16 Ноември 2024събота01:47 ч.

Снимка Личен архив

Срещи

НИКОЛА ИВАНОВ: Музиката за мен е като водата и храната - не мога без нея

Много обичам да пея Моцарт, а неговата музика помага на гласа да запази свежестта си, казва младият баритон, който дебютира в ролята на Дон Жуан

/ брой: 129

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 2550

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


НИКОЛА ИВАНОВ започва да свири на пиано на петгодишна възраст. Първите си уроци по пеене получава в НУИ "Проф. Веселин Стоянов" в Русе от видния педагог по оперно пеене Георги Делиганев. Завършва бакалавър със специалност "Оперно пеене" в НМА "Панчо Владигеров" в София (2011) и магистратура във Франкфурт на Майн с отличие (2014). От 2014 до 2017 г. се изявява като солист в "Комише опер" - Берлин. Лауреат е на различни оперни конкурси, като най-престижният сред тях е "Опералия", където се запознава и работи с Пласидо Доминго в Кралската опера в Лондон. Участвал е в майсторски класове на Дейвид Луц, Вера Немирова, Елена Филипова, Анна Томова-Синтова, Бригите Фасбендер, Хелмут Дойч. Сред ролите, изиграни от младия баритон, са Гулиелмо ("Така правят всички жени" от Моцарт), Граф Алмавива ("Сватбата на Фигаро" от Моцарт), Доктор Малатеста ("Дон Паскуале" от Доницети), Арлекин ("Ариадне на Наксос" от Р. Щраус), Моралес ("Кармен" от Бизе), Мазетто и Дон Жуан ("Дон Жуан" от Моцарт) и др.

- Господин Иванов, в много ранна възраст сте започнали да учите пиано, но след това сте се насочили към оперното пеене. С какво пеенето надделя над пианото?

- Когато бях в десети клас, имахме солфеж и трябваше да правим диктовките, които записваме и след това пеем. Ходех в Музикалното училище да се упражнявам на пиано - защото нямах пиано в къщи, - и чувах как певците се разпяват. И така започнахме заедно с един цигулар, като на игра, да пеем като оперни певци, имитирахме това, което чуваме. Започнаха много да ми се услаждат вибрациите, които се усещат в тялото, и тогава си помислих, че може да кандидатствам оперно пеене.

Отидох при Софка Инджова, една от първите ученички на г-н Георги Делиганев, тя ме подготви, кандидатствах и бях приет да уча оперно пеене в неговия клас. Знаеше се, че той приема само хора, които хареса и с които би искал да работи. Така започна всичко.

Гласът ми вече се беше променил. При всеки човек гласът узрява в различен период от живота и постоянно се променя. Музиката на Моцарт и преди него - на барока, помага на гласа да запази една свежест, да остане светъл. Защото с годините той потъмнява и ако поощряваме това потъмняване с тежки роли, може да забързаме процеса на неговото стареене. Затова, освен че много обичам Моцарт, съм се стремил да пея повече негови произведения.

Когато бях студент в академията в София и сега, когато ходя на концерти, виждам, че млади хора - и аз съм правил същото - пеят неща, за които гласът още не е узрял, и това е много опасно. 

Когато отидох в Германия, разбрах, че там се пее много камерна музика, много барок и Моцарт. Почти нямаше колеги, които да пеят тежки арии на 25 и дори повече години. За да изградят първо техника, да могат да правят цветове с гласа - певецът е като един художник, ако не може да изразява различни нюанси с гласа, неговото пеене става скучно. Ако има цветове, ако има дори шепнене в речитативите, нещата стават много по-интересни, само на едно-две места певецът може да покаже, че има глас и след това да разкрие други нюанси. 

- Какво Ви даде обучението в нашата Музикална академия? 

- Преди всичко, основите, които г-н Делиганев постави, бяха много стабилни. Той говореше много за високата позиция, човек да може да използва резонаторите на тялото си, как да диша и гласът буквално да се гали с въздуха, който преминава през тях. После в академията учих при проф. Илка Попова, тя остави у мен ярък отпечатък, както и проф. Боряна Ламбрева и проф. Боянка Арнаудова. Научих много неща и след това, когато бях в Германия, видях, че е хубаво да се пее и повече камерна музика. Това е добре за младите гласове, но не само когато учим пеене, а и през целия си живот ние изучаваме как работи гласът. И когато репертоарът е по-лек, имаме по-голяма възможност да изучим гласа по-добре.

