Нeсвещена простота

Крум ЛАЗАРОВ*

Преди месец беше честван 24 май - Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура. Празникът, който съпреживяваме с  преклонение пред  великите солунски братя Кирил и Методий, е отпразнуван за първи път през Възраждането.
Сигурно е, че и сегашните управляващи като малки са ходили на манифестации и са размахвали знаменца с ликовете на светите братя.
Сега, въпреки че имаме внушителен монумент на великите братя до едноименната библиотека в столицата, много политици предпочитат да поднасят цветя в чужди столици. И забравят с коя азбука са се учели на четмо и писмо...
Този знаменателен празник не е забравен. Във всички славянски страни светите братя се честват по подобаващ начин. Особено това е актуално за необятната славянска Русия.
Тази година 24 май бе честван по особено тържествен начин. Многохилядна манифестация от ученици, студенти, млади хора с много знамена и портрети на братята Кирил и Методий изпълни многокилометровото шосе, което минава покрай Москва река, за да се влее и изпълни Червения площад. Сред многобройните знаменосци имаше и  българин, представител на многобройната ни диаспора. За разлика от представителите на телевизиите и пресата главно от славянските страни, български за жалост не се появиха. До нашето знаме обаче се вееше и гръцко. Младежът, който го носеше, уверено каза, че Кирил и Методий са гърци, които са дали азбуката на славянските народи. А на въпрос, защо именно днес се празнува този ден, вдигна учудено рамене и не можа да обясни.
Тържественият концерт на площада бе открит от Московския и Всеруски и патриарх Кирил в присъствието на кмета на Москва Юрий Лужков, министъра на външните работи Сергей Лавров, министъра на културата Авдеев. Беше прочетен указ на президента Медведев, с който

24 май се обявява за държавен празник в Русия

А при нас заинтересувани люде, някои от които на държавни постове, правят всичко възможно да се изтрие от паметта на народа великото дело на двамата братя. Докато в Русия, Чехия, Словакия се отдава дължимото на солунските братя. Така че в следващите години, ако все още има българска телевизия, ще наблюдаваме тържествените манифестации на българския 24 май от други славянски столици.
За значението, което отдават на този празник руските държавници и православната църква, говори фактът, че на следващия ден в Патриаршеския храм се проведе XIV науча конференция, организирана от Световния руски събор под наслов "Националното образование: формиране на цялостната личност и отговорността на обществото". Тя беше открита и ръководена от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил. Присъстваха две хиляди представители от цяла Русия и от всички славянски страни. В работата участваха кметът на Москва Лужков, външният министър Лавров, министърът на културата Авдеев, режисьорът Сергей Михалков, губернатори.  Дискусиите имаха откровен, понякога в доста рязък и критичен тон. Но в руската държава развитието на образованието, науката и културата се извежда на преден план, внимание се отделя на патриотичното възпитание на младежта. Имаше младежки представители от различни патриотични организации и дружества. И в цялата тази атмосфера, създадена и от блестящия архитектурен комплекс - Патриаршеския храм - много умело се вписваше делото на двамата братя Кирил и Методий, първосъздатели на славянската азбука и руската култура.
А на много от управляващите ни политици навярно децата им даже не знаят български език!
Е, все още ни е останала славянската писменост, макар че ако тръгнем по софийските улици, трудно ще открием надпис на български език, изписан на кирилица...
И понеже сега много се кланят на големия Биг брадър, позволявам си да припомня какво са казали за нациите двама велики хуманисти.
Преди около 200 години Виктор Юго пише: "Ще дойде ден, когато... всички вие, всички нации на континента, без да загубите отличителните си белези и националното си своеобразие, ще се слеете неделимо в някакво висше братство и ще образувате европейското братство."
Друг велик хуманист - Жак Жорес, казва: "Човешкото единство може да се реализира във вид на свободна федерация, на автономни нации, които са отхвърлили насилието и се подчиняват на общите закони на правото. Това не е унищожаване на отечествата, а тяхното облагородяване. Те се възвишават за човечеството, без да губят от своята независимост, оригиналност и свободата на своя гений."
Духът, душата на народа ни са такива всенародни празници като 3 март, 24 май, 1 ноември. Затова чужди и доста наши се стремят да ги изтрият от народното съзнание - за да престанем да бъдем нация с минало и да се превърнем в поданици. За срам и позор!
Защото в българската държава перото винаги е било редом до пистолета и меча - за да пребъде във вековете непокорният и свободолюбив български дух.

* Авторът е секретар на Славянското дружество в България