15 Ноември 2024петък20:07 ч.

Мнение

Голямата мечта на Запада - свят на колене

Не повече от 30% е шансът за успех на икономическите санкции спрямо други държави

/ брой: 211

автор:Славчо Кънчев

visibility 1192

"Не побеждава нито външната сила, нито оръжието, а силата на духа."

Йохан Готлиб Фихте (1762-1814), немски философ, субективен идеалист

При идването на власт в Германия през 1933 г. на Немската националсоциалистическа работническа партия целият икономически живот е в условията на тоталитарен режим и икономиката функционира в национални групи (Reichgzuppen) под ръководството на Райхпалатата на икономиката. Онези измежду големите индустриални формирования, които сътрудничат на Адолф Хитлер в условията на обявен курс на самозадоволяване и пълна независимост от чуждестранния внос и от чуждия пазар (автаркия), жънат богата реколта. При автаркията, която се постига чрез високи мита и валутни ограничения, обаче спада реалната заплата на трудещите се и се влошава тяхното материално положение. Затова и тя се инициира при екстремни ситуации, каквато е била обстановката в Третия райх при подготовката на Германия за война. Но автаркия в дадена държава може да бъде установена и поради външна принуда - когато от една или повече държави са обявени икономически санкции спрямо тази страна.

Анализът на икономическите войни през ХIХ-ХХI век показва, че в повечето случаи те са преследвали и преследват политически цели. По това те се различават от търговските войни, чиято цел се явява завоюването на пазари. Тези войни се наричат "икономически", понеже използват за натиск върху други държави икономически средства: търговски, морски, кредитни блокади, арести и конфискации на имущества, блокиране на международни сметки, плащания и пр.

Големите капиталистически държави, провеждайки своята 

агресивна външна политика

спрямо страните от икономическата периферия на световната капиталистическа система, предпочитат да избягват термина "икономическа война". Управляващите кръгове в САЩ и техните съюзници използват такива неутрални словосъчетания като "икономически санкции", "търговско-икономически ограничения", "мораториуми", "забрани" и пр. Но тъй като, по правило, всички тези ограничения, мораториуми и забрани като съвкупност могат да дадат мощен ефект, планиран да отслаби икономиката на противника, да провокира социални вълнения, смяна на властта и на политическия курс, те по своя характер и резултати имат изцяло същност на военни действия, макар и в различна от позната от историята форма.

Измежду икономическите войни в миналото типична е т.нар. континентална блокада. Това е комплекс от мероприятия за блокиране на вносната и износната търговия на Великобритания в периода 1806-1814 г. Всъщност, посредством "континенталната блокада" френският император преследвал не само политически, но и икономически цели - да отстрани английските промишленици и търговци от пазарите на континентална Европа, като ги насити с френски стоки.

Към блокадата на Британските острови Наполеон Бонапарт успял да присъедини като съюзници голяма част от държавите на континентална Европа, затова тя била наречена "континентална". Изобщо през ХIХ век най-разпространеният вид на икономическа война била морската блокада. В периода 1827-1914 г. са извършени 21 блокади.

В периода 1911-2000 г. са предприети 174 икономически санкции, като от края на Втората световна война до края на хилядолетието са 162. Те стават важен и често използван инструмент на международната политика. От 1971 до 2000 г. техният брой е 120, което представлява 69% от всички случаи, фиксирани от 1911 до 2000 г.

През ХХ век най-мащабна е икономическата война на Запада против Съветския съюз. Тази война има ярко изразени политически цели - да отстрани от власт болшевиките, да доведе на власт политически марионетки на държавите от Антантата, най-вече Великобритания и Франция. Но най-важната цел е изменението на социално-икономическия курс на страната. Съществувала и допълнителна съвсем прозаична цел: Съветска Русия да изпълни своите задължения по военните и довоенните дългове, да възстанови имуществените права на чужденците, т.е. да бъде отменена национализацията на чуждестранните активи.

