15 Ноември 2024петък19:19 ч.

Пролетен повей над САЩ и Русия?

Белият дом би отбой, след като ясно разбра, че с политически натиск и санкции "презареждане" с Москва няма как да се случи

/ брой: 71

автор:Алберт Аврамов

visibility 2644

Изминалата седмица поднесе на света поредица от изненади, част от които болезнено ще се помнят с години. Но нека започнем с позитивните донякъде новини, главната от които бе завършващото посещение на американския президент Барак Обама в Куба. На фона на случващото се по света редица политически коментатори определиха визитата на Обама в Хавана като "ключова" и "особено позитивна", най-малкото поради факта, че съзряха в нея посоката на сериозна промяна в геополитическите и икономическите интереси на Вашингтон. Ако може въобще да се говори за позитивност, не би трябвало да изпускаме от поглед опита САЩ да се измъкнат някак по-безболезнено от "сирийското тресавище" и въобще от близкоизточния хаос, който сами създадоха паралелно с  т.нар. украинска криза. Колкото до Куба, то първата теза, която височайшата визита на американския лидер подсказва, очевидно е свързана с отдавна обмисляната идея Латинска Америка отново да бъде върната в лоното на Вашингтон.
Междувременно първият дипломат на САЩ, държавният секретар Джон Кери, вече бе уговорил с руската страна посещението си в Москва за среща с президента Путин. Темите за евентуални разговори, всъщност преговори, бяха продиктувани от събитията, които се случиха в Сирия през предишните няколко дни и стъписаха американската администрация.
       
         "Стъписване"                      

бе най-точното определение, дадено от водещите медии в САЩ по повод на решението на Кремъл да изтегли част от военнокосмическите си сили от преките действия срещу "Ислямска държава". Както всички разбраха, то бе и неочаквано, и непредсказуемо. И може би, както се изрази по този повод политическият наблюдател Дмитрий Фроловски в статия за в. "Джерузалем пост", "целият свят се опитва да разбере мотивите зад руското решение за изтегляне на войски от Сирия. Руският президент Владимир Путин не блъфираше, когато заяви, че "основните цели" на Русия в Сирия са постигнати. Но зад това има и други неща: маневрата е част от по-голяма игра, чиято цел е нарушаване на отношенията между САЩ и техните сунитски съюзници и водещата позиция на Русия при новите регионални условия на сигурност. Руската военна намеса препотвърди статута на страната като световна сила и я върна на международната арена след изолацията заради Украйна.
"САЩ започват все по-отчетливо да разбират действията на Русия в Сирия." Това заяви след срещата си с руския президент Владимир Путин държавният секретар на САЩ Джон Кери. Детайлите на разговора, провел се при закрити врата, останаха в тайна, но основните изводи от тях вече са известни. Москва и Вашингтон ще обединят усилията си за прекратяване на огъня в арабската република, търсейки пряк диалог между Дамаск и опозицията. Що се отнася до ситуацията в Украйна, двете страни са потвърдили валидността на договореностите от Минск.
"Бихме искали нормалният диалог да се върне. Имаме напредък. Когато дойдох тук, президентът Путин любезно намери време да се срещне с мен, за да се опитаме да намерим решение на един много сложен проблем", заяви в интервю за агенция ТАСС Джон Кери. "Вярвам, че с руския външен министър Сергей Лавров имаме много продуктивни отношения и можем ефективно да разделяме противоречията от съвместната работа", подчерта американският държавен секретар. "Главната точка в дневния ред на сътрудничеството между Русия и САЩ е противодействието на екстремизма", заяви Кери. "Ние имаме широка програма с Русия, но най-важните неща очевидно са Сирия, Украйна, противодействието на насилието и екстремизма, както и съвместните ни усилия за укрепването на мира и стабилността в Близкия изток и други региони", добави той.
Сирия да остане единна държава, а терористичните групировки "Ислямска държава" и "Джебхат ан Нусра" да бъдат унищожени - за това се съгласиха държавният секретар на САЩ Джон Кери и руският външен министър Сергей Лавров в Москва.
Кери подчерта още, че сътрудничеството в Сирия е необходимо за предотвратяване на нови терористични нападения. Той обърна особено внимание и на атентатите на ИД в Белгия, при които загинаха над 30 души.
Русия и САЩ се съгласиха да използват влиянието си върху враждуващите страни в сирийския конфликт, за да ги убедят да ускорят усилията за политическо решение, предадоха световните агенции. Сергей Лавров каза, че двете страни са потвърдили необходимостта от по-скорошно започване на преки преговори между сирийското правителство и опозицията.
По думите на Кери Вашингтон и Москва ще трябва да опитат в следващите няколко дни да убедят сирийския президент Башар Асад да "вземе правилното решение" за "ангажиране с политически процес, който да доведе до истински преход". Лавров обаче не каза дали Русия е готова да окаже някакъв натиск конкретно върху Асад. Той се ограничи единствено с изявлението, че Москва ще насърчи всички страни да се ангажират с принципите на преговорите в Женева, които се водят с посредничеството на ООН.
Деликатната и за двете страни тема за ситуацията в

