За едно нагло "нищо"

Безпросветният ни министър Тодор Танев се прочу досега единствено със "събарянето" на портрети на велики учени от стените на училищния кабинет по химия във Враца. След като разнищи "нищото" Ломоносов и преди да се заеме с "пълната нула" Фредерик Жолио-Кюри, министърът произнесе унищожителна присъда и над един от най-известните български химици проф. Асен Златаров. За яснота - ето какво изрече Танев дословно:
"Последният вдясно - Златаров, той също нищо не е направил. Той просто е ходил в Съветския съюз по времето, когато тук е било фашизъм, и е казал, че е много интересно и хубаво работническо място. Иначе като учен не е нещо особено".
Това било рушене на фалшиви щампи, насадени досега в обществото ни. И той нямало да подава оставка, понеже не бил се провалил още в нищо. По-голям провал от това да демонстрираш тотално невежество и пълен нихилизъм към образованието и науката, когато си сложен да ги оглавиш, здраве му кажи. Тази безпринципна, невярна и ярко политически боядисана изцепка не е просто гавра с Асен Златаров, тя е отричане на цялата българска наука в стил Дянков: "Българската наука нищо не е направила". Ако това се отнася за най-популярния химик в България, какво ще каже Танев за другите - че са минус нула ли? Това е онази гибелна страст да се събаря, да се руши, която в прехода превърна страната ни в икономическа и морална пустиня. За негов лош късмет глупостите си Танев изговори в навечерието на два юбилея - 115 години от рождението на Ф. Жолио-Кюри и 130 години от рождението на Асен Златаров. Знае ли министърът колко общообразователни и професионални училища у нас носят името "Златаров", че и един университет! Колко Златаровски награди се раздават на талантливи ученици? Какво трябва да почувстват те след просташката постъпка на министъра си? Че всичко в тази страна е лъжа или...?
Заради достойнството на учителите, учените, особено на децата ни, трябва да знаем и да им разказваме кои са големите български учени и кой е Асен Златаров. Затова днес предлагаме един текст, публикуван през 2012 г. (в сайта nauka.bg) в поредицата "Културно-историческите паметници в България", който разказва и за паметника на Асен Златаров в Бургас.

Българин до последната си фибра

"Страшно обичам българската земя и героизмът й, и народа й: българин съм до последната си фибра."
 Асен Златаров

Ние, българите, винаги сме се гордеели с интелектуалните си възможности, с дарбите и талантите си. Всепризнат факт е, че България е родина на много световноизвестни учени с огромен принос в развитието на една или друга наука. Такъв е и професор Асен Златаров.
Асен Христов Златаров е роден на 4 февруари 1885 г. в гр. Хасково. Произхожда от виден възрожденски род, който активно е участвал във всички родолюбиви и патриотични инициативи на българите в района както по време на османското иго, така и в периода, когато Хасково се намира в автономната област Източна Румелия. Асен Златаров се ражда в годината, в която родният му град заедно с всички останали селища в Източна Румелия се присъединява към майка България.
    Когато младият хасковлия е на 15 години, губи баща си и това оказва сериозно влияние върху него, като го кара да се отдаде почти изцяло на книгите. В света на науката намира както успокоение, така и своето призвание. След като завършва училище, Златаров решава да получи висшето си образование в чужбина и по тази причина се отправя към Женева, където следва химия 3 години. През 1908 г.,

само на 23 години, става доктор по химия и физика

в Гренобълския университет. В следващите години специализира в Мюнхен, където е високо оценен, но след края на специализацията си решава да се върне в България, за да помогне за развитието на българската наука. Работата в полза на Царството и народа е била възприемана като морален дълг от огромната част от българската интелигенция в първата половина на ХХ век и по тази причина Асен Златаров решава да започне работа като асистент в Софийския университет.
Много бързо младият учен се издига по академичната стълбица, като през 1922 г. става доцент по биохимия, а през 1924 г. - извънреден професор. През 1935 г. получава и най-голямото признание и става редовен професор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", чест, която в онези години е била привилегия за малцина.
В Университета проф. Златаров е обичан и изключително уважаван, като редица наши и чужди учени го наричат

