Овцата

Започва Годината на овцата. По китайския календар - от 19 февруари 2015 г. до 7 февруари 2016 г. Годината е на зелената дървена Овца или Коза и щяла да мине под знака на дома и семейството. Що ли навързват това кротко животно с рогатата коза, която в народната вяра е всепризната като изчадие на дявола. "Присмяла се козата на овцата, че й видяла задника." Има и още една: "С което се фалила козата, с него се срамила овцата." Тук помирение няма!
Тая дървена Овца, макар че няма руно и не дава мляко, ми развързва езика да поговорим за овцата и овчарлъка. Овцете са бели и черни. Ще речете бяла овца, черна овца - все овца. Да, ама се оказва, че не е така! Още древните са смятали бялата овца за чиста и нея принасяли в жертва на слънчевия бог, а черната - на божествата от подземия свят. В големите сюрии навремето отделно са пасли белите, отделно - черните овце. Такова цветово деление не е по естетически съображения, а да може да се контролира по-добре как овчарите пасат овцете, които са им поверени. Още повече, че те пасат в едни пасища и разменят местата за паша: там, където са пасли вчера белите, днес са черните. Ако овцете са размесени - карашик, няма да се познае кои овчари пасат съвестно, кои мързелуват. Така се вижда как са се напасли двете стада и може да се направи "акредитация" на овчарите. Но в Родопите знаят, че и "чорната офца бело мляко дава".
Разказвам за време оно, за което Николай Хайтов казваше: "Овчар беше сладка дума, овчарлък - благородна работа. Но някога!" Сетих се за тези думи, отнасящи се за някогашното славно овчарство, когато прочетох информация, която огласяваше, че у нас най-търсените професии са на програмисти и овчари. Видя ми се шега. Та си помислих - търсят ги или защото никой не иска да се хване с тая "благородна работа", или се е намерила умна глава да възкреси овцевъдството. Във второто се съмнявам, тъй като благодарение на нахлуването на демокрацията овцете у нас от 11 милиона преди Десети ноември, сега са стигнали рекордните 1,3 млн., а може и по-малко да са, след като "синият език" пошета по родните къшли. Някои стопани така и не дочакаха парите за ваксините срещу "синия език" и саите им сега са празни. Нашите демократични управници се отнасят към овцевъдството (и към селското стопанство въобще) така, че човек да си рече: "Вълк им пасе стадото!" Вярно, тези дни 7700 фермери получават доплащания по схемата за отглеждане на овце-майки и кози-майки, но това е капка в морето. Ако не знаете, 11 породи в България, всичките местни, изчезват, 30 други са застрашени и може да не оцелеят. Най-заплашени са западностаропланинската, софийската и брезнишката овца. Разказвам ви тия неща съвсем сериозно, макар че можете да попаднете на откровението на писателката Милена Фучеджиева: "Българският език дава на всички ни възможността и привилегията да го говорим правилно. Нье кату увчари, куито ръзгуварят саму с увчиците си." Тя, горката, ми заприлича на журналистката, която тръгнала да вземе интервю от овчар и го закарфичила още с въпроса: "Колко литра мляко дава дневно една овца?"
Трябва да знаете, че само на пръв поглед изглежда, че не е голяма "философия" да грабнеш гегата и да заследиш овцете. Овчарлъкът не е хайлазка работа. Като хвърчим по шосетата с автомобилите си, виждаме овчаря край стадото, подпрял се на кривак или гега, и си мислим, че не трябва кой знае какво да имаш в главата си, за да пасеш овце. Ще речете: "Паси, дой, стрижи и се не бой!" На туй казаното ще противостоя с думите на бай Димо Узунов, един от баш овчарите на Момчилград: "Овце се пасат с чалъм." Овчарлъкът е тънка работа, уверявал Николай Хайтов явровския овчар Наско Тафков, цялата година за овчаря е от делници и понеделници, "овцете час не знаят". А що да не се модернизират като баба Фатме Баджаклиева от с. Търън, Смолянско, която пасе стадото си с... АТВ.
Ща, не ща, стигам до мандрите, защото оттам излизат сиренето и кашкавалът. Тъжното е, че много от тях работят с растителни мазнини - палмово масло или сухо мляко, вместо с българското прясно мляко, чиято изкупна цена непрекъснато се срива. Та това, което сега ни продават, не може да се доближи по вкусови качества до върховете на соцгурмето - бяло саламурено сирене и балкански кашкавал. Скоро научих, че е запазена технологията на 8 сирена и млечни продукти: бито сирене - брънза (наричано още рупско сирене), "стромботири" (каракачанско "кремик сирене" или "жилавец", траещо цяла година), куртмач и куртмачово сирене, ахчак (меко сирене, узряващо в стомна), катък (ахчак плюс бяло саламурено сирене) и накрая сиренето, узряващо в толум - мях от кожа. Ако някога някой ме попита кое е любимото лакомство, ще му отговоря: толумското сирене, макар да е само вкусен спомен от детството ми.