Флиртът - начин на употреба

"Изборният ден е ден за разплащане, така казва една стара, много употребявана мъдрост. Пред такъв ден трябва да се страхува само този, който е останал за нещо длъжен и няма възможност да уреди сметката."

Юлиус Рааб (1891-1964), австрийски политик

България е като спрял кораб всред безбрежната водна шир. Накъдето и да се взрат очите, земя не се вижда. Капитанът и боцманът се карат жестоко, а екипажът, разделен на групи, подкрепя единия или другия. Понеже котвата е фют-ю-ют, дим да я няма (най-вероятно е продадена за скрап), вълните запокитват кораба ту в една, ту в друга посока.

... Само след по-малко от седем години, през 2028 г., в нашето Отечество топовните салюти (е, ако и топовете дотогава не са ги тафнали), ще възвестят век и половина непрекъсната българска държавност.

"Старее, но не поумнява!"

е точният девиз за нея. Затова и не е уместно да се чудим защо персона като Тодор Живков окупира цели 35 години ръководството на държавата, както и че Бойко Борисов скоро навърта две десетилетия по високите управленски нива. Там, където винаги е било твърде проветриво. От всички посоки. И извън България.

Но въпросът "Защо той?", особено по отношение на феномена Б.Б., е очеваден. Все пак преди 10 ноември 1989 г. задачата, която решаваше Живков, за да не се отлепи от неговите ръце кормилото на властта, беше по-различна. Тя зависеше от по-малко величини. Благодарение на чл. 1, ал. 2 от тогава действащата конституция, БКП имаше ръководна роля в държавата и обществото. За Тодор Живков оставаше само да разиграва правилно задкулисните комбинации с  ограничена група, която представляваше ръководството на БКП, макар и тя да не остана с неизменен състав през годините, докато Живков бе величан като "Първият". Един модерен вариант за организиране на идолопоклонничество, което е същността на изкуството за управление според ирландския писател, драматик и публицист Джордж Бърнард Шоу (1856-1950).

От един момент нататък, когато портретът на Живков измести тези на Ботев и Левски в много кабинети, кадровите промени по върха започнаха да се диктуват еднолично от него, макар и протоколирани уж като "колективни решения". Успял с ловки ходове да отстрани само за осем години всички членове на Политбюро на ЦК на БКП, които са били в него през 1954 г., когато става реален ръководител на партията, Живков наложи своя стереотип на политическо присъствие като личностен фактор номер 1 в България.

Точно това, в съотношение 1:1, постигна и Бойко Борисов. Но първо той успя да положи с "отличен" изпита за "трансформист".

Този термин в политическия лексикон навлиза от Италия. Там е придобил отвратително значение. Бил е въведен през 1882 г., когато Агостино Депретис, лидер на либералната левица, се съюзява с прогресивните представители на десницата. Сто и четиридесет години по-късно терминът се използва като обвинение. "Трансформист" означава по същество предател. 

Как Б.Б. става трасформист ли?

Напуска през 1990 г. с гръм и трясък състава на МВР, по-точно преподавателската си длъжност в школата, когато там започва процесът на деполитизация. Готов е като клетник да ходи бос и гладен, но да запази членската си книжка в партията, що пали огън в сърцето негово (според изявления на Б.Б.).

След около десетилетие Борисов прави своята премиера да рецитира извадки от неговата си поема "Септември" как "комунягите" са пречукали без съд и присъда прадядо му. В цялата история има един неоспорим факт: Борисов наистина е имал прадядо. Готов съм да свидетелствам за това пред съда!

Първият етап от друма към властта за Б.Б. съвсем не съвпада с този на Тодор Живков. Понеже не разполага с партийна структура, градена още от 1891 г. Но колко му е сам (плюс отличника по партийно строителство Цветан Цветанов) да запретне ръкави и да си я направи. Ако се налага, и от кал, подобно на Създателя. Е, Създателят не е имал зад гърба си заинтересовани икономически групировки, но това са дребни подробности.

"В една социална система, в която властта е отворена за всички, постовете, които дават власт, по правило ще бъдат окупирани от хора, които се различават от обикновените изключително по любовта си към властта", заключава английският философ и математик Бертранд Ръсел (1872-1970).

