Има ли бъдеще за сребърния човешки капитал

Пазарът на труда. Понятие, което възприемаме като част от темите в медиите или част от статистиката. Докато в даден момент работодателят не ни съкрати и не се озовем на борсата. Тогава става ясно, че зад всяко число от статистиката стои поне една човешка съдба. А в бюрото по труда изведнъж става ясно, че нито едно от няколкото хиляди незаети работни места в страната не отговаря нито на образователния ценз, нито на опита, нито на уменията, нито на специалността на новоизлюпения безработен. Излиза, че докато работодателите се жалват от недостиг на квалифицирана работна ръка, висшист с познания и умения не си намира работа. 

През третото тримесечие на 2021 г. например най-много са безработните на 25-34 години - 34 600. Но добре известно е, че хората на и над 55 години имат сериозни проблеми при намирането на нова работа. Въпреки че именно за тях има различни субсидирани програми, все още около 28 000 души от тази възраст си търсят работа, става ясно от данните на НСИ. За тях най-често се казва, че нямат изискуемите дигитални умения, наричат ги хартиеното поколение. В известна степен е така, макар че познавам мнозина 60-65-годишни, които са на "ти" с новите технологии още от средата на 90-те години на ХХ век. И не става въпрос за боравене с модерен телефон, месинджър или вайбър, а за работа по професията в дигитална среда. 

Въпреки това работодателят 

види ли белите коси

на кандидата за работа, комай предпочита с него да си няма работа. В същото време младият кандидат с дигиталните умения (макар и без трудов опит), оценява бъдещия си труд значително по-скъпо и отказва да заеме свободното работно място заради заплатата. Така всички участници в пазара на труда се завъртат в омагьосан кръг. 

Има и сектори, в които възрастни служители изнемогват, но тъй като няма млади, които да ги заместят, продължават да работят. Например болниците в малки населени места, където с напускането на един лекар или на една сестра може цяла болница да бъде закрита. В сектор "Хуманно здравеопазване и социална работа" 9% от заетите са над 55 години. В същото време хората на тази възраст заемат най-ниски дялове при групите "административен персонал", "техници и други приложни специалисти".

Нещата от живота отдавна са известни - като миграцията на младите, на които е присъщо да търсят възможности за по-добър живот и кариерно развитие. От друга страна е увеличената продължителност на живота, благодарение на изключителния напредък на медицинската наука, а с това е свързано и застаряването на населението, но и удоволствието родителите ни да са по-дълго около нас. Въпросът е как те да останат по-дълго на пазара на труда и в същото време това да им носи удовлетворение, а на работодателите да гарантира качествена и квалифицирана работна ръка и висока производителност на труда. 

Българинът е сред най-болните европейци

Изнесените от БСК данни само потвърждават този факт. Хипертонията отдавна не е болест на старите - 22% от хората над 40 години са хипертоници, 10% са с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), 8,2% са диабетици. Това очевидно не е само български проблем. Според статия в International Journal of Environmental Research and Public Health все по-голям дял от работещото население в Европа страда от поне едно хронично заболяване - в момента 19% от работната ръка. Паралелно с това се очаква в Европа процентът на заетите над 55 години от 8,3 през 2020 г. да нарасне на 14,8 през 2060 г. 

От друга страна, работодателите поемат и известен риск с възрастни работници и работници с хронични заболявания. Въпреки че по-възрастните са имали по-малко трудови злополуки, те са по-склонни да бъдат сериозни или фатални, коментират експерти от Евростат. Данните сочат, че през 2017 г. над 1/4 от всички трудови злополуки в ЕС-27 са довели до 7-13 дни неработоспособност. Но при работниците над 65 години трудовите злополуки са довели до 1-3 месеца нетрудоспособност. Това означава, че работодателите би трябвало да вземат сериозни мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Безспорно, това е по-лесно с 20-30-годишни работници. "Оказа се, че службите по трудова медицина, чиято основна задача е превенцията и профилактиката, за съжаление, не изпълняват в пълен обем своите ангажименти", коментира проф. Златица Петрова от Медицинския университет в София, която е част от екипа по проекта на БСК. По него е разработен и електронен инструмент за оценка на риска на работното място, съобразен с възрастта. 