       Украйна                        

постави обаче на преден план сериозното разминаване в позициите на двете държави. Джон Кери за пореден път изложи позицията на Вашингтон, като настоя, че за мира в Украйна е необходимо пълното прилагане на Минските споразумения. "Ако можем да постигнем напредък по украинския въпрос, аз съм абсолютно сигурен, че ще бъдем в състояние да подобрим отношенията между САЩ и Русия, между целия свят и Русия много бързо", каза Кери. Той призова за предприемане на стъпки за незабавно урегулиране на ситуацията в Украйна. "При решение на украинския въпрос отношенията между САЩ и Русия ще се подобрят бързо", подчерта отново американският първи дипломат и припомни изискванията на САЩ - едва след като  Москва изпълни всички точки на Минските споразумения.
Тук е мястото да припомним, че споразуменията от Минск съдържат в себе си логичната последователност на действията, позволяващи на основата на компромиса да се запази целостта на Украйна. Според текста на споразумението редът на тази последователност изисква, на първо място, незабавното прекратяване на огъня както от страна на украинските силови структури, така и от страна на разбунтувалите се срещу киевския режим Донецка и Луганска област. В поредицата от действия бяха съгласувани също извеждането от районите на конфликта на тежки въоръжения, промените в конституцията на Украйна, обезпечаващи особения статут на Донбас, приемане на закона за амнистия и на специализираните закони за провеждане на изборите в двата района, както и провеждането на самите избори. И накрая, в заключителния етап - възстановяването на украински контрол над границите на Донбас с Русия. Но тук трябва да отбележим и ролята на Киев този план да не сработи. Ясно стана, че той не устройваше от самото начало киевското ръководство. След катастрофалните за украинските власти военни поражения те разчитаха преди всичко на кратките прекъсвания на бойните действия с надеждата, че натискът и санкциите от страна на САЩ и Европейския съюз ще заставят Русия да "сдаде" Донецк и по този начин на свършат това, което не им се удаде на бойното поле - напълно и безкомпромисно да покорят размирните територии.                             
Интересен анализ на резултатите от срещите на държавния секретар на САЩ в Москва и темата за Украйна представи и зам.-директорът на Института за световна икономика и международни отношения "Евгени Примаков" към Руската академия на науките Фьодор Войтоловски, който заяви лаконично, че "нивото на диалога между Москва и Вашингтон се повишава". Според него на американските партньори им е станало пределно ясно, че без Русия е невъзможно решаването на цяла поредица от проблеми в областта на международните отношения и световната сигурност. На този фон, смята Войтоловски, "всички опити да се говори за международна изолация на Русия сега са нелепи". "При това има надежда, че нашите американски партньори ще съумеят да стимулират Киев да спазва Минските споразумения и да реализира поетите ангажименти".

     Вчера и днес

Случи ли се нещо сериозно след посещението на Джон Кери в Москва? Вероятно - по-скоро не. Ако се върнем към предисторията на днешното противопоставяне на двете велики сили, няма как да не си спомним датата 20 март 2003 година, когато Америка нахлу в Ирак. В следващите 13 години всички сътресения, които се случиха в Близкия изток, въпреки предупрежденията на Москва, бяха пряк резултат от късогледата политика на президента Джордж Буш-младши и последвалия го Барак Обама. Първо Ирак престана да съществува като единна държава - разпадна се на няколко части. След това хаосът се премести в съседна Сирия и я превърна в сцена на небивало кръвопролитие. През миналата година дойде ред и на Европа - терористичните актове миналата година в Париж, а само преди броени дни и в Брюксел, показаха отчетливо съвършената незащитеност на Стария свят пред заплахите на близкоизточния тероризъм. В случая най-страшното обаче, е, че САЩ гледат на всичкия този ужас съвсем по друг начин. Америка искрено смята, че не носи вина. Нещо повече - искрено смята, че за всичко е виновна Русия. Очевидно американските лидери не по-малко искрено се надяват президентът Путин да си отиде. Тогава с Русия може и да се договорят, след като я притиснат до стената, разбира се. При друг развой остава формулата: с Москва трябва да се борим. Колкото по-лошо става за Русия, толкова по-добре за Америка.


Държавният секретар на САЩ Джон Кери очевидно не успя да убеди руския президент Владимир Путин в желанието на Вашингтон за бързо подобряване на взаимоотношенията между двете световни суперсили
сн. БГНЕС

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