (най - много в Германия), също така в американския континент и арабските държави (Египет, Сирия, Иран и др.). Поради несравнимо по-доброто заплащане на артистичния труд в тези държави отколкото в България, броят им непрестанно се увеличаваше, което стана причина в края на 70-те години на миналия век, тогавашният зам.-министър на културата Иван Маринов да предприеме акция за връщането им в страната. Тя се провали поради явните несъответствия в условията за артистичен труд и заплащането му в тези страни и България.
През 2016 година, като частна инициатива у нас се проведе
проучване за броя на българските музиканти -
получили образователна шлифовка на музикалната си надареност в страната - понастоящем работещи постоянно в чужбина. Макар и не всеобхватно, то показа редица интересни факти. Например над 100 са българските цигулари - концертмайстори, на най-реномирани симфонични и оперни оркестри във всичките земни континенти! Отделно от тях броят на останалите инструменталисти и вокалисти надхвърля цифрата 1000, което представлява безценен български музикално-артистичен капитал, който "захранва" глобалното музикално изкуство!
Колкото и да звучи парадоксално, артистичната професия е екстремална и ако постоянно не се полагат усилия за развитие на притежаваното от отделни индивиди природни дарования, по-добре е човек да не се захваща с нея! Затова тя представлява важен компонент на нематериалното културно наследство, което, за съжаление, у нас се подценява, вместо държавата ни заслужено да се гордее с него! Това не е ли доказателство за високото равнище на българската музикално образователна школа, която създава конкурентоспособни - според световните критерии - артистични кадри и явното подценяване на създавания от тях художествен продукт, целящ подобряване на жизнения стандарт на народа ни!
Не бива да се забравя, че изкуството, което се реализира във времето, е "жив организъм", който се "ражда" при изпълнението, а след края му "умира", но продължава да "живее" в съзнанието на слушателите/зрителите, понеже ги е обогатило духовно със своите виртуални емоционално-енергийни послания! Този субективен механизъм обуславя верността на думите, изречени от Апостол Павел, че "материалното е временно, а нематериалното е вечно"!..