Реалността ясно сочи, че у нас 

всяка година работната сила намалява

с 40 до 60 хиляди души. В момента при 100 души напуснали пазара на труда местата им се заемат от 64 нови, докато преди 20 години това заместване бе 100:124. А тези 64 или 124 души работят за пенсиите на онези 100 "излезли от играта". Тоест, колкото по-дълго 100-те останат в играта, толкова по-добре за икономиката и за осигурителната система. Проблемите в тази система, от своя страна, налагат увеличаване на пенсионната възраст. За някои това е шанс да продължат да са активни, за други може да е мъчение. В крайна сметка и увеличената пенсионна възраст реши проблема само отчасти. 

Оползотворяване на "сребърния човешки капитал" - така са нарекли своя проект от БСК. Ако през 2003 г. работниците на 55-65 години у нас са били 12% от работната сила, през 2019 г. са над 23%. През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на 55-74 години са икономически активни. Тоест работодателите могат да се възползват и да ги наемат.

От БСК имат конкретни предложения, сред които е прилагане на ресурсно обезпечени мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 години. Предлагат и данъчни облекчения, и субсидии при наемане на работници над 58 години, както и въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници.

БСП също има предложение, което може да изкуши възрастните работници да останат по-дълго на работа. Идеята е всяка година стаж след навършване на пенсионна възраст при оставане на работа да има принос към пенсията. В момента това са 4% за всяка година. Левицата предлага за 1 година процентът да е 4, но за две години - 4,5, за три години - 5%. Навярно ще има още добри идеи за оползотворяване на сребърния капитал. И в момента работят дългогодишните проекти, изпълнявани от Агенцията по заетостта, с които държавата стимулира работодатели да наемат безработни над 55 години. Те имат добър ефект, но изобщо не са достатъчни. 

Дамите са по-търсени

По данни на Евростат, делът на хората на 55 и повече години в общия брой заети в ЕС-27 се увеличава от 12% през 2004 г. на 20% през 2019 г. Възрастните дами сякаш са по-предпочитани от господата: през 2019 г. 48% от всички работещи мъже на и над 65 години в ЕС-27 са наети на непълен работен ден. При дамите на същата възраст този процент е 60. От друга страна, мъжете на 65-74 години работят над 30 часа седмично, докато жените са заети 25 часа. 

При работата си по проекта "Сребърният човешки капитал", който цели адаптиране на работните места към потребностите на заетите над 54 години, екипът е очертал 

четири поколения работна сила

Те имат известни сходства, но и задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите, казват авторите на проекта. Навярно най-добрият ръководител би бил онзи, който успее да срещне интересите на четирите групи и да ги накара да работят в синхрон. 

Поколението Z работи, за да се усъвършенства и забавлява, изисква високо възнаграждение, работа в реномирана фирма със съвременни технологии. Очертаните поколения са Z (18-26 години), Y (27-36 години), Х (40-54 години) и Т (55-65 години). 

Поколението Y работи, за да постига успехи, търси възможности за развитие, изисква справедлива оценка и незабавни стимули. 

Поколението Х работи, за да живее и затова иска високо възнаграждение, предвидимост и стабилност, компетентно ръководство, без строги правила, умерено натоварване и се стреми към добри взаимоотношения.

Поколението Т също работи, за да живее и очаква сигурност на работното място, здравословни условия на труд, ясни и стриктни правила, изисква уважение и зачитане и се радва на възможност за предаване на опита и знанията си.

Разбира се, тези категории не са поставени в строги рамки, а много "схващания", набивани години в главите ни, не са точно такива. Животът показва, че не е задължително младите да бъдат обучавани от по-възрастни служители, а обучението може да върви и в двете посоки.