Накъде вървим?

Преди месец в страната по улици и площади, млади и стари пееха химна "Върви, народе възродени..."
Днес, когато се озовах на централната софийска улица "Витоша", ми идва да запея "Върви, народе възмутени". Защо ли? Защото в отсечката между улица "Алабин" и бул. "Патриарх Евтимий" се питах дали съм в България или в чужбина. В посочения участък преброих от дясната страна три, а от лявата два надписа на кирилица. Всичко друго - витрини, стъклени павилиони, чадъри с маси - на латиница.
И така. Накъде вървим? Защо нашите президент, премиер, депутати не помнят казаното от Паисий "Поради що се срамиш..." Защо столичната кметица и нейните подчинени не се разходят по "Витошка"? А и не само там. Или предпочитат да им донесат комисионите в кабинетите и си затварят очите?
А къде е Министерството на просветата? Кой изготвя и по чие нареждане седмичната учебна програма в училищата? Защо внучката ми в трети клас ще изучава 3 часа български и 4 часа английски? Дали целта е да се изхвърли българският език от програмата или да се изучава като свободно избираем предмет? Дали целта е написаното от дядо Вазов "Език свещен на моите деди" да се променя на "Език свещен, къде си ти?"
Защо президент, премиер, министри употребяват повече чуждици, отколкото български думи? Нима трябва по българските улици да вървим с преводач?
Кой ще отговори? Не на мен. Аз вече съм в години. Но настоявам да отговори на внуците! Защо трябва да гледат български детски филм с български артисти и имената им да се изписват на латиница? Защо? Искам внуците ми да са сигурни, че живеят в България.

Лукан Каменов, София