Пречистване

Този дъжд падна изведнъж
Да изчисти от калта душата,
Странен дъжд, златен дъжд,
Оцветен от погледите на листата.

Душата ми е скитница в дъжда,
Захвърлена, забравена от всички,
Душата ми е бяла под калта,
Ще може ли дъждът да я пречисти?

Дъждът навярно е самотник,
Пристига тъжен, за да си отиде,
Следи оставя - по листата мокри
Като перли капките намигат.

Към дъжда душата ми протегна
Ръцете си в една молитва,
По листата златни да побегне,
Към облаците бяла да политне.

Ако не се превърне в прах,
Дъждът душата ще измие,
Да не я удави ме е страх,
Да не я убие...