Знанието е сила. А незнанието?

- Най-силен е спадът в знанията на децата след IV клас и в матурите по чужд език след ХII клас  
- Осмокласниците ни за 12 години - от 5-о място по природни науки в света са паднали на 24-о и от 11-о на 23-о по математика


За последните няколко години най-силен спад в знанията на децата в българското училище има след IV клас и в матурите по чужд език след ХII клас. Тази неочаквана картина се вижда, ако се анализират резултатите от изпитите за външното оценяване след IV и VII клас и от задължителните матури на дванадесетокласниците ни. Неочаквана е, защото у нас традиционно се смята, че поне в началния етап на образованието качеството на обучението и знанията на учениците все още са на ниво и сривът настъпва в прогимназията. А чуждите езици в годините на прехода съпътстват българчетата от все по-ранна възраст. 

В т.нар. социалистическо образование знанията се мереха с обикновените годишни оценки по предметите, със свидетелствата и дипломите за завършен етап и с матурите - ту въвеждани, ту отменяни през годините. Така или иначе, 1990 г. ни завари с едно доста високо равнище на училищното образование, което дори Ран и Ът в прословутия си доклад съветваха да не променяме съществено освен с някои наложителни дребни поправки. България обаче предприе постоянно реформиране на образованието в течение на вече 21 години. Въведохме и нови начини за оценяване на знанията, т.е. "мерене" на изхода, без да следим особено какво се случва вътре в системата - след входа и преди изхода. Така преди 5 години за пръв път бе проведено т.нар. външно оценяване след IV клас, което всяка пролет се надграждаше с по един клас, за да стигнем през 2010 г. до VII клас. Но у нас Законът за народната просвета и купищата наредби, регулиращи училището, се променят по 3-4 пъти годишно, без някой да анализира какъв е резултатът от предходната промяна. Сегашният екип на просветното министерство премахна оценяването след V и VI клас като ненужно и натоварващо децата. Така то остана само за IV и за VII клас.

В VII клас обаче външното оценяване се сблъска с изпита за прием в гимназиите. Той продължава да е преди завършването на основното образование, което е до VIII клас включително, понеже няма и няма да има в близко бъдеще нов закон за просветата. Той уж е предвиден в Националната програма за училищното образование, приета от парламента още през 2006 г. Така миналата година външното оценяване след VII клас бе обединено в един изпит с приема в гимназиите. Според нормативните документи, трябва да има и външно оценяване по езика в края на VIII клас с интензивно изучаване на чужд език, но за него никой не говори. През 2008 г. пък за пръв път се въведоха задължителни зрелостни изпити след ХII клас по български език и литература (БЕЛ) и по един избран от ученика предмет. Тази година задължителна матура имаше за 4-ти път.

На фона на тези, захванати ту за ръка, ту за крак, нововъведения всяка късна пролет просветното министерство (все едно дали се казва МОН, МОМН или някак още) съобщава едни обобщени данни и купища цифри за IV клас, за VII клас, за матурите. Екипът му се опитва да внуши, че нещата се подобряват, медиите обратно - съобщават, че "образованието се е сринало" или че "учениците стават все по-неграмотни", обществото цъка с език и за една-две седмици всичко утихва. МОН или МОМН обещава, че ще анализира резултатите от изпитите, ще направи изводи, ще проследи тенденциите и "ще се вземат мерки за повишаване на качеството". Такъв анализ до момента никой не е чул, ни видял публично. Ако го има някъде из канцелариите, сигурно е за секретно ползване.

Няма как във вестникарска публикация да свършим работата на просветното министерство. Което иначе от 90-те години насам е потрошило милиони за "създаване на система за оценяване и подобряване на качеството". Но ако се опитаме да съберем и подредим данните от последните години, някаква картина на това, което се случва с училището, все пак може да очертаем.

Какво всъщност мерят изпитите?

