16 Ноември 2024събота21:09 ч.

Палат на мира и съгласието

Сърцето на Централна Азия подслони най-амбициозния проект с подписа на лорд Фостър

/ брой: 6

автор:Савена Злъчкин

visibility 1414

Много е изговорено за разширяване границите на архитектурата. В Астана - новата столица на Казахстан, тази вече изтъркана фраза се превръща в буквална истина. Ако на някой, попаднал в Астана преди пет години, му хрумнело да се отклони едва на няколко метра от лъснатия централен булевард, тръгващ от новия президентски дворец и дълъг 5 км, то той бързо се озовавал в бараков лагер на строителни работници, голяма част от тях жени, потънал в разкаляната прах на азиатската степ, ширнала се от другата страна на реката Ишим. Насред приличащата на лунен пейзаж строителна площадка, набраздявана от широките гуми на огромните Камаз-и, само след две години изниква сградата, достойна да влезе в списъка на новите чудеса на света. Темповете на строителство са фамозни - Палатът на мира и съгласието трябвало да е домакин на религиозен конгрес, за пръв път състоял се три години по-рано под егидата на Съвета за сигурност на ООН с делегати от 18 основни световни религии.

Заседателната зала под върха


Нурсултан Назарбаев час по час хвърля поглед към площадката от своя нов президентски палат и подобно на някой модерен Тимур вижда изпълнението на своята мечтана религиозна мисия сред степите. Сградата изглежда учудващо малка на фона на безкрайната ширнала се степ, въпреки че новите проекти скоро ще запълнят мястото наоколо. А над всички тях ще се извисява свещена зала, носеща повече асоциация с епохата на инките, отколкото напомняща за Египет. При всички случаи чувството, с което се изпълва посетителят на новата пирамида, е по-скоро на преклонение и пиетет с религиозен оттенък, отколкото предразполагаща към забава светска сграда. Екстравагантност от световна класа, вдъхваща възторг и удивление. 

Пирамидата на Астана е построена, за да подслони конгреса на световните религии. Това е залата с голямата кръгла маса точно под атриума в основата на пирамидата. Под тази зала се намира операта

