Поет в ресторанта

Петър Софрониев

Дебеланко с брадичка приближи до собственика на ресторант "Трите гугутки".
-  Добър ден! - тежко произнесе той. -  Аз съм народният поет Тилилей Тандърков-Титан.
Стреснат и ококорен, собственикът отговори:
- В нашия ресторант влизат всякакви... Важното е да си платите.
-  Ама гледам... ресторантът празничък! И не само щото забраниха пушенето! Липсва ви атрактивна реклама още в менюто.
- Това пък въобще не го разбрах!
- Пояснявам веднага! Предлаганите специалитети въобще не възбуждат интереса на клиентите. Друго си е да им приковете вниманието с художественост. Елементарно е да напишете, че предлагате мусака. А е друго, когато клиентът прочете: "Искаш ли да хапнеш нещо по-така, ти поръчай бързо порция мусака. С български картофи и кайма чудесна - хапването - сладко, смилането - лесно!"
- Няма как - цял тон египетски картофи имаме - мина в отбрана собственикът.- Пък и готвачът прави мусаката винаги с дъх на ванилия, така че тя много не се харчи.
- Ооооо, нищо! - меко каза Титан. -  Продължаваме нататък с предложенията. Какво е това да предлагаш просто "Супа-гъбиФ - два и двайсет... Елементарно, а как би подействала презентацията: "Празник за стомах, душа и зъби, направи със супичка от гъби. Туй е кеф за теб огромен, знай се... При това на стойност - два и двайсе..."
- Трета година вече такава супа не предлагаме! Поръчваха я веднъж на три месеца...
Поетът не отстъпваше.
- Тогава да обърнем взор към друга част от менюто. Какво е това "Постен гювеч". Ресторант като вашия трябва да закове вниманието на клиента с нещо специално: "Стига мръвки и холестероли веч! В култ издигай постният гювеч! Няма в него нито грамче мазно! Поживей природосъобразно!" Да  отдадем внимание и на десертите: "Не казвай "не", не казвай "не" на туй прекрасно реване! Подслажда то добри душици! Ядат го и диабетици!"
-  Ох, оставете ме, ако обичате! - побягна към кухнята собственикът. Отивам да нагледам какви ги върши готвачът, че пак започна да ми мирише силно на ванилия... Което значи, че е загорил мусаката...