С железницата на златото

"Железницата на белия проход" днес е една от най-посещаваните забележителности на Аляска. Необикновено пътуване за онези, които като деца са обожавали влаковете, а и за всички почитатели на планинските прелести. Влаковата разходка продължава към 3 и половина часа из прохода Уайтпас, пресича канадско-американската граница и за туристи се прави от май до септември.
По пътя си железницата подминава водопада Булчин воал, Дерето на мъртвия кон и връх Вдъхновение в областта Жюно. Проходът Уайтпас се намира в склоновете на планината Кост на границата на щата Аляска и канадската провинция Британска Колумбия. Започва при пристанищното градче Скагуей (860 души през зимата с 900 000 туристически посещения през лятото), преминава покрай езерата Крейтър, Линдерман и Бенет, даващи начало на реката Юкон. Заедно с другия клон - "Пътят Юкон", железният път "Уайтпас" отново е отворен, след като не е работил цели 25 години. Днес влакчетата се движат от Скагуей до Каркрос всеки ден без неделя. 40-те мили (до върха край Каркрос и обратно) се пропътуват в удобни ремонтирани антични вагони. При резервацията (благоразумно е да се направи предварително) може да изберете пътуване с парен локомотив, иначе влакът тегли ретродизелов локомотив. Удоволствието струва $110 в двете посоки. Началото на екскурзията "Живописната железница на света" започва от морското равнище, а гарата е непосредствено до круизния терминал. Пристанището на Скагуей е задължителна спирка за почти всички круизни линии до Аляска. Голяма част от круизните пътници също се впуска в екскурзията, възкресяваща минното минало на региона от епохата на златната треска на Клондайк. До върха на Белия проход се изкачвате на 874 м надм. вис. На нашенеца няма как да не му направи впечатление, че цялата екскурзия - от кея до върха, е изключително съобразена и достъпна за хора с увреждания. Някъде по света мислят за всекиго и всичко.
***
Железницата "Уайтпас" започва строеж през 1898 г. по време на треската за злато в Клондайк. Това, което се смятало навремето за невъзможно, било готово за 26 месеца. Десет хиляди души и 450 тона експлозив били необходими, за да се победят суровият климат и географските капризи и да бъде изградена "железницата, сътворена от злато".
Двата клона - "Уайтпас" и "Пътя Юкон", известни като "Живописната железница", днес са международна историческа забележителност, своеобразен паметник на инженерното дело, поставян от някои по значителност редом с Панамския канал, Айфеловата кула и Статуята на свободата. Стоманеният й конзолен мост бил най-високият в света, когато бил завършен през 1901 г. Уайтпас и Пътя Юкон са днешният символ на епохата на златната треска в Клондайк, а беседите по време на пътуването възкресяват духа на "Дивото зове" на Джек Лондон (чийто мизансцен между другото е Скагуей).
Край езерото Бенет, опасано от едната страна от железницата, а от другата от заливи и малки носове, чийто край опира до планинския склон, навремето гъмжало от златотърсачи. Днес, като се изключи преминаването на влака, тишината смущава само свистенето на вятъра и пърполенето на крилете на дивите патици. Преди нашествието на белия човек, който нахлул с пионерска дързост, но и с алчност на чело, местността край езерото било родно място на автохонното население от народа на Тагиш. Оригиналното име на Каркрос било прохода Карибу - част от автономната територия Юкон, Канада. Днес населението му е към 430 души. По време на златната треска и със завършване на железницата Каркрос станал главен транспортен център. В наши дни туризмът е основен поминък на историческото градче до езерото Бенет.
Треската за злато в Клондайк еволюира в треска за туристически долари. Компанията "Уайтпас&Юкон роут" била напълно интегрирана транспортна фирма, оперираща със система от докове, железница, товарни вагони и шейни, автобуси, камиони, кораби, самолети, хотели и тръбопроводи. Управлявала основната инфраструктура за обслужване на товари и пътници в региона Юкон. Минното дело около Юкон окончателно приключва през 1982 г. Компанията предприемач WP&YR - "Уайтпас и Път Юкон", клон на "Клуб линк ентерпрайзис" от Торонто, открива отново железницата през 1988 г. Вече с новата преорентиеровка - сезонен туризъм, компанията превозва към 37 000 души. След последвал основен ремонт, днес това е най-популярната екскурзия навътре от брега и има 450 000 души посетители от май до октомври, които преминават (общо по двата клона) 107 км от оригиналното 177-километрово трасе. Компанията има 20 дизелови локомотива (производство на "Дженерал илектрик" от 1950-а и 1960-а), 70 реставрирани ретровагона (най-старият от 1883 г.). Гордостта са двата парни локомотива - напълно реставрираният "Baldwin 2-8-2 Mikado" от 1947 г. и "Baldwin 2-8-0", конструиран за компанията в далечната 1907 г. Между всичко останало гостите се радват и на вниманието на изключително ентусиазирания и гостоприемен персонал.