Моделът работи
/ брой: 191
Интересни избори предстоят в Бяла Слатина. Превърналият се в национален герой бивш селски първенец на Галиче Ценко Чоков бе освободен срещу 200 000 лв. с решение на съда и лично може да агитира като кандидат за кмет на общинския център. Нищо, че определението за освобождаването на Чоков, който е с невлязла в сила присъда като ръководител на банда за рекет, лихварство, побои и палежи, е подписано с особено мнение на съдията. Дългогодишният управник на Галиче дори открил с пищен купон кампанията си.
Е, това е картинката.
Всички се разсейват - и полиция, и прокуратура, и данъчни, и партии, които застават зад кандидатурата му.
В навечерието на тези местни избори изводите са същите. Случаят "Чоков" отново е показателен пример докъде може да стигне един град, село или държава, когато не силата на правото, а правото на силата властва. Върховенство на закона ли? Силни институции ли? Щом си със силните на деня, никога нищо няма да ти се случи. Тогава и институциите, и правото са на твоя страна.
Защо държавата допуска това? Не само с Чоков, а и с още куп други като него. Защо позволява всичко да се ограничи до възмущение от мутроподобен кмет или до забавление с поредния сеир? Най-лесното е да се каже, че Ценко Чоков си е... Ценко Чоков. Или че се е създал сам. Истината е, че и Чоков, и другите като него в селата, градовете и най-горе в държавата бяха създадени от по-силни от тях - независимо дали в политиката, в мафията или и в двете. И трагедията ще продължава, докато моделът работи.