Огледало на болното ни общество

Йонко БОНОВ

През т.г. изтича срокът на Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011 г., приета на 24 април 2008 г. с решение № 231 на Столичния общински съвет. Сред амбициозните й цели е "установяване на контрол върху популацията на безстопанствени и домашни кучета, като се гарантира здравето на хората, безопасността на градската среда и европейският имидж на България". Резултатът от действието на тази наредба е идентичен със ситуацията от 30 октомври 2002 г., когато работата на създаденото през 1998 г. Общинско предприятие "Зоомилосърдие", което също трябваше да контролира популацията на бездомните кучета на територията на СО, беше прекратена безславно. Тогавашният кмет Стефан Софиянски обяви, че са изхарчени безрезултатно милиони левове, а директорът на предприятието и цялото ръководство са уволнени. Дейността на това предприятие приключи набързо, без да се потърси сметка и отговорност за парите, "хвърлени в ямата". На същата сесия на СОС бе обявено създаването на ново общинско предприятие с идентични цели - "Екоравновесие". Обратният ефект от неговата дейност, както и от амбициозните цели на наредбата за овладяване на кучешката популация, е видим и с просто око - умножаващи се глутници, чиито зъби не един или двама столичани са изпитвали и болезнено върху себе си.
Според официално съобщение от СО от 1998 до 2006 г. за решаването на проблема с безстопанствените кучета са изразходвани около 5 млн. лв., а хиляди кучета са избити. Наскоро изпитах резултата от тези мерки. Вървейки рано сутринта по тротоара на бул. "Дондуков", близо до спирка, бях нападнат от седем-осем кучета. Служителят от "Екоравновесие", с когото се свързах по телефона, каза, че знаели за тези кучета, тъй като имало и други обаждания за нападнати от тях. Щели да изпратят хора, за да се запознаят на място. Не знам дали са го направили, но тези кучета продължават да обикалят в района. Служителят ми обясни, че след като ги кастрират и обработят, връщали кучетата на улицата. Такава била наредбата - с хуманно отношение към бездомните животинки. Така си е. Все се намират милозливи баничарки, вестникарки или пенсионерки от съседните кооперации, които заделят от залъка си за изхранването им. Десетки са кварталните улици в столицата, като "Васил Петлешков" в жк "Хаджи Димитър", където се разхождат на воля бездомни или с неустановен статут четириноги любимци.
В края на краищата нито "Екоравновесие", нито общинската програма с изтичащ срок на действие ще решат брадясалия проблем. Търпимостта ни към  уличните кучета е въпрос за степента на нашата цивилизованост. Бездомните кучета, скитащи из София, са тревожен знак за проблеми в социалното, битовото и междуличностното ни общуване. Същевременно присъствието им по улиците на столицата ни е безкомпромисно огледало на нашата отчайваща действителност днес - несигурен и евтин живот, висока безработица, ниски доходи, растяща инфлация. Тази наша мрачна участ едва ли ще се промени скоро. Затова проблемът с популацията на бездомните кучета ще продължи още дълго да ни гледа на улицата - студено и от упор. Израз на болното ни общество.