Философията на монопола
/ брой: 172
Едрите монополисти у нас имат интересна философия - аз мога да нарушавам правилата, но другите са длъжни да спазват моите.
Вчера БНБ заплаши, че ни грозят банкови фалити, ако съдът отмени чл. 417, т. 2 от ГПК. Омбудсманът е сезирал КС, че въпросната точка е противоконституционна и поиска отмяната й. От БНБ скочиха, че ако банките не са привилегирована страна при събирането на задължения, "това неминуемо ще затрудни и забави принудителното изпълнение на неиздължени кредити и ще натрупа загуби във финансовия сектор, а в ситуация на продължаваща банкова и икономическа криза това носи заплаха от неплатежоспособност на банките." Някак изрaзът "риск от задълбочаване на кризата" стана дежурно оправдание за всякакви мерки, свързани с монополно-лобистки интереси. Да кажем, че банките имат някакво право, а правата на потребителите?
Доскоро банките бяха монополист при всякакви плащания към бюджета. Плащането в брой, на което потребителят има право, изобщо не бе възможно, защото съществувалите по-рано каси са закрити, а институциите масово не информират гражданите, че може да платят държавната такса с таксови марки. Така във всяко учреждение се е настанил банков клон, който не пропуска да се възползва от монополното си положение. Вместо да намалят до минимум размера на таксите за преводи към държавни институции, тъй като имат гарантирани хиляди плащания дневно, банките поддържаха необосновано високи такси. Понякога много по-високи от размера на задължението, което трябва да бъде платено. Това стана повод за протести.
Имаше сигнал, че е масова практика банките у нас да прилагат различни комисиони за парични преводи, в зависимост от това кой е получателят на парите. Това бе обявено като нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Трябваше да има множество протести, подписки, сезиране на КЗК, за да се стигне все пак до някаква промяна. От март т.г. плащанията към бюджета са освободени от банкови такси. Това добре, но трябваше ли изтерзаният потребител да мине през толкова перипетии, за да извоюва право, което следва да му се полага?
Промяната на лихвите по време на кредитния договор е друго монополно положение. Банката по закон има еднолично право да вдига лихвите по време на договора, поставяйки пред свършен факт потребителя. Промяната обаче е допустима само "при наличие на основателна причина" и при условие, че клиентът има право да прекрати договора. Тези две условия у нас често не се спазват - банки вдигат лихви, без да се аргументират, а възможността да се прекрати договора е превърната в невъзможност заради солените такси за предсрочно погасяване на заема. Това вече е проблем, защото 86% от активното население е взело кредити, а лошите от тях т.г. достигнаха рекордни размери от 23%, или 9,7 млрд. лв. Спорен е и начинът на изчисляване на лихвите по потребителските кредити. Според финансист определянето им само на базата на един пазарен индекс създава непрозрачност и произвол, а тежестта от необслужваните кредити се пренася от неизрядните върху лоялните клиенти.
Оказва се, че не само няма равнопоставеност между банка и потребител, но и между отделните потребители. Те дори нямат защита, защото в промяната на условията банката има монополни права. Затова преди да скачат при най-малката заплаха за монополното им положение и да плашат с фалити, нека банките първо станат по-коректни към клиентите си.