За бъдните поколения

Неотдавна прочетох, че някой искал да събори родния дом в Плевен на легендарния естраден певец Емил Димитров и да извиси жилищна сграда на неговото място. Още по-тревожно бе съобщението за родния дом на големия български поет Веселин Ханчев в Стара Загора. Там проектът за новата сграда бил изготвен, а разрешителното за стореж - дадено. Събарянето и на тази знакова сграда нямало как да бъде предотвратено - още през 1993-а тя била извадена от списъка на обектите с регионално значение като паметник на културата... По онова време изчезнала и възпоменателната мраморна плоча, която до 1989-а украсяваше фасадата на дом "Литературна Стара Загора"!...
Към тези тъжни факти ми се иска да прибавя още няколко от столицата. Пресен е случаят с паметната плоча с барелефа на народния артист Иван Попов (1865-1966), която вандали са изкъртили от кооперацията на бул. "Васил Левски" 72. Тя беше от медна ламарина и отдавна е смачкана и захвърлена... По всяка вероятност лумпените са били неграмотни, още по-вероятно е те да не са и чували името-легенда за българския театър.
В зората на т.нар. "преход към демокрация"  вандали изкъртиха друга медна плоча на кооперацията на бул. "Дондуков" 5, на която бе изписано: "Тук бе обесен на 15.ХI. 1877 г. книжарят Стоян Недялков Табаков, борец за освобождението на народа от турско робство". Тогава дори пазителите на реда в столицата, които денонощно спят в полицейската кабина на отсрещния тротоар на булеварда, проспаха изкъртването и отмъкването й!
След смъртта на писателя Вичо Иванов съпругата му Радка Славова със собствени средства постави мраморен знак на дома му в жк "Изток", бл. 10. Вдясно от вратата на вход Б върху плочата бе изписано: "Тук живя и работи от 1962 до 1979 г. писателят Вичо Иванов". Амбулантен търговец от същия вход "пристрои" минимагазинче и закри плочата...
На бул. "Цариградско шосе" 15, където живя до края на дните си акад. Кирил Попов, имаше паметна плоча, но и тя изчезна. Трябваше близките му да заплатят за нова, която бе поставена...
На бул. "Васил Левски" 60 можете да прочетете върху черен мрамор: "Тук живя поетесата Дора Габе 1888-1983" - скромен паметен знак, но все пак знак! В същата кооперация живя приказникът Ангел Каралийчев. Той дари апартамента си на СБП, днес в "Дом-музей Ангел Каралийчев" се помещава редакцията на сп. "Пламък", ала на входа няма нито знак, нито указателна табела за него...
Не е моя работа да изброявам имената на починалите софиянци, достойни за паметни плочи, но не мога да премълча името на Атанас Узунов (1851-1907), заместника на Васил Левски, който е издъхнал в къщата на ул. "Граф Игнатиев" 32, както и на академиците Ангел Балевски, живял на ул. "Хан Аспарух" 31, и Иван Костов - на ул. "Цар Иван Шишман" 53 - светила не само в българската, но и в световната наука! Къде е Столичната община, къде е Българската академия на науките?
Някои читатели ще ми възразят, че не общинските власти, а собствениците на сградите решават да има или да няма паметни знаци. Зная, че във Франция със закон е забранено дори снимането на сградите, ако собственикът им не разрешава, а не както ние пожелахме да поставим паметен знак на хотел "Сюез", в който е починал Захарий Стоянов...
Вижте, в Австрия е друго. И днес на ул. "Аржентинен щрасе" във Виена може да снимате не само сградата, но и паметната плоча с барелефа на Георги Димитров, която от половин век информира на немски виенчани и гостите на столицата, че "тук е живял видният български революционер"! А ние? Ние изкъртихме плочите на антифашистите, лепим плочи на антикомунисти... Учудващо е, че изчезват и плочи на писатели, на учени и артисти... Поставихме плоча на Антон Кръстев - организатор и идеолог на конспиративната военнофашистка организация "Цар Крум" на бул. "Христо Ботев" 53! На подполковника от запаса, участвувал в арестуването и инквизирането на Александър Стамболийски през 1923 г. и на арестувани войници-антифашисти!?
Кого да убеждаваме, че с паметните плочи и паметните знаци трябва да съхраним за днешните и бъдните поколения достойните имена на българите,  живяли преди нас?