Приказка за Неволята

Филип СПАСОВ

Изминалата 2010 г. бе нелека и гореща, тежка за България и мнозинството от нас. Какво ни носи новата 2011 е сложно да се прогнозира. Ще станем ли нормална демократична държава? По-скоро ще се наложи да помислим ние ли грешно се молихме или грешно бяхме разбрани от управляващите. Назовали се с лъскавата опаковка "Граждани за европейско развитие на България".
Изтърпяхме година, през която ГЕРБ заеха позата на строгия даскал от миналото, често на бдителния служител от МВР, с палка плюс белезници и СРС-та. Година, в която не бяха чути справедливите искания и разумни предложения на различни професионални групи и граждани. Привидно някои уж се приемаха от премиера, но за успокоение, след което оставаха излъгани. Такава бе съдбата на заетите в здравеопазването, учените от БАН, преподавателите и студентите от Софийския и други университети, творците, младите майки, пенсионерите, социалнослабите. Към списъка могат да се добавят служителите на МВР, представители на бизнеса, на които държавата дължи немалки суми.
Година и половина ГЕРБ и прилепилата се "Атака", поддържани от сините демократи, правят с усърдие и на инат експеримент след експеримент с обществото. С учудваща лекота орязват и ликвидират гарантирани от Конституцията социални и граждански права, в т.ч. избирателни. Незаконно бъркат в здравната каса и фискалния резерв, в бюджета на разположение на кабинета. Шумно афишират, че не повишават данъците, но повишиха осигуровките, редица такси за услуги от администрацията и акцизите. Като успех се представя ненамаляването на заплати и пенсии, които инфлацията олекоти с 15 и повече процента и продължава да гризе. Вземат с лека ръка от наследения фискален резерв, за да прикриват управленската си слабост и нисък административен капацитет.
Всекидневно демонстративно се излъчват полицейски акции, показващи силата на МВР, на ГЕРБ, които се грижат за тези, които не следват наредбите, не споделят и критикуват затягането на колана, суперприоритетното строителство на магистрали и зали за сметка на всичко останало, на бъдещето. Не разбират, че орязването на разходите забавя излизането от кризата. Продължават пренебрегването и обидите към съдебната система, рушат баланса и взаимодействието между институциите и властите, рушат отслабената държава и вървят към еднолично управленски режим. Корупцията и контрабандата растат.
Тази реалност прави хората апатични, объркани и обезверени. Младите и квалифицираните се ориентираха на Запад. Немалко от учащите в благополучните държави остават там след дипломирането си, наблюдавайки родината отдалеч.
Информационната среда, създавана от по-голяма част от медиите, интензивно, дори настъпателно и агресивно, ни залива освен с изпълнените с "благородство и финес" изяви на управляващите и с режисирани и недогледани скандали за отвличане на общественото внимание. Заливат ни с увеличаващи се гафове, цената за които ще бъде платена след време, с чуждоземни продукции със специфични ценности и нашенски чалга и шоу програми. Децата ни стават свидетели всеки ден на примери на жестокост и убийства, кражби и изнасилвания от задокеанския демократичен свят. Налагат се имената и пикантните истории от живота на шоузвезди, манекенки, високоплатени футболни легионери и др. Пошлата субкултура не само принизява и подценява културния и нравствен уровен на нашия жител, но и почти измести от екраните културата, в т.ч. кинопродукцията от Европа. Това предизвиква смут в душите и умовете особено в дните на светли празници на българския дух и културна самобитност.
Някои ще кажат, че медиите са свободни и държавата не се меси в тяхната работа. Така е, но къде е СЕМ, а и управниците само футбол ли гледат от екрана? Грижа ли ги е как се възпитават младите? Това, което виждаме и в което живеем, е сиво. Ако има още някое светло петно, то е останало от предишните две управления.
Увеличава се броят на хората, които си задават въпроса "България по кой път се развива? По избрания при приемането ни в ЕС, или по някакъв друг?" Въпрос, който налага открит и ясен отговор пред цялото общество. С всичко това ще запомним 2010 - година на реален застой с уклон към връщане назад.
И като че ли неочаквано - шок за ГЕРБ! Социолозите в навечерието на Нова година обявиха, че рейтингът на премиера Борисов, на кабинета и на парламента се сриват. Обществото се умори от призиви за търпение до реализиране на розовите сънища на властта. Ледът се пропуква, вятърът променя посоката си. Май идва време гражданите да постъпят като момчетата от приказката за Неволята - да се вземат в ръце и сами да изтеглят колата от тинята. След това да открият в навалицата и субекта като визия и проект, който би могъл да изведе страната на равния път. Експериментите, подети от ГЕРБ, едва ли ще продължени със съвременни демократични средства. Подобни не се очертават на хоризонта.