15 Ноември 2024петък12:38 ч.

Поуките от чуждия провал

Нужен ни е не спасител, а впрягане на умовете за решаване на проблемите

/ брой: 250

автор:Дума

visibility 2333

Панко Анчев

      И най-силната, здрава и твърда власт, на която никой не смее да се противопоставя, един ден рухва, проваля се и бива изхвърлена на бунището не само на историята, но и на своето време. Участниците в нея в най-добрия за тях случай са подложени на присмех и анекдоти, осмиващи тяхното самочувствие и самозабрава. Че тези последици са неизбежни, не бива да се съмняваме; но е добре да се съмняваме, за да заничаме в по-често в историята, където ще прочетем за толкова много подобни случаи.
Това сегашните управляващи не го и подозират поради своята необразованост. Очевидно е, че дори не го и вярват. Струва им се невъзможно някога да бъдат свалени и с тях да се отнасят като към жалки и никому ненужни бивши. Но скоро ще станат такива и ще разберат, че "бившият" е нежелан и несимпатичен никому, предмет е на иронични подмятания и остри закачки, защото - някога могъщ и страшен, сега е жалък и смешен.
Провалът на тези, които сега властват, е особено поучителен, защото като тип управление е сравнително рядко явление дори и за България. 

Този модел повтаря в карикатурен вид

властта на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. И понеже наистина представлява уродливо съчетание на нещо, което държавата е преживяла, моделът е трагикомичен. "Силната ръка" и арогантното говорене с езика на улицата и на най-ниския слой на избирателното тяло, постоянното самохвалство за висок морал и първопроходство в борбата срещу злото се съчетават с ниска култура, управленска немощ, професионално безсилие и невежество. То нито е годно да бъде "здрава ръка", т.е. да поддържа строг ред и да наказва всяко своеволие и корупция, нито прави нещо за преодоляване на кризата. Неговото единствено намерение е да поддържа възхищение към себе си. Ала насила възхищение не се предизвиква. "Народната подкрепа", изявена на изборите, е дадена за подобряване на живота на народа, за въвличането му във властта, а не за лична употреба и задоволяване на славолюбието на водача. Така нито Стамболов, нито Стамболийски успяха да намерят превъплъщение у Бойко Борисов.
    Всъщност трябва да признаем, че явлението "ГЕРБ" нямаше как да не се появи в края на 20-годишното мъчително приспособяване на страната към капитаизма чрез разрушаването и ограбването на това, което социализмът създаде. Безполезните спорове за лява и дясна политика и власт, за "особеностите на прехода" най-напред проявиха неговия по-мек вариант - Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Смекчаването на противоборството между леви и десни бе голямата заслуга на бившия цар, ала се оказа, че то не е достатъчно, за да изправи на крака държавата. Илюзията за необходимото спасение трябваше да извади на бял свят друг политически проект за преодоляване породените от капитализма негативни явления като организираната престъпност и корупцията, който да притъпи надигащото социално недоволство и напрежение.

Тройната коалиция бе само междинно звено

в създаването на този проект, печелене на време, докато се намери нов десен вариант на "прехода". Тази коалиция нямаше необходимата широка обществена подкрепа, а това не й даваше сили да извърши дълбоки "десни" реформи. Тя ги правеше "срамежливо" и под силното противодействие на левите й избиратели.
На системата изобщо не й трябват социални разходи. Тя иска пълно приложение на пазарния принцип във всички сфери на икономиката и обществения живот - все едно дали това е здравеопазване, култура или образование. (Виждаме подобни неща да стават в държавите от Европейския съюз, което е знак за развихряне на силна дясна вълна в Европа. Кризата напълно изтощи системата и тя сега е готова с всякакви средства, дори с крайни политически рискове, чрез които да настрои обществата, да осигури икономическото си възстановяване. Иначе трябва да загине.) Затова и толкова усърдни са търсенията на политически проекти, които безскрупулно да осъществят обективната необходимост на системата. Не може да се отрече, че е намерен нелош вариант.

Изпълнителят е уж човек от народа

земен, живеещ заедно с хората, държащ се и говорещ като тях, притежаващ воля, уж непримирим към несправедливостите и на думи изпълнен с решимост да ги накаже и отстрани окончателно.
    Проектът обаче не сполучи, защото главният му изпълнител смята, че самото му съществуване е достатъчно, за да се изпълни необходимостта. Той обяви себе си за спасител на народа и отечеството, а това в съзнанието му е като магическа пръчка, която ще постави на колене и организираната престъпност, и корупцията, и кризата. Обаче това не става. Не става, тъй като не знае как да го направи, действа хаотично, непрофесионално и започва да дразни всички - дори и тези, които го подкрепят. Няма как при това положение да не бъде безжалостно пожертван. Но проектът за спасяване на системата по този именно "десен начин" ще продължи да функционира. Не бива да храним илюзии, че изритването на Бойко Борисов ще ознаменува нова епоха и ще ни поднесе нова политика - по-социална и справедлива. То може да приеме по-мек и по-разумен вид, при който няма да ни тероризират политически креатури от рода на сегашните.