На петата година от въвеждането на изпити в IV клас, на четвъртата с матури и втора с общ изпит след VII клас в България няма отговор на въпроса какво измерват тези оценявания. Преди дни отговорните служители в МОМН обясниха, че в IV клас се мери как учениците са усвоили стандартите за това какво трябва да знаят, т.е. за учебното съдържание. А в VII клас - до каква степен е усвоена учебната програма за годината, понеже със VII клас не завършва образователен етап. Според  Наредба номер 3 от 2003 г. обаче, която урежда системата за оценяване, то винаги трябва да мери едно и също нещо - как "са постигнати държавните изисквания за учебното съдържание за определен клас или етап от степента на образование". И въз основа на обобщените резултати, казва наредбата, се променят държавните образователни изисквания за учебното съдържание и учебните програми. Такова нещо до момента не се е случвало. Защото няма нито държавен стандарт за оценяване, какъвто се изисква от МОМН по закон, нито система за оценка на качеството. Това Сметната палата го констатира още в края на 2007 г., но и нейните предписания да се направи не са изпълнени. Иначе за националната програма "Система за национално стандартизирано външно оценяване" МОМН всяка година харчи пари - за 2010 г. бяха 9.7 млн. лв., тази година са 5 млн. лв. Такава система няма, така и не е ясно какво мерят изпитите - дали учениците са усвоили съдържанието, което е заложено в държавния стандарт; дали са научили това, което им преподават, или дали са годни да влязат в по-горен клас или етап на образование. Трите неща са различни по същество.
Това, че МОМН не е наясно какво мери с изпитите, личи ясно и от начина на оценяването - състяването на скала за получените точки на тестове, преразкази и есета и отделно - за превръщането им в оценки по шестобалната система. Тук нещата са направо нелепи. Първо, скалата с точките се подрежда, като за отправна точка се взима средната оценка (тройката) за всеки випуск и останалите точки се разпределят нагоре и надолу. И всеки път министърът (!) определя колко точки съответстват на тройката. Ако през 2010 г. например седмокласниците пишеха, че нос Калиакра е в Родопите, а най-високият връх в Рила е Еверест, това можеше да е тройка, понеже "среден" се пишеше за 14 точки. Но през 2011 г. министър Сергей Игнатов промени скалата, върна я към вида й отпреди 2010 г. и за тройка ученикът вече трябваше да има 16 точки. Затова при "ниската" тройка на 2010 г. резултатите изведнаж скочиха нагоре, увеличи се средният брой точки, имаше много шестици и т.н. Но това по никакъв начин не означава повече знания спрямо други години. 
Отделна тема са възраженията на специалистите, че 16 точки при 100 възможни са ниска летва за тройка. Просто в годините всеки министър се дърпаше да направи нормална скала според стандартите в международните оценявания, понеже нашите ученици щели да изкарат ниски оценки и много двойки. А това щяло да ги стресира. Чудесна имитация на оценяване. Не ги стресира, че 71,8% от абитуриентите не знаят с кой договор са определени границите на България през 1947 г., а половината не могат да отговорят в коя част на България е Малко Търново, но ще ги стресира, ако някой посочи, че това е невежество. МОМН тази година дори забранява да се изнасят "бисери" от изпитите, за да не се разчуе до какво ниво са паднали младите българи...
Но въпреки всички условности на сравненията поради посочените причини, все пак наслагването на резултатите от няколко години може да ни даде приблизителна картина на това, което става с училището.
  
Малките ученици знаят все по-малко     

Четвъртокласниците все още показват по-високи резултати на изпитите от по-големите ученици. Това обикновено се казва с облекчението, че не всичко още е провалено. Ако човек обаче погледне резултатите от изпитите от 2007 г. насам, вижда такъв срив в нивото на знания на всеки следващ випуск, какъвто няма в по-горните курсове. От МОМН се опитаха да изтъкнат като положителен момент, че в теста по български за пръв път има и въпрос с отворен отговор, т.е. на който децата нямат готов набор от отговори, а трябва да отговорят сами. Това наистина е добре, но трябваше да се спомене, че въпрос с отворен отговор задължително има в международните сравнителни тестове PIRLS за измерване нивото на знания у четвъртокласниците и бе крайно време да го въведем и в България, понеже не живеем на изолиран остров.
Погледнете таблицата с резултатите от изпита след IV клас в поредни 5 години. Ако средният резултат по БЕЛ е спаднал само с 30 стотни, то по математика е намален с 2,1 точки - т.е. с над 10 на сто спрямо възможния общ брой точки. Съществен е сривът в нивото на верните отговори - по БЕЛ те са намалели с 3,4% спрямо 2007 г. и именно българският е с най-ниския резултат от всички предмети. По математика спадът е с цели 6,6%, по предмета "човек и общество" - с 6,1%, а по "човек и природа" - с 6,2%. Ако това не е срив, какво е? Слабо успокоение е, че децата отговарят добре на въпроси, свързани с гражданското общество. В същото време те отговарят зле на въпроси, свързани с историята. Не е нормално на 10-годишно дете да не му е интересна историята, то би трябвало да я приема като приказка. Някой в МОМН опита ли се да разбере защо е така? Материалът по история в учебниците за малките ли е написан неразбираемо, учебната програма и учебното съдържание ли са причината или? Едва ли някой ще се опита да разбере, ако съдим по това, че още през 2009 г. най-трудна за децата се е оказала задачата по геометрия с триъгълници, и тази година също - задачата с триъгълници. Това показва, че никой не е взел никакви мерки срещу установеното отдавна неусвояване на геометрията в началното образование. Изобщо, прогресивното влошаване на резултатите особено по математика, по история, по природните науки става все по-явно с всяка година, но очевидно това не води до необходимите адекватни промени в обучението.
 