- Трите години в "Комише опер" в Берлин как се отразиха на формирането Ви като артист? Какъв репертоар изградихте там?

- Първо завърших магистратура във Франкфурт на Майн при проф. Бертолд Посемайер. (Той дойде в София през юни да гледа спектакъла на "Дон Жуан" в НДК, което много ме зарадва.) Много пъти ми е помагал, работили сме доста интензивно в продължение на две години. Пях много на немски - тогава си мислех, че мога да пея на немски, но се оказа, че както текстово, така и самият начин на звукоизвличане е по-различен. Има повече текст, повече съгласни, но немският репертоар помага човек да държи гласа си много ярък, бистър и изнесен, да не отива назад в гърлото. Като студент във Франкфурт участвах в операта "Пепеляшка" на Росини, което беше интересно като опит.

След това в "Комише опер" в Берлин, в който се държи поравно на пеенето и на театъра, колегите често повтаряха, че човек слуша с очите. Много съм работил над това, защото е важно какво хората виждат, не само слушат как се пее ария или дует, или ансамбъл, но и как изглеждат певците, как играят. Там колегите са на много високо ниво и когато човек работи с такива професионалисти, и той се стреми да дава от себе си най-доброто.

Още като студент в България направих няколко заглавия, но в "Комише опер" репертоарът беше доста разнообразен - от барок през класицизъм, романтизъм, мюзикъли, оперети, може да се каже почти всичко. Доста израснах в този театър.

- Лауреат сте на престижни конкурси - кое е най-важното при участието в такива форуми: възможността да бъдеш забелязан или да си "свериш часовника" с колеги и с оценките на журито?

- Най-важното от един конкурс е самата подготовка. Работата може да продължи година или дори години и в самия процес човек израства като артист, певец, музикант. Всички следващи неща - като награда, като "сверяване на часовника" къде стоиш, са следствие и част от самия процес.

- Много успешни кариери са тръгнали от конкурса "Опералия", създаден от Пласидо Доминго, на който сте лауреат. Имали сте шанса да впечатлите маестрото и след това да работите с него. 

- Направи ми силно впечатление, че Пласидо Доминго е много земен човек, разговяраше с всички 40 певци като с равни, като с колеги, с които се познава от дълго време. Той държи много на пеене, което е легато, свързано, и на текста, разбира се. Неговият син е написал химна на конкурса, който самият той дирижира на финала, както и целия заключителен концерт. Бях единственият българин в изданието през 2015 г., което се осъществи в Лондон, в Кралската опера. Там се запознах с цялото му семейство, което е част от този мащабен проект, създаден от него през 1992 г. Беше огромна еуфория да се запозная и да разговарям с Пласидо Доминго. 

- Бихте ли участвали в проект като "Тримата тенори"? Харесвате ли този подход класическата музика да бъде представена по по-достъпен начин за широката публика?

Никола Иванов (Дон Жуан), Пламен Кумпиков (Лепорелло) и балерините Паола Босева и Стефания Арсова в сцена от "Дон Жуан" от Моцарт в зала 1 на НДК

- Според мен това е добър начин да се представи операта на хора, които не биха отишли да гледат цяла оперна постановка, но биха слушали с удоволствие например "Ла донна е мобиле" или някои други арии. Обаче това е като нож с две остриета - ако не се направи както трябва, много музиканти биха го отхвърлили. Но никой не би отхвърлил тримата тенори - Доминго, Карерас и Павароти, защото те представят операта на много високо ниво. Бих участвал в подобен проект - може да е баритон и сопран или двама баси и баритон, или друга формация, но най-важното е нещата да са направени професионално.

Идеята операта да излезе от залата е много добра, което ще накара още повече хора да отидат на опера. Слушането на опера, когато човек няма никаква представа и подготовка, не е лесна задача, но когато малко по малко прави крачки натам, може да му става все по-интересно. 

