Достойнство и политика
/ брой: 152
От няколко дни в БСП, на различни нива, тече спор дали на уличните протести срещу кабинета трябва да се отговори с контрапротести. Не с конфронтация, но с ясното послание, че в България има и друга позиция.
Контрапротестът съдържа в себе си една "контра" и две "подкрепи". Контрата не защитава нито мафията, нито предполагаеми кукловоди, колкото и група кресльовци да се опитва да внуши точно това. Контрата е срещу връщането в обществения живот на пещерни емоции от преди 23 години. Срещу примитивния и нахален отказ от какъвто и да е диалог. Срещу опиянението, че можеш да нарушаваш закона без никакви последствия. Толкова. Което не означава, че слагам под един знаменател всички протестиращи, техните мотиви и поведение. Само че просташкото всмуква и разтваря в себе си всичко спокойно и цивилизовано.
Първата подкрепа е настойчиво искане за уважение на всички, които не са на улицата. Това, че не са, не означава, че са без позиция. Втората подкрепа е за правителство, на което трябва да се даде време, за да покаже какво може. И без да се чакат чудеса. Достатъчно е да се види посоката, в която води страната. Изключително обидно е да ти викат: "Ей, боклук, направи ми еди какъв си закон и се махай!". Не знам дали на всички работещи депутати това им качва кръвта в главата, но поне на шопи, македонци и планинци би трябвало да го прави.
Контрапротестите, не само в София, но и в цялата страна, са единственият начин да се възрази на внушението, че на Орлов мост е НАРОДЪТ. Гражданското общество. Мислещите и т.н. Поредицата от прилагателни вече е известна на всички. Няма друг начин БСП, а и всички, които са против скалъпената истерия, да защитят своето достойнство. А на всички ръководители на БСП би трябвало да е ясно, че без защита на достойнството няма силна електорална подкрепа. Предполагам, че БСП има намерение да участва и на следващите избори.