В VII клас - математиката по-добре, но коя?

В VII клас изпитът е в две части, които се оценяват отделно - първата е тестът, съответстващ на нивото на целия випуск, втората - преразказът, допълващ до 100 точки скалата за прием в гимназия. Какво мери изпитът - доколко е усвоен материалът за годината или по-високото ниво за прием в специализирана гимназия? А ако резултатите на теста са по-ниски в едната година спрямо другата, причината според МОМН била, че  тестът е по-труден и контролът е по-завишен, или че са се явили повече на брой деца. Всъщност, ако самият тест е съставен професионално и по правилата на науката тестология, той не може да е по-труден или по-лесен. Нито да зависи от броя деца. В правилно съставения тест се включват и по-тежки, и по-леки въпроси и се знае ясно какво измерва всеки един от тях, така че общата оценка от съчетанието им да съответства на реалните знания и умения. Само че в съставянето на тестовете не се е чуло да участват не тъй многобройните у нас професионалисти тестолози. И в крайна сметка се оказва, че понеже скалата се променя, резултатите от отделните години не може да се сравняват и никаква тенденция за процеса на усвояване на знания не може да се очертае. Тогава защо се прави външното оценяване изобщо? Според специалистите отдавна е нужно да се създаде автономна институция за оценяване в средното училище, понеже по света оценката на процеса и елементите му не се прави от ведомството, което ги провежда. То не може да оценява себе си.
В самото просветно министерство предупредиха, че поради промяната в скалата не е коректно да се сравняват разултатите на 2010-а и 2011 г. Но сами са ги сравнили. И посочват като успех, че повече деца са се явили и на втория, по-труден модул, където учениците показват рязко подобряване на резултатите по математика - от 6,19 точки средно миналата година сега средният успех е 11,89 точки, почти двойно по-висок. Вярно, но вижте в таблицата за VII клас сравнението с предишните години, когато скалата е била същата като през 2011 г. Оказва се, че средната оценка по БЕЛ е спаднала от 4,62 през 2009 г. на 4,02 тази година. По математика от 3,70 през 2009 г. сега е 3,65. А по параметъра постижимост на материала в общия за всички ученици тест успехът по български е паднал от около 53% през 2010 г. на 51,53%, по математика - от 51% на 48,35%. Какъв е изводът за масовото образование?


В ХII клас бич е правописът

За матурите след ХII клас вероятно са изписани тонове хартия и е отделено маса ефирно време. Това, което по-малко се казва, е, че средният успех по български и литература (БЕЛ) общо взето, не се влошава така драстично с годините. Средният брой точки по БЕЛ през 2008 г. е бил 57,14, през 2009 г. пада на 54,83, след това се покачва през 2010 г. до 55,10 и тази година стига ниво 58,48. Именно в матурата по български обаче се откроява бичът на младите българи - правописът. Ако през 2009 г. верните отговори на въпроси по правопис в теста с избираем отговор са били 76%, през 2010 г. те падат на 62% и през 2011 г. са 57% - т.е. за три години дори теоретичните познания на випуските за правописа са се влошили с близо 20%! По-добрият общ резултат идва от доста по-успешното представяне на дванадесетокласниците тази година при работата и интерпретирането на текст.
Голямата изненада при матурите обаче е сривът в знанията по чужд език в последните две години. Дори в изпитите по английски има спад, но особено силно е влошаването в резултатите по френски, италиански, испански и немски език. Би трябвало това да води до някакви изводи за обучението в езиковите гимназии, тъй като на такава матура се явяват главно техни випускници. Тенденцията може да се нарече трайна, защото се проследява в течение на вече две години. Също изненада - но в обратна посока, е повишаването на средните резултати по руски език - от 62,31 точки през 2008 г. на 68,61 точки тази година. Също трайно расте успехът по химия, физика и по история. Затова пък биологията върви надолу с трайна стъпка с всеки нов випуск. 


