Профанацията в политиката

Понятието "политика" сме получили в наследство от Аристотел, автор на книга под това заглавие. Най-общо разбирана, политиката е дейност по съгласуване на интереси, достатъчно различни, но с една обща все пак основа. Политиката е необходима във всяка социална общност, доколкото именно чрез нея се запазва целостта на общността. Тя е безусловно необходима преди всичко в държавата, която е своеобразно съставена общност на голямо множество хора с най-различни интереси. Без съответна политика

 държавата ще се окаже изложена на риска да се разпадне

    Политиката е несъмнено сложна дейност.  Интересите в държавата са много често не просто различни, а дълбоко противоположни, понякога дори и взаимно изключващи се. Тогава те влизат в противоборство, което твърде силно наподобява войната. Между политиката и войната съществува наистина подчертана близост. Някога големият немски военен теоретик Клаузевиц в своето съчинение "За войната" формулира знаменитата си теза: "Войната е продължение на политиката с други средства". Мисля обаче, че предложената теза може да се формулира и в обратен ред: "Политиката е продължение на войната с други средства." Това трябва да ни подскаже цялата сложност, която е заложена в политиката.
     Подобно на войната политиката е колкото наука, толкова и изкуство. Доколкото е наука, тя предполага натрупани знания за организираната в държава общност. Политикът трябва да познава добре обществените закони, трябва да познава добре и правните форми, и преди всичко конституционноправните форми, в които те са облечени. Един политик е преди всичко конституционалист.

Неговата библия е конституцията, неговите евангелия са законите

Но обществото живее не само по законите на правото, но и по законите на морала. Политикът трябва да е в най-висока степен морална личност. Моралът е стожерът на правото. Именно той придържа политика към нормите на правото.
    Но освен наука политиката е, да повторя, и изкуство, което изисква особена душевна структура у политика. Както художникът трябва да има способността да различава красивото от грозното, така и политикът трябва да има способността да различава доброто от лошото, полезното от вредното. Тази способност е, общо взето, вродена, но тя се доизгражда с времето - с натрупването на жизнен опит, с постигането на радостни успехи и преживяването на мъчителни поражения. Именно така човекът придобива накрая и мъдростта - онова качество, което придава стойност както на придобитите знания, така и на вродените свойства. Благодарение именно на мъдростта политикът успява да вижда и онова, което остава скрито зад хоризонта.

Той вижда и отвъд видимото

    Очевидно е, че онзи, което се отдава на политическа дейност, поема огромна отговорност към хората, към обществото. Зле осъществена, политиката може да причини тежки поражения както на отделни хора, така и на цялото общество. Лошо проведената политика е като една загубена война, за която най-често плащат обикновените граждани.
    За съжаление много хора у нас не си дават сметка за отговорността, която се поема с политиката. За мнозина тя е занимателно безгрижие, весел шум, митинги, речи, цветни телевизии, своеобразен спорт. Политиката освен това предлага и изкусителната възможност за един, да кажем, сладък живот. Някои политици (народни представители) могат с месеци, с години да не ходят на работа (на заседанията на парламента), но въпреки това да получават постоянно една сравнително висока заплата. За тях остават и редица други, скрити в задкулисната политика,  възможности за парично преуспяване.
    И си мисля, че може би тъкмо този не съвсем дискретен чар на политиката привлича вниманието на редица граждани. Възникнаха много партии, които поотделно или в съвкупност са неудържимо устремени към Народното събрание. И ако не успеят да заемат места в  парламента, изживяват това като извършена спрямо тях световна несправедливост.
    Профанацията на политиката тежко засегна преди всичко най-политизираното учреждение у нас - Народното събрание. Никога досега в нашия парламент не е имало толкова много профани - профани в политиката, профани изобщо. Няма да споменавам имената им, защото те са известни на цялата ни общественост. Във всички случаи това са имена, които срамят не само нашия парламент, но самата ни държава. Сцените, които ПГ на ГЕРБ разигра тези дни в Народното събрание, бяха израз на една нагло проявявана профанация,

превърнала политиката в жалък фарс

    Предстои, боя се, да ни залее нова вълна на профанацията. Заявяват намерение да се включат в политиката лица, които професионално стояха досега твърде далеч от политиката, което означава, че те ще трябва тепърва да се учат на политика за сметка на българския народ. Те вече създават и партии, обявяват и програми. Без съмнение хубави програми, преливащи от любов към българския народ. Но те имат един твърде съществен недостатък - стоят твърде далеч от действителните проблеми на обществото. Същинските проблеми у нас са демографската криза и липсващото производство. Проблемът "липсващо производство" е по-важен (по време) и от демографския проблем, защото, ако няма производство, няма как да има и средства за изхранване на децата, от които нацията се нуждае. Никой обаче не предлага сериозни мерки за увеличаване на производството, което е най-важната, кръвоносната система на обществото.   
Подчертано увлечение към политиката се забелязва и във формации, които външно стоят извън нея. В това отношение силен пример ни предлага шоуто на Слави Трифонов. Трифонов често кани при себе си известни политически фигури, с които провежда интересни разговори. Но той иска сякаш да превърне шоуто в център за производство на политически идеи. Неотдавна неговият синедрион (сценаристите на шоуто) излезе с програма от седем точки, която програма, ако се приеме, ще реши, както искат да ни внушат, всички проблеми в обществото. С риска да си навлека гнева на г-н Трифонов и екипа му ще кажа, че нито едно от предложенията им не може да бъде прието. Както казва поетът, ресто, не струва. 
Доколкото засяга цялата държава, политиката не може, разбира се, да не вълнува всеки неин гражданин. Всеки гражданин, независимо от своята политическа образованост, има право да отправя искания, насочени към задоволяване на негови  материални и духовни потребности. Но онзи, които се е заел с активна политическа дейност и по този начин е поел задължението да отговаря на предявените от обикновените граждани искания, трябва във всички случаи да е политически квалифициран. Тъкмо в политиката профанацията трябва да е най-малко допустима. Тя може да се популяризира, но в никакъв случай да се профанира. Трябва най-после да се разбере, че профанът в политиката е социално бедствие. Той носи със себе си и опасността да компрометира политиката, превръщайки я в негоден за ползване обществен инструмент. Именно такива "политици" откриват и възможността да се твърди, че политиката е мръсна работа. Мръсни могат да бъдат единствено и само политиците, но не и самата политика.