"Феодалните старци" са на 49 години

Противно на разпространяваните небивалици за възрастта на учените, които работят в Българската академия на науките и които Симеон Дянков просташки нарече "феодални старци", средната вързаст на изследователите в академията в края на 2010 г. е 49,3 години. Около 37 на сто от тях са до 45 години, а над 65 са 3 на сто. Това показва отчетът за дейността на БАН през 2010 г., който вчера бе представен официално от главния научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров на съвместно заседание на Общото събрание на академията и на събранието на академиците и член-кореспондентите. От политиците и държавниците на заседанието дойдоха само шефът на Комисията по образование и наука в НС Огнян Стоичков и депутатът проф. Станислав Станилов. Министърът на науката Сергей Игнатов не прояви интерес към отчета на най-голямата научна организация у нас.

През 2010 г. БАН не е получила от държавата нито лев за изследвания, ремонти и издръжка. Хазната е покрила единствено 70 на сто от заплатите. Академията е работила наука само със собствени средства от "външни" научни проекти.

Добре известно е, че субсидията на БАН през 2010 г. бе орязана с над 40 на сто спрямо 2009 г. - единствено на нея от всички публични институции. Бюджетът на БАН за 2010 г. е спаднал безпрецедентно до 0,085 % от БВП - това никога не е било в последните десетилетия. В резултат на това работещите в БАН бяха принудени да ползват по няколко неплатени дни всеки месец, да работят на половин ден и пр. Така средната брутна заплата на най-висококвалифицираните хора в България, която беше стигнала "умопомрачителните" 628 лв., падна на 490 лв. в края на 2010 г., сочи годишният отчет на академията.
България е на предпоследно място в Европа по брой на учените на 1 млн. души население. До 1989 г. в БАН работеха около 15 000 души, от които учените бяха около 7500. При реформата през 90-те години академията се сви наполовина, остана в състав около 8000 души, от които учените бяха 3700. Какво се случи с кадровия капацитет на академията в резултат на политиката на сегашното правителство? През 2010 г. първо бяха прогонени стотици учени с най-висока квалификация, навършили възрастта за пенсиониране - общо 630 души. Заради ниското заплащане след тях са си отишли по свое желание още 507 човека. Така съставът на БАН е намалял с 1137 души само през 2010 г. Правителството бе обещало да отпусне пари за обезщетенията, но не за пръв път не изпълни нищо. Така БАН допълнително "олекна" откъм финансови ресурси. Редукцията на работещите в академията се дължи на вмешателство отвън, отчете проф. Хаджитодоров.

В структурата на БАН до 2010 г. имаше 69 научни звена, които миналата година бяха преобразувани в 42 научни института и 5 академични специализирани звена. Но за да работи която и да е организация, й трябват не само заплати. През 2010 г. БАН единствена от публичните институции не получи пари от бюджета за издръжка, поради което всички разноски - за ток, парно, вода, комуникации и пр., както и за ремонти, научни апаратури, консумативи и други материални активи институтите плащаха от собствените си приходи (от спечелени конкурси у нас и в чужбина). Такъв абсурд и такова държавно престъпление не познава нито една от сродните й около 40 академии на науките в Европа. В ЕС и в програма "Европа 2020" науката и иновациите са изведени пред скоби като изключителен приоритет, на който се възлага развитието на държавите-членки. 

Субсидия на БАН и процент от БВП 1998-2010 г.

ДУМА вече писа, че при тези "условия за научна дейност" от началото на 2011 г. процесът на стопяване на кадрите продължава средно с по 60 напускащи на месец - до края на април общо 240. В първата половина на 2010 г. на освободените от по-възрастните учени места академията назначи 130 млади учени, но след това поради тотална липса на пари назначенията бха прекратени. Така националният ни център за наука се е лишил за година и четири месеца от около 1200 души и общата численост на БАН в момента е около 6400 души, като от тях учените са 3000 (половината са хабилитирани, което е най-високият процент на квалификация в сектора на науката и висшето образование). Останалите са специалисти и помощен персонал. На работа в БАН са 13 академици (от общо 58) и 24 член-кореспонденти (от 81).
Тук можем да добавим само, че и за 2011 г. финансирането на БАН е същото както за 2010 г., а в бюджетната прогноза на правителството до 2014 г., приета от МС на 15 април г., субсидията за академията от държавата почти не се променя.
 
Изследванията все още са на международно ниво, някои са пионерни за световната наука, но неизбежният спад започва.

