Зад копието на Муруган

Тринадесет километра на север от столицата Куала Лумпур се намира духовната съкровищница на Малайзия. Варовиковите пещери, оформени от милионите години ерозия, днес са подслонили хиндуистко светилище, място на поклоннически пътувания и магнит за туристи и натуралисти, идващи да видят храмовете, а и техните обитатели.

Златният Муруган пази входа на основната пещера

Скалните храмове се намират в областта Гомбак. Комплексът е обграден от сгради, външни храмове, магазини и ресторанти. Може да си купите малко божество за сувенир, да похапнете типична храна, поднесена върху лист от банан, и да си вземете гирлянда от екзотични цветя, които са традиционен подарък в Малайзия.
Над целия този комплекс от три големи и множество малки пещери се извисява наскоро поставената статуя на Муруган - бог на силата и на войната. Нему са посветени скалните храмове. Позлатеният Муруган се извисява на внушителните 47 метра, а малайзиците се гордеят, че това е най-високият Муруган в света. Муруган е популярно сред тамилските хиндуисти божество, тачен е най-вече в Южна Индия, Сингапур, Шри Ланка, Малайзия и на остров Мавриций. Този бог на войната е защитник и патрон на тамилските земи, затова носи и името Бог на тамилите. Както повечето хиндуистки божества, той е познат и с много други имена. Статуята е строена в продължение на три години от 1550 т бетон и 250 т железни пръти и струва 24 млн. рупии. Боядисана е с 300 литра златна боя от Тайланд.
Гигантската статуя на Муруган стои на стража покрай възвисока върволица от стръмни дървени стълби, водеща към входа на главната пещера. Трудното катерене нагоре бива разнообразено от присъствието на хиляди макаци или по-точно на някаква местна древна разновидност на тази порода дългоопашати твари. Макаците ви посрещат още на входа и като някакви незлобливи древни пазители си искат от минаващите своята лепта. Като пропуск ще ви свърши работа някой банан или бутилка кола. В големите пещери никога не настъпва пълен мрак - открити са към небето, а вътре светят пламъчетата на лампичките, поставяни от поклонниците. Във вътрешността на пещерата има множество светилища, посветени на божества от "семейството" на Муруган, както и на други като Ганеша - бога на щастието, който премахва пречки и препятствия.

Местата на пробожданията се поръсват с тайнствена бяла пепел, за да не кървят

По-малките пещери са в основата на скалата. Наскоро хората ги обзавели с домашните си статуи на хиндуистки божества, но като цяло те имат нужда от довършителни работи и реставрация. Такава в момента тече и човек може да се наслади на пъстротата на хиндуисткия пантеон, ако има късмета да получи разрешение да понаблюдава работата на художниците от Шри Ланка. В една от пещерите може да се види обновения барелеф, показващ истории от Рамаяна - епоса за господаря Рама.
В другия край на храмовия комплекс стои още една внушителна статуя - тази на бога маймуна Хануман. Той пази достъпа на друг скален храм, посветен на култа към него.
Във вътрешността на хълма, докъдето се стига от приземната скала, се помещава сложна система от по-малки пещери, носещи името Тъмната пещера. Тя е хилядолетен дом на няколко животински вида, развити от еволюцията така, че да съществуват в пълен мрак. За интересуващите се от тези безсветлинни твари, които не могат да се видят никъде другаде по света, се организират редовни посещения. Фаунистичното богатство се състои от стрелкащи се неотровни змии, редки видове паяци, плъхове и прилепи и разни твари, изхранващи се от тяхното гуано. Тази част от екскурзията не е предвидена за претенциозни туристи, изисква определено ниво на атлетизъм и тънка фигура - на места процепите са тесни, налага се и пълзене по земята.
В древността пещерите са служели за убежища на хората Оранг Асли - малайзийските аборигени или местно коренно население. В наше време са открити от китайски заселници по тези места, които към 1860 г. започнали да добиват оттук гуано за тор на зеленчуковите си градини. Стават известни за околността, а и по света, след като биват вписани в регистрите на колониалните власти, а също и описани от американския натуралист Уилям Норнадей през 1878 г. На последния пък му се видяла някаква особена прилика, която става видна в някакъв особен ъгъл на централната ниша с интериора на свети Петър в Рим, което сравнение става и един от рекламните слогани на Бату. Като място за свещенодействия ги лансира индийският търговец Пилай, който се вдъхновил от формата на отвора на главната пещера. Заприличала му на вел - копието на Муругай, и затова той решил храмът да бъде посветен на този войнствен бог. Първите статуи в храма били положени през 1890 г., а две години по-късно се състоял и първият религиозен фестивал Тайпусам. Дървените стъпала били направени през 1920, а днес са подменени с 272 от бетон (номерирани са и човек може точно да знае докъде е стигнал).
Веднъж годишно на това място настъпва същинско стълпотворение на хиндуисти от цял свят. Това е времето на фестивала Тайпусам, който събира над милион и половина поклонници и с това претендира да е най-голямото религиозно сборище в света. Тайпусам навярно е известен по цял свят, само че с онези странни снимки на мъже, които закачат невероятни тежести с куки по кожата си или теглят така цели талиги. Тайпусам се случва по време на тамилския месец Тай, който съвпада с януари или февруари по западния календар.
Процесията за Тайпусам започва в ранните утринни часове на празника, шествието тръгва от храма Махамариаман в Куала Лумпур (строен също от Пилай) и стига до подножието на пещерите Бату за осем часа. Вярващите носят малки менчета с мляко най-често закачени с кукички по телата си като дар за Муруган. Някои ги носят и на големи носилки от дърво на раменете си, наречени кавади. Някои кавади стигат и до сто килограма тегло, украсени са с цветя и паунови пера от Индия. Важното при кавади са краищата им. Представляват шишове, заострени така, че да пробиват кожата на носача. Идеята отново се свежда до копието на Муруган. Поклонниците се пречистват в близката река Сънгей Бату, а след това тръгват със своите кавади към храма, където трябва да изкачат всичките 272 стъпала. Там ги чака свещеник, който поръсва със свещена бяла прах кожата на мястото, където са забодени куките и шишовете. При махането им не излиза и капчица кръв. Доста са критиките към тези жестоки практики и упреците в тяхната нехуманност. Екипи от учени са търсели отговора на тази загадка, като се опитват да разберат от какво точно се прави пепелта, но до днес загадката остава неразгадана. Поклонниците твърдят, че това е въпрос на чиста вяра.