Историческите задачи на левицата

Чавдар Стоименов,
председател на ЦС на Българския антифашистки съюз (БАС)

"Социалистите са двигателната сила на едно обединено ляво движение"

"Защо думите комунизъм и социализъм се отъждестяват с практиката на авторитаризма?"

Кризата на експеримента "държавен социализъм" (конкретно в Европа) показа, че между утвърждаването на демократичните свободи и възможностите за промени в производствените отношения по посока на социализиране на икономиката и властта съществуват връзки, които не бива да бъдат нарушавани. Различните форми на държавен бюрократичен колективизъм в процеса на изграждане на социализма доведоха до опорочаване на самите социалистически идеали. Днес въпросът е да извлечем идейните и практическите изводи от това.
Постоянното предефиниране на идейното богатство, наследено от политическите и моралните победи на антифашистката борба, доведе обаче до лишаването й от нейния най-общ и светъл смисъл като борба за свобода. Ето защо днес думите комунизъм и социализъм, особено в Източна Европа, изгубиха своята притегателна сила, като в колективното съзнание те се отъждествяват с практиката на авторитаризма.
Но отказът от авторитаризма не открива сам по себе си пътя към хуманния и демократичен социализъм. В момента все по-осезателно действат сили, които си поставят за цел една политическа и социална реставрация. Левицата е призвана да се противопостави на тези опасни тенденции в политически и идеен план, да не се примирява и отказва от борбата против капиталистическата ирационалност.
Днес една силна левица означава да се извлекат преди всичко поуките от историческия опит на държавния социализъм с убеждението, че управлението на общественото развитие не може да не се основава на демокрацията. То не може да се реализира и като се отстранят пазарът и политическият плурализъм.
Историческа задача на левицата днес е да насочи политиката си, икономиката и пазара към социални и хуманни цели. Това е основата, върху която левицата трябва да постави въпроса за властта.
За социализма днес трябва да мислим като за процес на цялостно демократизиране на обществото, а за демокрацията - като реален път към социализма. Става въпрос за цел, която изисква дълга и упорита борба.
Краят на двуполюсния свят не доведе до епоха на мир, справедливост и благоденствие. Умножават се проявите на локализъм, фундаментализъм, корпоративност от най-различен характер. Именно тези симптоми формулират задачите на световната левица - борба срещу консерватизма, както и реакция срещу неговия главен носител - десницата, и  нейната еманация - фашизма.
От това следва, че фундаменталната идейна цел на БСП занапред е съчетаването в едно на двете глобални марксистки ценности - свобода и равенство, които при "държавния социализъм" бяха разделени. Липсата на реална свобода при него попречи на равенството да се утвърди, а днес липсата на равенство не позволява свободата да се изяви реално и  всеобхватно.
Именно в тази посока следва да се работи днес, за да получат социалистическите и левите идеи в България нова програмна основа. Процесите, протичащи у нас, особено след последните парламентарни избори, налагат прегрупиране на левите сили около прагматична програма и общо политическо действие с крайна цел да се създаде общество, в което, по думите на Маркс, "свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички".
Запазването на верността към тези перспективи днес изисква преосмисляне на политическите традиции на БСП. Освен това в  различните исторически експерименти на марксистката традиция остава все още нерешен големият проблем за справедливото преразпределение на общественото богатство. Затова от решаващо значение е да се работи за разширяване на икономическата демокрация, като се определят лостовете, чрез които трудещите се и всички граждани могат да се възползват по нов справедлив начин от обществените блага, както и да участват в контрола на процесите на натрупване на капитала.
Левицата не се бори против интернационализацията на икономиката, а трябва да поставя въпроса за нейното демократично регулиране чрез широк обществен контрол. Изобщо съзнателното ръководене на пазара и икономиката изискват силен социален контрол, основан върху широко съгласие и способност да се разработват правила, насоки и проекти за всички форми на икономическа дейност - частна, държавна, обществена и кооперативна.

БСП, която има амбицията да управлява

не може да пренебрегва наличието на множество политически, синдикални и граждански субекти с лява ориентация, нито да се откаже от техния опит и творчески заряд. Крачка в тази посока е направена чрез Коалиция за България, в която социалистите са двигателната сила на едно обединено ляво движение, поставящо си за цел да вдъхне живот на нови проекти за преобразуване. В името на тази цел предимство трябва да се отдаде не на идеологията, а на прагматичните програми.
Но Коалиция за България не може повече да продължава да е сбор от (предефинирани) идеологии и корпоративни интереси. Усилията следва да се насочат към качествено изменение на вътрешнокоалиционните отношения, към създаването например на народен патриотичен фронт, обединен около прагматична програма за достигане на идеологическата цел - свобода и равенство, без да се пренебрегва самостоятелността на политическите субекти. Това означава да се предложат проект и политически цели, различни от сегашното икономическо и социално развитие, с цел да се привлекат широки обществени сили.
За да бъдат привлечени и приобщени милиони граждани, се налага качествен скок в идейните разбирания по отношение на хората на труда в целия им спектър. Днес борбата срещу експлоатацията не се изразява само в справедливо заплащане и по-добри условия на труд, а и в признаване на правата на сигурност, на самостоятелност, както и на

ролята на трудещите се като творци на благата

Това е борба за разширяване на контролните и управленските права на трудещите се върху продукта на техния труд. Трябва решително вече да се надхвърли обикновената солидарност. Равенството и свободата взаимно се укрепват именно от модерна прагматична програма и съвременно мислене за социализма.
Легитимното организиране на различните политически компоненти е гаранция срещу идейната закостенялост и преди всичко срещу използването на идеологията като постоянно оправдание за политиката на даден ръководен орган. Само в тази посока може да се развият заветите на Карл Маркс, Димитър Благоев и Георги Димитров за ролята на колективния интелект. Това вече е постигано от лява прогресивна България в края на 20-те, на 30-те и на 40-те години на м.в. Народеният блок и Отечественият фронт, обединявайки левицата, постигат изразителна победа срещу надигащия се български фашизъм.
Чрез фундаменталните идеологически цели - свободата и равенството,

Народният патриотичен фронт

привлича за участие различни сили, произхождащи от патриотичните, демократическите, светските, религиозните и етническите традиции, които по свой път са стигнали до критично отношение към капиталистическия индивидуализъм и бюрократическия корумпиран колективизъм, ярък пример за какъвто днес е арогантното управление на партия ГЕРБ. 
Свободата и равенството са идеологическият връх, политическата гаранция, която дава възможност на българското общество, на всеки гражданин, мотивиран от тези ценности, активно да се включи в борбата за постигане на алтернативно социално управление.