Изглежда невероятно, че при тези условия учените в БАН продължават да творят наука, да правят публикации, да регистрират патенти, да обслужват държавата и обществото. При това по показателя обем на научната продукция спрямо единица вложени пари нашите учени са на първо място в света (!) - показват го международните проучвания. През 2010 г. институтите на БАН са работили по 3232 научни и научно-приложни проекти, от които 2289 имат допълнително финансиране от български и международни програми. Общо 27 звена на БАН са изпълнявали общонационални дейности, обслужващи държавата в непрекъснат всекидневен режим на работа.
Броят на научните публикации, монографии, сборници, издадени през 2010 г. от учените на БАН - общо 10 295, от които половината са в престижни международни издания, е равностоен на този от предходните години. Но все пак това, което се случва с БАН, няма как да не се отрази върху научната дейност. Има спад в броя на публикациите през миналата година спрямо 2009 г. В графиките и за публикациите, и за патентите и проектите прави впечатление ясно очертан ръст през 2008-2009 г. Този ръст очевидно е отражение на допълнително отпуснатото финансиране за БАН през 2008 г. и на засиленото финансиране на проекти от фонд "Научни изследвания" в МОМН, чиито пари предишното правителство увеличи в пъти. От миналата година и до момента фондът на практика е прекратил обявяването на конкурси, спрял е съфинансирането на платени от ЕС и започнали преди 2-3 години проекти. Ако това продължи, науката ни е обречена на неуспех, защото когато липсва бюджетна база, не може да се очаква бум на проектите, заяви Хаджитодоров.
На ниво продължава да бъде патентната дейност в академията, макар че и в нея има намаление - през миналата година звената на БАН са поддържали 80 патента и още 68 са на отделни учени. Подадени са 169 заявки за нови патенти, от които 10 са за европейски патент, а 15 - за международен. По отношение на патентите БАН е лидер сред всички сродни институции от науката и висшето образование у нас. Вечният въпрос на дянковци и игнатовци - какво дава академията на обществото, намира отговор в годишния доклад за 2010 г.: 103 внедрени в икономиката научни решения и 325 готови за стопанска реализация научни продукти. Стига да има кой у нас да ги поиска, а не само чуждите фирми да лапват българските научни резултати... Макар и намалели като брой, иновациите, създадени в БАН миналата година са 1029. А 1250 експерти от академията са извършили 6487 експертизи за министерства и ведомства.
Националният ни център за наука винаги е бил лидер по участие в международни програми и проекти. БАН е поставена безпрецедентно високо по привлечените собствени средства от проекти в български, европейски и международни програми - собствените приходи на академията през 2009 г. са били на практика колкото субсидията от държавата, през 2010 г. собствените й приходи са над 70 % спрямо субсидията. За яснота - сродните академии на науките и научни центрове в Европа си докарват собствени приходи от проекти, които са в размер на до 25% от отпусканите от държавите субсидии за тях! 2010-та не прави изключение - при субсидия около 60 млн. лв. собствените приходи на академията са над 44 млн. лв. Немалък е процентът на чуждестранните фирми, които поръчват в БАН извършването на необходими за работата им разработки.
БАН изпитва най-малко затруднения при запълването на местата за докторанти. По принцип ниският социален престиж у нас и ниското заплащане в науката отблъскват от това поприще младите хора. В академията обаче те не са намалели. През 2010 г. в БАН са приети 79 нови докторанти. Общо за докторска степен в звената на академията се обучават в момента 578 докторанти. С около 100 човека обаче са намалели учените от БАН, които четат лекции във вузовете у нас. Общо през 2010 г. 511 лектори от академията са имали 57 448 лекционни часа в аудиториите. Отделно са водени 28 341 часа семинари и упражнения. В БАН са правили дипломните си работи 723 студенти, а часовете за специализанти са общо 10 764.
Ако някой си мисли, че съзнателното и дълго продължаващо финансово задушаване на науката с рязане на бюджета й може да мине без последици, очевидно се лъже. Червена лампичка е неплатеният членски внос на България в международни организации, за които принципал е БАН. Пари за вноските в бюджета на БАН не са дадени, поради което академията е успяла да събере пари (от своите проекти) само за 7 световни организации, на които България е член. А участието в такива организации е част от външната политика на страната!
Най-голям удар понася международният научен обмен, който иначе според ЕС е приоритет на общността. Заради безпаричието поканените у нас учени от света през 2010 г. са едва 127, докато през 2009 г. са били 443. Поради липса на пари напълно са прекратени командировките и обменът на учени с Испания, Черна гора, Украйна, САЩ, Швеция, Египет, Молдова, Армения, Беларус и др. Покрити са едва 15 % от квотите за междуакадемичен обмен с останалите страни.
Червените лампички са светнали, но кабинетът не дава вид да ги вижда. Насилственото финансово удушаване на БАН продължава, тежките последици ще се виждат все повече. Това не е политика на европейска държава. Огнян Стоичков обеща на учените да направи всичко възможно, след юни да се намерят допълнителни пари за академията, а бюджетът й следващата година да е по-добър. Приетият от правителството план за бюджетните разходи до 2014 г. обаче не предвижда промяна на финансирането на науката.