Ще се сменят лицата, но не и същността

Ето това вероятно е главната поука от този провал. Поука обаче за системата, все още не за обществото, което без съмнение иска друго развитие - не само други хора на власт. Но засега според мен трудно ще го постигне.
Дясната вълна в Европа почти достига своето най-високо равнище и това поставя редица проблеми и налага левите сили да съобразяват своята стратегия и тактика в политическата си дейност - в това число и в България. Защото дясната вълна се надига, но това не означава, че левите партии не идват на власт и няма да управляват. Точно обратното: колкото по-могъща става тази вълна, толкова по-остра и предвидима в посока на лявото ще е реакцията на обществото. Лявото управление може и трябва да бъде отчетлив коректив на капиталистическия егоизъм, естествена задръжка срещу унищожаването на социалните придобивки - стига, разбира се, да успее да убеди, без да лъже и заблуждава, избирателите в тази способност и решимост. Но то все още не е реформатор на системата.
Глупавата, необразованата и непрофесионалната власт винаги е противна и винаги води държавата до задънена улица. Тя убива всичко, трови обществото и природата, лишава от живот изкуството и културата, съсипва дори онова, което сама създава. Тя силно експонира недъзите на системата, подчертава нейната немощ, но и грубата й агресивност. Проблемът е в това как да й попречим да се прояви, а когато все пак се е проявила по волята на избираталите, как да я ограничим, обуздаем и свалим. Няма защо да използваме евфемизми, за да изразим основната политическа воля, обладаваща обществото в подобни случаи. Да, такава власт непременно трябва да бъде свалена. Разбира се, не с цената на всичко, а с благородни и непрестанни усилия. Най-напред трябва да бъде разкрита нейната същност.

А същността й е глупостта

Нищо друго. Не полицейщината, не корупцията или лошата икономическа политика, а именно глупостта. При такава власт става все по-зле, защото тя възпроизвежда посредствеността, а посредствеността е като обилното цъфтене на планктона в лятното море. Цъфтенето произвежда огромно количество маса, която отнема кислорода на останалите живи организми и ги убива по особено мъчителен начин. Ето какво става днес. Но на мене ми е странно как учените от БАН или СУ "Св. Климент Охридски" протестират заради намалените бюджети на техните институти, а не от непримиримост към глупостта и посредствеността. Интелигенцията - и творческата, и научната, и техническата, излиза на улицата, за да иска пари, а не за да защити порядъчността, разума, морала, високите цели на духа.
Това също е поука, която не бива да отминаваме и забравяме.
За да се спрат подобни явления, необходимо е да се говори на хората истината. Ясно е, че предстоят трудни години, в които и лявата власт ще се принуждава да брани и съхранява системата, в която сега живеем, т.е. да провежда политика, насочена до голяма степен срещу социалните придобивки на хората. Самото ограничаване на държавните разходи е вече посегателство върху възможностите за потребление - посегателство не само срещу богатите, но и срещу бедните. Но не само да се говори, но и да се мисли как всичко това да става безболезнено, с минимум последици и нещастия. Т.е. все пак да се върви

"наляво" в една "дясна" обстановка

която е задължителна и неотменима. Осъзнаването на ситуацията, в която днес се намираме, е половината от усилията за установяване на лява власт и нейното успешно упражняване. Пак повтарям, напълно безсмислени са споровете за лява и дясна политика, защото дилема просто няма.
Никога от последните 20 години реализмът в политиката и в политическото мислене не е бил толкова необходим. Реализмът обаче изисква ясни понятия, ясен модел на това, което трябва да се изгради и следва, логично и конкретно мислене, висок морал, мисловна вярност към действителността. Нужен е друг начин на мислене. Необходимо е най-сетне да се впрегнат умовете на умните хора в полза на обществото. И не само друго мислене е нужно, но и друго трябва да бъде говоренето в политиката и от политиката на  обществото. Сега именно е необходимо да се разбие илюзията за спасителя и избавителя. Твърде дълго продължи установяването на капитализма в България и то постоянно бе съпровождано от увереността, че ще стане по-добре и ще заживеем по-богато. Ако не се разсее тази заблуда, недоволството у българите, породено от дългото и безподно очакване, може да се изроди в нещо непредвидимо и опасно. Спасител няма и не може да има. Не спасител, а разум и почтеност са ни нужни днес.
Още много поуки могат да се извадят от провала на сегашното управление. Дано да ги запомним, за да не повтаряме собствените си грешки. Защото виждаме какво става, когато левицата губи управлението на държавата... 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 126

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 118

/ брой: 219

Сицилия - Душата на Италия

автор:Ина Михайлова

visibility 154

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 159

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