Кога ще ги стигнем... израелците?
/ брой: 50
Може да не одобряваш политиката му, може да не си съгласен с доводите му, но не може да не се възхитиш от твърдостта, с която отстоява позициите си, независимо че те противоречат на официалната линия на Вашингтон, негов не просто съюзник, а покровител вече десетилетия наред. Във вторник "Евронюз" показа в пряко предаване посрещането и речта на израелския премиер Бенямин Нетаняху в американския Конгрес. Това беше политическо шоу от най-висока класа. Посещението на Нетаняху стана в разрез със съществуващите правила - то не беше съгласувано с президента Обама, нещо повече, беше против неговото желание, и поради това не бе предвидена среща между двамата. Нетаняху беше поканен от председателя на Конгреса, който е републиканец. В Капитолия той беше посрещнат с бурни аплодисменти, по пътя до трибуната се ръкува с десетки конгресмени, зарадва се, че "Джек отново е на крака" (конгресмен, очевидно претърпял някакво произшествие). Поне 3-4 минути от началото на словото си посвети на благодарности към президента Обама за последователните му действия и жестове в подкрепа на Израел - искрено или не, той си знае. Всяко негово изречение бе посрещано със ставане на крака и бурни аплодисменти, каквито не помним от времето, когато Брежнев произнасяше речите си на конгресите на КПСС.
След което мина към същността - защо според Тел Авив позицията на Вашингтон по въпроса за иранската ядрена програма е погрешна. Нетаняху разви тезата, че много по-опасна за света от "Ислямска държава" е перспективата Ислямска република Иран да се сдобие с ядрено оръжие. А фактът, че джихадистите и Техеран сега са врагове, не го превръща в потенциален съюзник на САЩ. "Враговете на вашите врагове са... ваши врагове" - обърнатата наопаки сентенция "Враговете на вашите врагове са ваши приятели" предизвика поредните френетични аплодисменти на залата, в която празните банки говореха за отсъствието на конгресмени демократи.
Заслужава ли такова подробно описание това събитие, което става далече от нас и не ни засяга особено. Да, защото нагледно показва как се бранят национални интереси, как се отстоява национална политика.
В лицето на САЩ Израел има свой най-последователен съюзник, защитник, покровител - както и да го наречем, няма да сбъркаме. Най-малкото е, че Израел е главният и постоянен бенефициент на американската помощ: всяка година в размер на 3 млрд. долара. Гласът на Вашингтон на международното поле натежава в полза на еврейската държава при многобройните конфликтни ситуации, които възникват в размирния Близък изток. Но Тел Авив не се колебае да защити твърдо свои позиции и действия в редките случаи, когато САЩ проявят някакви резерви по предприети от него стъпки. Паметен е онзи случай от декември 1981 г., когато тогавашният израелски премиер Менахем Бегин прокара в Кнесета решение за анексиране към държавата Израел на окупираните през 1967 г. сирийски Голански възвишения. Президентът на САЩ Рейгън обяви тогава някакви санкции - спря временно доставката на американски бойни самолети. Последва гневно избухване на Бегин: какво си въобразява Рейгън - "че ние сме тийнейджъри, та може да ни удрят през пръстите"! На същата реакция на израелски премиер присъствахме на 2 март - приятелството е приятелство, но националните интереси са над всичко.
На този фон как да не ти дожалее за сервилниченето, за чупките в кръста на родните политици. Копчета за ръкавели с емблемата на ЦРУ и ето го Цветан Цветанов щастлив - сякаш тъща му го е дарила с още един апартамент. Премерване с педя гърбината на Бойко Борисов от Берлускони - повод за национална гордост. С Германия сме биз-бизе, след като Меркел се оказва в мечешката му прегръдка. Американски държавен секретар, отбил се пътьом в София, разпоредил, че трябва да се откажем от "Южен поток", вероятно защото руският газ мирише по-лошо от американския шистов газ, и - хоп! - пътят на тръбите се отклонява за Турция. Чужди посланици търсят гнили ябълки в правосъдието ни или дават личен пример как да обгрижваме гейовете си. За всичко "трябва да питаме Брюксел", зоват Кунева и компания, сякаш ученичка иска разрешение от "госпожата" да излезе от клас и да иде да пишка.
През 1981 г. Бегин се изрепчи на Рейгън и отказа да го бият през пръстите за това, че не е попитал предварително дали може да анексира Голанските възвишения. През 2015 г. Бенямин Нетаняху със самочувствие на равен отиде непоканен във Вашингтон, за да се опита да промени политиката на САЩ по проблем, смятан за жизнен за Израел. Твърде вероятно е да успее.