бащата на биохимията в България

Наред с националното значение на неговата работа, голяма част от изследванията му имат и световно значение, тъй като допринасят за цялостното развитие на биохимията. Освен с иновативните си изследвания в областта на биохимията Асен Златаров се опитва да популяризира науката в България и чрез научната периодика. За различни отрязъци от време е бил редактор на списанията: "Химия и индустрия" и "Природа и наука", както и на библиотеките "Натурфилософско четиво" и "Наука и живот".
Колко плодотворен е бил научният живот на проф. Златаров можем да разберем дори и само като погледнем броя на публикуваните от него научни и научнопопулярни монографии, статии и доклади. Те са общо 325. Едва ли са много учените в тази сфера по негово време, дори и в световен мащаб, които да са имали толкова много публикации и то само за 32 години научна дейност.
Освен всичко споменато дотук не бива да пропускаме и факта, че проф. Златаров е първият български учен, който изучава и

популяризира у нас и в чужбина

редица традиционни за нашия народ храни и напитки - леблебия, кашкавал, типично българските сирена, нахут, петмез, зеленчуците, гроздето, виното, солта, захарта и хляба.
Наред с активната си научна дейност Асен Златаров е много деен и в литературното поприще. При него се съчетават по блестящ начин учен и литератор, автор и критик. Големият биохимик е и автор на стихосбирки, поеми, документално- публицистични творби и един роман. Богатата литературна дейност на професора се допълва от участието му в литературния кръг "Стрелец", в който е бил рамо до рамо с такива изтъкнати български творци като Фани Попова-Мутафова , Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Светослав Минков и редица други. Разбиранията за изкуството и науката на Асен Златаров най-добре е обобщил самият той в следната си мисъл: Изкуството е социално явление и трябва да обслужва народа. Няма изкуство за изкуството, както

няма наука за самата наука

Много често след смъртта на Асен Златаров една негова творба е била използвана от различни партии и групи, като едни са го хулели, а други са го възхвалявали заради нея. Това е документално-публицистичната творба "В страната на Съветите", която от комунистите е възприемана като едва ли не апология на Съветския съюз. При един по-внимателен прочит обаче става ясно, че големият български учен просто се е надявал, че за света предстои едно по-добро бъдеще и отчаяно се е нуждаел от позитивен пример, който в конкретния момент е търсел в Съветския съюз. Творбата обаче далеч не е апология, тъй като на много места личи резервираното, а често дори негативно отношение на Златаров към някои от базисните черти на съветския режим като например войнствената атеистична политика, прекомерния фанатизъм и липсата на реална демокрация, "революционния терор" и т.н. По тази причина не бива

да лепваме етикета "комунист"

на проф. Златаров, тъй като той изобщо не е бил такъв. По-скоро е бил идеалист и е вярвал, че хората са се устремили към едно по-добро бъдеще, бъдеще, което е било очевидно, че традиционните партии от 20-те години не могат да предложат. (Следва да се има предвид, че книгата "В страната на Съветите" е написана след Голямата депресия по време на всеобхватната световна икономическа криза, когато тъй наречените буржоазни партии повсеместно са били в упадък и са се търсели техни алтернативи както в ляво, така и в дясно).
В следващата книга на проф. Златаров "Диктатура или демокрация" болшевизмът е сравнен с нацизма. По тази причина това негово произведение не е афиширано нито преди, нито след 9 септември 1944 г.
Големият български учен, публицист, литератор, общественик и човек Асен Златаров си отива от този свят на 22 декември 1936 г. В България е почетен с няколко паметника и с кръщаването на негово име на редица гимназии, основни училища и един университет. Паметникът, който ви представяме в настоящия брой, се намира в морската градина на Бургас и е дело на местния скулптор Панайот Лолов.
Когато днес минаваме покрай паметника на проф. Златаров, нека си спомним всестранното му творчество, което го приравнява едновременно към най-големите европейски учени от първата половина на ХХ век и към предците ни от времето на Възраждането, които са се стремели всячески да подпомогнат българщината и са били истински енциклопедисти. Нека си спомним и една от фразите на професора, която може да бъде наша пътеводна светлина и днес, цели 76 години след смъртта му: "Страшно обичам българската земя и героизмът й, и народа й: българин съм до последната си фибра".

nauka.bg
(със съкращения)