Eдно ми такова, емоционално!

Алоу, како, пуснали са те да превеждаш на Силви Вартан и то по национална телевизия, а ти: "Изпитвам голямо вълнение..." Селяндурски приказки - "вълнение"! (Също като двете слугини в един виц отпреди 70 години, които се присмивали на царица Йоанна: "Виж я тая простачка: казва "благодаря" вместо "мерси"). Та ти, преводачката на Силви, не гледаш ли по същата тази национална телевизия репортера Благой Цицелков, който ни осведомяваше за атмосферата в навечерието на детската "Евровизия" и в рамките на 22 секунди два пъти запознава уважаемия зрител с вълната от "емоции" и с още нещо "емоционално". Ден по-късно, вече след въпросното събитие, този път още по-сгъстено - за 18 секунди - пак два пъти "емоция", "емоции". И Лидия Ганева, момиченцето, което ни представя на състезанието, е съответно инструктирано да говори по европейски коректно, да избягва такива вулгаризми като "вълнение", "вълнуващо": и то, милото, за петнайсетте секунди, в които му е тикнат микрофон, два пъти споделя, че "тук е много емоционално". И за капак, след секунда-две напрегнато съсредоточаване, изтърсва ни в клин, ни в ръкав: "ай ем соу ексайтед", демек "аз съм много развълнувана". Така са я инструктирали батковците и какичките, които се грижат за европейски коректния "имидж", а още по-точно "визия", с която да бъде запомнена кандидат-звездата, пардон, изгряващата "star".
Иначе нашето момиче пя хубаво, макар да не се класира в челната тройка. Със сигурност обаче е била инструктирана как да реагира, ако е лауреатка - ами като какичките и лелките, когато обявяват, че печелят "Оскар": физиономия на крайно удивление, подсилено с лепване на ръката върху устата: "не може да бъде, нима?!" Толкова по-добре, ако вече на сцената, при получаване на наградата, пардон - "приза" - се пролее и някоя сълзица. (Тук без никаква връзка си спомняме за артистичния "пърформанс" на Цецка Цачева, която наскоро проля сълзица дори без да е получила никакъв "Оскар").
Сигурно ще прозвучи старомодно и нравоучително, но едни по начало благородни начинания, каквито са Детската Евровизия или конкурсът за партньорка на господин Андреев в "Шоуто на Слави", не се ли превръщат в инквизиция над детската психика, обслужваща шоубизнеса. Истинските детски вълнения (емоции - бел. прев.), непосредствените реакции се заменят с изкуствени, установени дявол знае от кого шаблони. Непосредствената радостна детска усмивка се превръща в демонстративно разтягане на устни: вижте това изключително талантливо дете Крисия, сегашната партньорка на господин Андреев, как физиономията е безизразно замръзнала именно в изпълнение на инструкцията "искам усмивка, разтягай широко устните!" Да не говорим за крайно неподходящите за възрастта тоалети на "гранддами", за задължително дългите коси, защото такава е модата на каките и леличките. Засега не са ги качили на високи токчета, но и това може да доживеем.
Деца, лишени от детство! Поради шаблоните на шоубизнеса и тщеславието на вманиачени родители. Да не говорим за евентуалните разочарования и истински житейски драми, ако началните успехи не бъдат последвани от очакваната артистична кариера. Дори детето-чудо на шейсетте години Робертино Лорети не стана Адриано Челентано, нито някой помни Джеки Куган като киноартист освен в първия му филм "Хлапето" на Чарли Чаплин.