Пирамидата на казахстанската столица Астана се строи в продължение на две години: от 2004 до 2006-а. Строежът на практика е извършен за година - започва през март 2005 г., а Палатът отваря врати през юни 2006 г. - малко преди нейният поръчител да бъде избран за още един пореден президентски мандат. Палатът е може би една от най-впечатляващите пирамидални структури по света и по интерес и размери се нарежда след Големите египетски пирамиди. Това все пак е въпрос на спор между фанатиците на древната архитектура и привържениците на модерното строителство. Със сигурност обаче това е една от най-впечатляващите творби на световноизвестния архитект Норман Фостър, който разполагал за проекта с $58 млн. Фостър я проектира като едно от новите чудеса на света - огромна пирамида, разположена в новата столица на една азиатска република, простряла се в степта на площ, по-голяма от територията на Западна Европа. Пирамидата трябвало да стане световен център на религиозното разбирателство и символ на световния мир. Вътрешното й пространство е по-обширно от това на лондонската катедрала "Сент Пол" и на истанбулската "Ая София".
Когато я проектира, 69-годишният лорд Фостър току-що е завършил работа върху едни от най-посещаваните сгради в света: кулата Геркин в Лондон и новото летище на Пекин - днес най-обширната построена от човек сграда. Но нищо, което е правил до този момент, не може да се сравни с новата поръчка. Защото никой не бил искал подобна сграда, докато това не хрумнало на президента на Казахстан. За вниманието на Назарбаев, с цялата газодобивна и нефтодобивна промишленост зад гърба му, се борят не един и двама инвеститори. Назарбаев на практика може да построи каквото си иска в показната си нова столица, чийто основен план е положен от японския урбанист Кишо Курокава през 1998 г. А Назарбаев иска мир, политическо и религиозно съгласие в своята страна, където в етническо отношение преобладават казаците, следвани от руснаци, узбеки, украинци, югури, татари и малка част германци, където първи официален език е казахски, а втори - руският, и съотношението на религиозните групи е 50:50 руски православни и мюсюлмани.
Искал е и оперна зала, която да бъде достоен конкурент поне на Глинденбурн или Ковънт Гардън, национален културен музей, нов "университет на цивилизацията" и общ център за всички етнически групи на Казахстан. Всичко това се подслонило във Фостъровата пирамида с размери 62х62х62. Самата пирамида е поставена на подиум с размери 96 на 96 м, издигнат на 15 м и заобиколен от земен насип. В този подиум се помещава оперната зала. Проектира я театралният архитект Ан Майнърс, работила върху Ройъл опера хауз и Глинденбурн. Тя е с класическата форма на подкова с два реда балкони и 1500 места.
Долната част на триъгълника е изградена от блед гранит, а в горната - от стъкло и стомана, прилича на мрежа от диаманти, скрепени със стомана. Нощем сградата се осветява от разноцветни прожектори. Като панделка на тази фамозна кутия стои един детайл, придаващ филмова приказност на залата на върха - стъклата на покрива, погледнат отвътре, е изпъстрен с летящи гълъби - стъклено дело на иначе майсторът абстракционист и близък сътрудник на лорд Фостър -  Брайън Кларк. Отвън този връх се вижда да е направен от цветно стъкло в синьо и жълто - цветовете на казахстанското знаме. Така окъпани в златна и светлосиня светлина, падаща през цветното стъкло, 200 делегати на основните религии от цял свят ще се срещат на всеки три години в кръглата зала под небесния свод и под егидата на Съвета за сигурност на ООН. Залата се извисява под върха на пирамидата, поставена на четири подпори, които според Фостър "символизират ръцете на мира". Един етаж под нея се намира изследователски център по световни религии, обзаведен с богата библиотека.
Сградата не е по-малко впечатляваща и за обикновените посетители. Таванът на оперната зала представлява огромен кръгъл свод, през който от върха на пирамидата се спуска светлина, преминала през огромния атриум. От пода на оперната зала до върха на пирамидата има около 76,2 м. Елеватори, които се движат по наклонени навътре стени, подобни на краката на айфеловата кула, ви издигат до средното ниво под пространства, подобни на кутии "Тоблерон". На този етап настъпва един вълнуващ момент от срещата с това, което колегите на Фостър наричат "висящите градини на Астана". Стените на атриума изведнъж се разтварят навън, около вас на каскади пада пищна свежа растителност, засадена в специални саксии из стените. За да стигнете върха под нахлуващата в пирамидата светлина, започвате да изкачвате зигзагообразните рампи сред тези въздушни градини: сякаш се възкачвате в небесата. Ефирно и невероятно.
Дори самият Фостър, човек лишен от самохвалство, не е могъл да повярва, че е получил тази задача и е направил това чудо. "Преди няколко месеца това нещо изобщо не съществуваше", казва той пред двуметровия модел на пирамидата в своето студио в лондонското предградие Батърси. "Това е най-бързата задача, по която съм работил. Вече поръчаха стоманата и започваме да строим идния месец. Размахът, с който се работи в Астана, е невероятен". Нещата вървели толкова бързо, че месец преди началото на строежа самият Фостър не успял още да се срещне с тогава 64-годишният Назрабаев - бившия работник в стоманодобивната промишленост, който успешно изведе страната си към нейната независимост през 1991 г. Когато получил поръчката, Фостър се намирал във Франция и започнал френетично да праща факсове с дизайнерски идеи към своя офис. С президента се срещнали директорите Найджъл Данси и Дейвид Нелсън, които представили проектите на Назарбаев. Самият президент бил затрупан с проекти и модели за сгради из новата Астана - неговата персонална Бразилия или, да речем, Канбера. В нея той налива милиарди долари, въпреки неодобрението на министрите и на международните въздушни превозвачи от факта, че изнася старата столица Алма Ата на място по-близо до китайската граница. Всъщност Астана, град познат като Акмола до 1998 г., се намира в сърцето на Казахстан и с население от 710 000 души е вторият по големина след бившата столица. "На този етап градът е твърде пуст и нов", споделя Данси. "Разраства се така бързо, че все още не може да намери своята идентичност. През живота си не съм виждал такова място."
На това място големият проблем идва от климата. Температурите варират от минус 40 през зимата до плюс 40 през лятото. Изливането на стоманата било по специална технология, а металът, обработван през зимата, се сглобява през лятото. Въпросът само за цената на стоманата за съоръжението е държавна тайна. Помощник архитекти са турското бюро "Табанлиоглу", които се заемат и с част от строителните работи, а строителни инженери са английските "Буро Хапълд" и "Арче" от Истанбул.
Фостър избира пирамида, защото все още никоя религия не я е присвоила за свой символ. "Първоначално тя е културен център, но заради това, че ще е домакин на конгрес на мира, събиращ 18 религии, тя се превръща в нещо различно. Проектът е свързан с религията, мира и съвместното съществуване," обяснява архитектът. "Тя е посветена на отказа от насилие и е апотеоз на вярата и равенството между хората."
Тази пирамида несъмнено отдава почит и на един от проектите на Великата Утопия от XVIII век - този на френските архитекти Етиен-Луи Буле и Клад-Никола Леду, създадени малко преди Френската революция. Тези проекти от епохата на Просвещението си останали само на хартия. За да може едно тяхно ехо да види бял свят от стомана, гранит и стъкло в степите на Средна Азия на ръба на една нова за човечеството епоха на мир и разбирателство. Назарбаев има своя монумент. Фостър също. Колкото и да е странно, това важи и за Буле, и Леду.



 


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