Писано е много за метаморфозата на пожарникаря, охранителя, каратиста, борческия съдружник, момчето от улицата, закусвало с филия, намазана със свинска мас, в Бизнесмена, Общественика, Генерала, Кмета, Министър-председателя на България.

Несъмнено в условията на общество, подчинено изцяло на принципите на социалдарвинизма, нагоре по социалната пирамида успяват да се изкатерят индивидите със съответните личностни характеристики, адекватни на обстановката. Каква е тя?

Задкулисната България 

несъмнено е част от България, но не и в нейната целокупност, защото е изцяло плод на егоизъм. Става дума на първо място за корупция и престъпност, това е ясно, но също така и за подтика за проявата на един първичен инстинкт за завземане на властови позиции с цел да бъде злоупотребено с тях за удовлетворяване на личния интерес. Когато е възможно, пипалата на тази власт се разпростират, за да бъдат облагодетелствани приятели, семейството, фамилията, сътрудници или сексуални партньори, без оглед на техните способности и реални заслуги към обществото.

Защо той, Борисов? Най-вече понеже сме държавата в Европа с много висок процент сива икономика. У мнозина българи са дълбоко вкоренени двойните стандарти. Убедени са, че законите трябва да се коват, спазват и съблюдават, данъците да се плащат до последния лев, но от... другите.

Но Задкулисната България има по-широк поведенчески стереотип. Нейният егоизъм включва специфично и дори преднамерено разрушително пренебрежение към какъвто и да било тип разширена колективна общност или особено към националните интереси, институции, закони и ценности.

Колко му е да бъдат извъртени правилата, нагласени конкурсите, че нали законът е врата у поле, а защо да минавам през врата, като поле е широко, умно пита съобразителният шоп. Заедно с него и стотици хиляди българи, даващи, правещи или приемащи услуги, които далеч надхвърлят границите на любезността. И ако всичко това се прави в изгода на личния кръг - семейство, движение, асоциация, гилдия, то обществеността, за да й е чиста съвестта, ще надуе свирката (понякога!), но без да дисквалифицира виновния. Ами че нали утре те - "ловките" измежду членовете на българското общество, могат да са на негово място.

Затова и скандалната информация, която изскача от време на време за лицето Бойко Борисов, се приплъзва покрай него като водни пръски по тялото на морж. Основното занимание на Бойко Борисов през тези две десетилетия, откакто пое поста главен секретар на МВР, не е да управлява, тоест административната дейност. А бизнесът. Рекламният. На неговата собствена персона.

Бойко Борисов перфектно разбира значението на атрактивната, разбираема и убедителна политическа комуникация. Прочутото му изречение "Аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме" съвсем не е глуповата изцепка. То е като 

ловко хармонизиране на скоростта 

на походката на един мъж по време на разходка с жената, която ухажва. Това, което Б.Б. не казва, но което подсъзнателно събеседниците му трябва да си допълнят като казано от него, е: "Аз съм грешен, и вие сте, затова се разбираме".

Проблемът не е Бойко Борисов. Проблемът е Бойко Борисов в самите нас. Опасното е, че този поведенчески стереотип сигурно ще остане като проблем и след като Б.Б. слезе от политическата сцена. Този същият синдром на очакване някой друг да свърши нашата гражданска дейност в държава, която не само трябва да направим република, но и да сме на стража всеки миг тя да остава с републиканско управление, т.е. хората да решават като последна инстанция своите съдбини. Както би трябвало да бъде в държава, която е република, както е номиналното наименование на България. Е, стига да не е изпразнено от съдържание това наименование "република", както е у нас. И да не е изместено от реална система за безконтролно държавно управление изцяло в изгода на политически псевдо(елит), ловко етикетирано като "представител на либерална демокрация". Трик, изцяло изгоден за индивидите в управленската сфера, независимо къде се намират в политическия спектър.

Не би могла в никакъв случай да съществува пълноценна демокрация, т.е. управление от народа, през народа и за народа, ако то не е изцяло републиканско по своята същност на функциониране. Никак не е случаен набор от думи идеалът на Васил Левски за "Чиста и свята република", последователно опорочаван от индивидите в управленската сфера от Освобождението, та чак до днес. И само от българските граждани зависи това да не продължава и в бъдещето. Понеже животът на всеки от нас е само един. Този, сегашният, не е репетиция.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България