Къде сме в света? Все по-надолу

Нaй-голям стрес в обществото ни предизвикаха безспорно лошите български резултати от международното изследване PISA за 2009 г. за знанията на 15-годишните ученици. Ако в тях има нещо, което да мине за положително, то е, че спрямо 2006 г. нашите тийнейджъри не са отишли по-назад от 46-то място сред връстниците си в света. И че мъничко поне са се увеличили отличните резултати и са намалели най-слабите. А иначе - в осмисленото четене 41% от 15-годишните българи са под критичния минимум на знания (от тях 8% са направо неграмотни). В природните науки 47,2 на сто от децата ни са под критичното ниво, от тях 16,5 на сто са под всякакво ниво. В математиката е най-зле: почти половината от учениците ни след VIII клас - 47,2%, са под критичния праг на знания, от тях 24,5% са на дъното и под него. С високи показатели в четенето са 1 на сто от децата, по математика - 1,8%, а по природни науки - 0,8%. Което означава, че в България сме стигнали до поредната аномалия - олимпийските ни ученически отбори в математиката и природните науки печелят медали по света, а масовото образование е закъсало отвсякъде. Олимпийците ни (мозъците) на 100% се изнизват на Запад, а половината от българчетата тук са ако не неграмотни, то просто недоучени тройкаджии. И още нещо констатира PISA - е в България образованието твърде много зависи от джоба на родителите и е огромна разликата между обучението в големите градове и в малките селища. За това се писа много, но никакво реално действие не следва. Следващото проучване на РISA ще e през 2012 г.
Има обаче две други международни изследвания, за които малко се говори. Едното е PIRLS - за знанията и уменията по четене след IV клас, което се провежда на всеки 5 години. Според него през 2001 г. нашите малки ученици са били на 4-о място в света, докато през 2006 г. са паднали на 14-о. През април т.г. PIRLS отново направи своето проучване. Публично у нас не се и чу, че сме участвали за трети път с общо 5000 четвъртокласници от цялата страна. Резултатите от това изследване ще бъдат оповестени в края на 2012 г.
С много по-голяма тревога обаче би трябвало да говорим за международното изследване TIMSS, което през 4 години регистрира знанията по математика и природни науки след VIII клас. Сривът в знанията на българските ученици е драматичен и ужасяващ. В TIMSS сме участвали три пъти - през 1995-а, 1999-а и през 2007 г. През 2003 г. поради скандали в просветното министерство България пропусна участието си, тази година също се провежда TIMSS, но по неизвестни причини България отново не участва. Може би МОМН се страхува от резултата? Защото - погледнете таблицата. През 1995 г. нашите осмокласници са 11-ти в света по математика, след 4 години отиват на 17-о място, а през 2007 г. са на 23-о! В природните науки картината е още по-драстична - през 1995 г. българчетата са на 5-о място в света с резултати, много по-високи от средните, през 1999 г. се преместват на 17-о място, а през 2007 г. са на 24-о! Няма друга държава с такъв огромен срив в знанията на децата си, реализиран за 12 години. TIMSS определя 4 нива на знания - много високи, високи, ниски и много ниски. Според TIMSS 2007, от нашите осмокласници 26% по математика и 24% по природните науки не са достигнали дори до нивото с много ниски постижения. Те не могат примерно да работят с дроби, нито с диаграми и графики, нямат елементарни знания за природата и физическите явления и пр. Не само сериозен - никакъв анализ на тази илюстрация на падението на българското образование просветното министерство така и не направи. Все едно, че не го е имало. Иначе сме в Европа, която градяла общество на знанието.