- Как са идвали ролите при Вас - откликвали сте на покани или сте кандидатствали за дадена роля?

- И по двата начина. Ако човек е на щат в някой театър, ръководството решава кой актьор е подходящ за дадената роля; той, разбира се, също има право на мнение. А може да се яви на прослушване, както стана с мен в случая с "Дон Жуан" във Великотърновския театър, и ме одобриха. Играл съм Мазетто три сезона в "Комише опер" и когато тук ме избраха за ролята на Дон Жуан, нямах търпение да науча толкова много текст, речитативи, макар да знаех голяма част от партията, докато играех в Германия. Но сега започах да изпявам цялата опера по веднъж, след това - и втори път, и така постепенно открих начина как да изградя ролята.

- Днешното време принадлежи на синтетичните изкуства. И оперните артисти трябва да проявяват много повече качества от това да пеят красиво. 

- Абсолютно вярно. Занимавам се с йога от 5-6 години и това много ми помогна, защото, представете си, ако трябва да пеете и да дишате по три-четири пъти в минута, да извършвате някакви движения по сцената, дори на моменти да тичате, тогава пулсът се покачва, дишането става по-учестено и за да се забавите и балансирате, е необходима много добра физическа подготовка. А цялата динамика идва през последните години, защото социалните мрежи много се засилиха, всичко стана много визуално, споделя се чрез ютюб, фейсбук и т.н., и хората не искат просто да виждат някой, който стои и пее. А специално при Моцарт не може без много игра и много театър.

- Обичате ли да ходите на опера - можете ли да изпитвате наслада като зрител или винаги слушате и гледате с професионално ухо/око?

- Редовно ходя на опера и винаги се наслаждавам, но все пак зависи кой пее. И няма как да слушам с непрофесионално ухо...

Когато живеех в София, ходех поне по веднъж в седмицата на концерт, в зала "България" има прекрасни концерти, с много добри солисти от цял свят. В Музикалния театър наскоро гледах "Фантомът на операта" и много ми хареса. В Софийската опера също се случват много хубави неща. Музиката за мен е като водата и храната - не мога без нея.

- А каква музика слушате, когато не сте "на работа"? И какви занимания Ви отморяват и разнообразяват всекидневието Ви?

- Освен опера, в къщи слушам главно класическа музика - романтизъм, Мусоргски, Сен-Санс, Пучини, Моцарт... Много рядко си пускам нещо по-различно, защото когато чуя тази прекрасна музика, след това не ми се слуша нещо, което не е толкова пъстро и цветно на звуци.

Освен практикуването на йога, се занимавам с градинарство. Мои приятели имат къща близо до Велико Търново с огромна градина и аз изявих желание да се грижа за основната част от нея. Имам домати, тиквички, пипер, босилек, чубрица, къпини, касис - поне 30 вида различни растения. Като отида там, по 8-9 часа не спирам да работя, да плевя, да копая, да поливам. Сега бера първата реколта - салати, тиквички, краставички, домати, малини. 

Обичам разходките из планината. Когато живеех в София, бях в Княжево и редовно ходех до Черни връх. За да е още по-интересно, постепенно започнах да правя тези преходи по къси панталони през зимата - това е най-доброто закаляване, много по-добро от фитнес. Защото силата не идва от обиколката на бицепса, а от това човек колко е силен вътре в себе си.

- Коя е Ролята, която от цялото си сърце желаете да изпеете един ден?

- Много бих искал да изпея Евгений Онегин от известната опера на Чайковски. Не знам във Великотърновския театър, където вече съм щатен артист, какви проекти подготвят. Но както виждам, всяка година има по едно оперно заглавие и предполагам догодина ще има нещо ново. Засега предстоят още три спектакъла на "Дон Жуан" - на 21 юли на Царевец, на фестивала "Сцена на вековете"; след това ще го играем във Варна, а през октомври - в Русе. Великотърновският театър представя тази опера на изключително високо ниво.

Но всичко зависи от финансирането, а то ще дойде, ако хората идват да ни гледат и се продават повече билети. Ние като артисти и като музиканти даваме всичко от себе си.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