Икономическата война против Съветска Русия 

започва през декември 1917 г., когато бившите съюзници на Русия в Антантата ѝ обявяват търговска и морска блокада. С някои отделни прекъсвания (най-вече по време на Втората световна война) икономическата война против съветската държава продължава чак до разпадането на Съюза на съветските социалистически републики през 1991 г.

Икономическа война Западът води и против другите социалистически държави. Тя е съставна част от Студената война против социалистическия лагер, заедно с информационната и психологическата война, паралелно са и операциите на западните специални служби.

Пълен блъф е твърдението, че развитите капиталистически държави не са водили икономическа война срещу Руската федерация още от нейната поява като самостоятелна държава. Например по отношение на РФ продължава чак до 1994 г. да действа поправката към закона за търговията на сенатора Хенри Джексън и члена на Камарата на представителите Чарлз Веник, приета от Конгреса на САЩ още през 1974 г. Поправката предвижда редица ограничения както по отношение на износа за СССР, така и за вноса оттам, като целта е намеса във вътрешните работи на Съветския съюз по отношение на неговата политика спрямо емиграцията на населението от еврейски произход. Макар и отменена през 2012 г., поправката "Джексън-Веник" веднага е заменена с нов акт, известен като "Закон на Магнитски". Този законодателен акт дава възможност на правителството и на президента на САЩ да въвеждат ограничения спрямо търговията с Руската федерация.

Понякога санкциите имат конкретна цел, например да саботират технологичния напредък на определена държава. Затова още през 1949 г., по инициатива на официален Вашингтон, е създадена международната организация на Запада под название "Координационен комитет за експортен контрол", повече известен като КОКОМ (англ. Coordinating Committee for Multilateral Export Control, CoCom). По време на Студената война КОКОМ прави списък на "стратегическите" стоки, които не подлежат на износ в държавите от "източния блок". КОКОМ разработва стратегия за "контролирано техническо изоставане" на страните от Варшавския договор. Дори след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз КОКОМ продължава да съществува. Ликвидиран е чак през 1994 г., но в негова замяна се появява т.нар. Васенаарско съглашение. То позволява не по-малко ефективно да се ограничават доставките от Запада на технологии с военно и двойно предназначение в "нежелателни" държави.

Променят се само наименованията на организациите и законодателните актове, но същността на политиката на Запада по отношение на Русия остава същата, както и спрямо Съветския съюз. Руската федерация остава под прицела на активна икономическа война. Що се отнася до т.нар. от Запада "анексия" на Кримския полуостров, тя е не повече от поредния претекст за ожесточаване на икономическата война срещу Руската федерация.

Но РФ съвсем не е единственият обект на икономическа война на Запада. Според оценка на ООН в началото на ХХI век икономическите санкции на САЩ и отделни държави от "златния милиард" са действали спрямо десетки страни по света, в които живее 52% от населението на планетата.

Обхватът на степента на санкциите

 

е индивидуален. Най-тежка е икономическата война на САЩ срещу Куба. Санкциите са въведени още през 1960 г., когато въстаниците под предводителството на Фидел Кастро експроприират собствеността на американските граждани и компании на острова. Две години по-късно санкциите са ожесточени до ембарго, като действат и досега без отслабване. Според данни на кубинските власти нанесените щети от ембаргото са над един трилион долара. Въпреки това официален Вашингтон не постигна своята цел - смяна на режима.

Дълга икономическа война водят САЩ и срещу Иран, още от 1979 г. Оттогава те не са я отменяли, само е променян наборът от санкции. Войната против Иран, водена от САЩ, продължава.

Що се отнася до шансовете една икономическа война да успее, според американския експерт в областта на икономическите санкции Хари Хафбауер, който е класифицирал 204 случая, успехът да бъде променена политиката на държавата, обект на икономически санкции, е не повече от 30%.

Същевременно много често подложената на икономическа война страна се мобилизира, а санкциите оказват стимулиращо въздействие. Например "континенталната блокада" дава тласък на втората фаза на промишлената революция във Великобритания, способства за окончателното ѝ превръщане в "работилница на света".

Какъв ли резултат от санкциите срещу Руската федерация предстои да види Западът?

(По материали от чуждестранния печат.)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