Две смърти в Бейрут

Излязлата в средата на годината книга на Кей Бърд, носител на престижната награда "Пулицър", ме върна 35 години назад, така че да погледна в нова светлина събития, на които съм бил свидетел. "The good spy. The life and death of Robert Ames" ("Добрият шпионин. Животът и смъртта на Ричард Еймс") свидетелства, че дълго преди американският държавен секретар Джон Кери да си развява перчема из Близкия изток, е имало хора, които са вярвали, че е възможно да се установи траен мир между израелци и палестинци. Един от тях е бил агентът на ЦРУ Робърт Еймс, изпълнявал множество мисии в Дахран, Бейрут, Сана, Техеран. Загива при атентат на камикадзе, врязал се с кола-бомба в американското посолство в Бейрут през април 1983.
Беше около обяд. Подготвях дописката си за "Работническо дело", чийто кореспондент бях. Картечните откоси, експлозиите бяха част от бейрутското всекидневие, но този път тътенът беше изключително силен. Потърсих, както обикновено,  информация от портиера на сградата Мохамед. До неговите услуги прибягвах, когато трябваше да пътувам в рискови райони: радиото му винаги работеше и благодарение на това Мохамед беше осведомен кога къде се стреля и къде може сравнително безпроблемно да отиде човек. "Голяма експлозия в американското посолство", докладва Мохамед. Метнах се на колата и след минути бях на "Корниша" - крайбрежния бейрутски булевард, на чийто южен край беше сградата на американското посолство. Районът беше блокиран, трябваше да оставя колата. Хаосът беше неописуем. Летяха линейки, върху дунапренови листове събираха кървящи човешки останки, брониран автомобил на ливанската армия направи нескопосана маневра и разбивайки оградата се преметна от булеварда долу на морския бряг. Два американски хеликоптера прелитаха от димящата сграда на посолството към закотвения наблизо кораб: пренасяха ранените. С насочен към булеварда автомат на вратата на хеликоптера стоеше американски войник. Пред мен подтичваха четирима ливанци. И като по команда едновременно размахаха кукиш към морския пехотинец с автомата от хеликоптера - доста красноречив жест за чувствата към "умиротворителите".
В следващите дни излезе информация, че сред убитите 63-ма, 13 от които американци, е високопоставен служител на ЦРУ. 31 години по-късно от книгата на Кей Бърд научих, че това е бил Робърт Еймс. От "Добрият шпионин" става ясно, че Еймс "е имал висока толерантност към двойствеността", която се изразявала и в това, че го е свързвало истинско приятелство с Али Хасан Саламе, важна фигура в "Черният септември" - палестинската организация, отговорна за множество атентати, включително за разстрела на израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Той ръководеше и разузнавателната служба "Сила 17".
Саламе беше наричан "Червеният принц" на "Фатах", организацията на Ясер Арафат. Известно беше, че живее в нашия "баровски" квартал "Рауше", че е женен за Жоржина Ризк, ливано-италианска красавица, бивша "Мис Свят", че води бохемски живот. От книгата на Бърд става ясно, че именно Саламе е бил личността, чрез която Еймс е поддържал тайна връзка с Арафат с цел "Фатах" да склони за диалог с израелците.
В този януарски ден на 1979 г. отидох както обикновено да прибера 6-годишния си син от  College protestant. Спрях пред дома ни на улица "Michel Ange" и му казах да слиза и да се прибира сам, защото отивам да купя шам фъстък (Шам е арабското название на Дамаск - т.е. "дамаски фъстък") от магазинчето на площад "Сакиет ел жанзир" на няма и 5 минути от нас. Георги обаче се разхленчи, искал да се кача с него до дома. Ядосах се, но нямаше какво да се прави, качих се до етажа. В този момент се разнесе мощна експлозия, явно някъде в квартала. Тръгнах за шам фастъка, на "Сакиет ел жанзир" паниката беше пълна, а точно срещу магазинчето за фъстъци два автомобила бяха буквално залепени за бетонния двуметров дувар. Освен труповете в колите, по улица "Вердюн" лежаха още убити и ранени. Оказа се, че целта е бил "Червеният принц". Още тогава се разбра, че в сградата над магазинчето преди време някаква чужденка наела апартамент, оттам часовете и маршрутите на движение на Саламе били следени. И когато дошла заповедта за ликвидирането му, фолксвагенът на наемателката (от книгата на Бърд става ясно, че е била с английско поданство с псевдоним Ерика Чембърс), натъпкан с взрив, е бил дистанционно взривен.
Бърд разкрива, че американският шпионин Еймс е предлагал, но Саламе е отказал, да стане официално агент на ЦРУ, тъй като щял да смята за предателство на каузата си да взима пари от американците. Това впрочем предопределило края му, защото израелското разузнаване "Мосад" решило неговото ликвидиране, едва след като получило отрицателен отговор на въпроса Саламе американски шпионин ли е.
Освен личното любопитство, свързано с факта, че неволно съм бил свидетел на края на шпионина на ЦРУ Еймс през 1983 г. и на Саламе 4 години преди това, реших, че си заслужава да разкажа тези истории отпреди повече от 3 десетилетия, заради упоритото демонизиране на хората, които са работили за тайните служби на Народна република България. В израелския "Мосад", руското ГРУ, английското "МИ 6", турската MGK, различните "Мухабарати" в арабските страни, ЦРУ и още 16 различни ведомствени разузнавателни служби в САЩ (виж пълния списък по държави в "Уикипедия") не работят някакви преминали през пълна нравствена и идейна стерилизация супермени или извънземни, ръководени единствено от повелите на морала и всемирното благо. Доказват обратното дори само нашумелите напоследък скандали с подслушването от ЦРУ на Ангела Меркел, канцлер на съюзна на САЩ Германия.
Само у нас някакви умници решиха и продължават да упорстват, че шпионажът, това зло за човечеството, е започнал на 9 септември 1944-а и, слава Богу, е бил ликвидиран на 10 ноември 1989-а. А участниците в него са дамгосани завинаги и имената им периодически се изписват от една комисия на черната дъска за всенародно оплюване.