Правителството

Новото българско правителство се роди ин витро - зародишът бе заложен в преговори на дамското гербово трио с емисари на едни партии и имитиране на преговори с пратеници на други, последваха нощни пазарлъци и залагания в квартет, съпроводени от пусканите от време на време смразяващи заплахи, че ако е "да" - добре, но ако е "не" - чакат ни скорошни избори, та да завършат с "музикална комуникация в социалната сфера". Бойко пусна песента "Цъкаща бомба", от нея са думите: "Слънцето може да не изгрее никога вече...", Радан Кънев отговори с парче на АС/DC: "Имам зъби да те ухапя, усещаш ли вече болката от това", Томислав Дончев му запя: "Лягай си, малко дете, и не плачи...", Румяна Бъчварова пък пусна песен с текст: "Ние ще вървим, докато светът спре да се върти, и през това време ще го изгорим до основи." Слава Богу, че тези музикални престрелки завършиха без трупове, останаха във фейсбук, без да слязат долу, на земята. Дано само бъдещият кабинет не заиграе в оперета или мюзикъл, в които министрите да си подпяват един на друг.
И така "светът не спря да се върти" и "слънцето изгря", и заедно с него и премиерът - Слънце, със своя кабинет. Социолозите са доволни, че има правителство, ще го поизчакат и ще почнат да му броят дните и да му мерят рейтинга. Доволен е и народецът - не че ще му се подобри халът като има кабинет, но фабриката за илюзии все го подхранва с надежди за излизане от тунела, наречен преход. На 10 ноември отбелязахме четвърт век от коронясването на свободата и демокрацията, двете характеристики на българския патологичен преход. Иди го разбери този преход? Андрей Райчев и Кънчо Стойчев написаха, че вече е завършен, но Петко Симеонов пък рече, че не може да завърши, докато има бедни в страната. Така че краят не му се вижда, тъй като бедните бяха милион и половина преди десет години, а сега стремглаво стигнаха 2,5 млн. БНТ, обществена телевизия под прикритие, само не се подмокри в напъните си да ни покаже "благоденствието на свободния народ" след Десети ноември. И дори всеки ден да излъчва "концерта на свободата" и да повтаря "комунизмът си отиде", България няма да мръдне от последното си място по бедност в Европейския съюз и от 48-ото по благоденствие в света. Нито пък ще убеди живелите при Соца и от чиито данъци се издържа обществената телевизия, че тогава са живели по-зле от сега. А това, дето 55 на сто от хората одобрявали Тодор Живков, също си иска обяснението.
Но думата ми е за кабинета, който ще трябва да прави реформи. Няма по-празно по обем и съдържание понятие от "реформа". Думата се е изхабила от свръхупотреба и от спекулиране с нея, хвърля се по градските стъгди и селските мегдани, както табладжиите хвърлят заровете. Дори да си въобразим, че все пак може нещо да се реформира, модернизира и т.н., виждаме кой ще го прави. Ще го правят бивши министри и зам.-министри от правителството, което катастрофира на Орлов мост. Със стари тикви, нов бостан ! Има и нови попълнения от ГЕРБ, сред които е и Румяна Бъчварова, дъщерята на Генчо Бъчваров, главен редактор на "Отечествен фронт" (Комунизмът не си отива!). Досега не съм обелил зъб срещу земляка Вежди Рашидов. Мълчах си, нищо, че той стана христоматиен пример как властта унижи и поквари талантлив самороден художник и бохем, и всичките му опити да се прави на голям артист са пародийни, тъй като му липсва интелигентност и езиковата култура, а по простотиите, които бълва устно и писмено, прилича само на своя патрон. Може би затова те не могат един без друг.
 Президентът Плевнелиев също заложи свои бомби в кабинета - с Николина Ангелкова, негова съветничка, министър на транспорта в служебния кабинет, сега на туризма, за нея лобирали от Брюксел (французки ключ!), с още двама от кабината на Близнашки - външния министър Даниел Митов и правосъдния Христо Иванов, и двама сукали "американско мляко", та бързо станаха "притча во язицех" за Волен Сидеров и "Атака" и повод за протести. За позицията на Меглена Кунева ще цитирам мрежата: "Въртя, сучи Куница, пак зае висок пост..." Реформаторите без Радан (не щял!) също се внедриха. Анестезиологъг д-р Петър Москов ще трябва първо да поуспокои и усмири себе си, преди да се сблъсква със здравните реформи. Май най му се искаше министерско кресло на адвоката Божидар Лукарски, който още преди да седне на него, заяви, че нямало да прави планова икономика. Ако беше учил икономика, щеше да има двойка по планиране. В тая компания Ивайло Калфин се явява някаква брюкселска връзка между левите и десните, а и топла връзка между АБВ и ГЕРБ - влезе в кабинета, нахилил се като ерген пред годеж, сякаш му е за първи път да се сгодява с властта.
Какво да се прави? И с това правителство ще преживеем, някак си. Но не всички... Важното е, че слънцето все пак изгря и светът не престана да се върти...