16 Ноември 2024събота06:40 ч.

Мирният погром на един регион

"Нова Европа"* и неолибералният експеримент. Разказ за дехуманизирането на обществото

/ брой: 204

автор:Дума

visibility 2366

Михаил Михайлов

В продължение на две десетилетия на територията на част от континентална Европа се провеждаше експеримент, чиито резултати би трябвало да предизвикат шок у всеки изследовател на т.нар. преход, стига същият да притежава що-годе нормална човешка чувствителност. Не е необходима дълга разходка из статистическите данни, за да установим една типична деградация на обществата, мрежите им и съпътстващите тази деградация "феномени". Престъпност, неграмотност, бедност, спад в средната продължителност на живота, висок брой изключени граждани, разширяваща се и поколенчески възпроизвеждаща се мизерия, маргинализация на цели групи от населението, като случилото се при ромите е бедствие.
Все пак е необходимо да посочим някои данни. Страните от Централна и Източна Европа започват своя преход към пазарна икономика с егалитарна структура на обществото, стоейки в най-горната част от класацията на индекса за човешко развитие на ООН заедно с държавите от ОИСР. Почти пълна заетост и образованост, сравними по качество медицински услуги с богатите страни и функциониращи мрежи за социална закрила. През 1990 г. страните

от бившия соцлагер са в групата от първите 30 държави

по индекса за човешко развитие, като изключение са Полша и Румъния, които са съответно на 33-то и 44-то място. През 2009 г. няма да намерите държава от тази група (изключвайки Словения) сред първите тридесет, в следващата десетка стоят само Чехия и Естония, голяма група държави са изпаднали в петдесетицата, а България, Румъния и Сърбия се борят да останат нейде в 70-ицата, правейки компания на Панама, Саудитска Арабия, Тринидат и Тобаго и Сейнт Китс и Невис. Още по втрещяващи са резултатите, погледнати през демографските процеси. Само за периода 1990 - 2000 г. страните от ЦИЕ загубват 8 млн. души от населението си, а за страните от бившия СССР (ОНД) числата са още по-стряскащи. Фактически депопулацията през този период във всички страни от разглеждания регион (отново изключвайки Словения) може да се сравни само с депопулацията, случила им се през първата и втората световна война, като за някои от държавите е дори по-тежка. Разбира се, историята помни и други случаи на икономико-политически инженеринг с такива отблъскващи резултати, но са

наистина стресиращи мащабът и последиците

на случилото се в ЦИЕ. Още по-зашеметяващи са резултатите предвид факта, че трансформациите в страните от региона не бяха извършени от чужди окупационни сили, с помощта на чужди армии и чужди администрации, в условия на гражданска война (случилото се в бивша Югославия е тема на отделен разговор за "левицата" на СФРЮ и безумствата й) или безконечни природни бедствия, а от демократично избраните им правителства при нормално функциониращи държавни структури и администрации и на пръв поглед нормална политическа система. Радикалността на резултатите от експеримента обаче е съвсем сравним с катастрофата, връхлетяла народите на бившия СССР в периода на създаването му.
Да се върнем на статистиката, защото числата в случая са важни. Ползвайки индекса Gini, може да проследим социалното разслоение в държавите от групата и да го сравним с европейски държави, които може да считаме за някакъв пример за подражание. През 1990 г. индексът на разслоението сред бъдещите членки на ЕС беше средно между 21 и 23 и съвпадаше с индексите на "капиталистическите" Швеция, Дания, Германия, Австрия, Белгия. Справка - статистическите страници на ЦРУ. Днес индексът на разслоението се движи между 26 за Чехия и 36 за Полша, Литва, Латвия и Естония. За Русия индексът показва 42, което директно я изпраща в компанията на едни специфични латиноамерикански държави. Социалното разслоение се случваше някак естествено, развиваше се безпрепятствено,

ровещите възрастни из кофите за боклук

не правеха впечатление никому, бездомниците - също. Либертарианската реформа създаваше безчувствени богати елити и декласираше друга, немалка част от обществото. Усилията на неолибералите рефлектираха най-тежко върху населението през двата основни стълба, осигуряващи най-важните публични услуги, които бяха гарант за качеството на живот в дългосрочен план - образованието и здравеопазването. За първите пет години на либертарианския експеримент от началната и прогимназиалната степен на образователна система отпаднаха 10% от децата, а завършващите средно образование се сведоха до 80% от тях. Делът на ромските деца в групата на отпадналите надвишаваше 90%.
Най-отвратителната последица на тези процеси бе появата на детския труд в най-всевъзможните му проявления. От събиране на отпадъци, миене на стъкла по кръстовищата и просия, та до джебчийството и детската проституция. Трябва да отбележим факта, че тези феномени не подминаха нито една страна от визираната група. В здравеопазването катастрофата бе идентична, а засегнатите групи - същите. Групите на

появилата се бедност и мизерия

Появата на специфичните заболявания на бедността - туберкулозата, рахитът, инфекциозните болести, бяха другото проявление на неолибералния радикализъм. Същевременно либертарианската атака срещу социума не стихваше. Демонтираха се всички възможни мрежи за социална закрила. Пенсионерите бяха алчни, безработните - мързеливи, болните - ненужни. Синдикатите - вредни. "Оптимизация, оптимизация, оптимизация", крещяха адептите на социопатичното и настояваха преразпределителните функции на държавния бюджет да бъдат сведени до 25% от БВП, всеки да се грижи за себе си, както може и ако може, законодателството в сферата на индустриалните отношения трябваше да бъде сведено до най-елементарните договорни отношения, а всяко проявление на някаква солидарност бе анатемосвано като "комунизъм".
Като се абстрахираме от някои специфики, може да открием един общ елемент. Във всички държави от ЦИЕ преходът бе извършван чрез

логическия конструкт на неолиберализма

като неговата рамка бе консенсусна за политическите им елити. Резултатите от усилията не стряскаха никого, а левицата от тази група страни намери най-причудливи теми за политически дебат с десницата, загърбвайки видимия за всеки нормален човек процес на дехуманизация на обществото и последиците от това. Тази морална нищета (да не говорим за политическата) не остана без последствия. Избирателите от страните от ЦИЕ, избирайки между либерал-"социалисти" и откровени либертарианци, все по-често се вглеждаха в национал-популистки проекти, а някои от нас "поверваха" дори на представители на династията, докарвала ни до предходни катастрофи, като се постараха да класират в парламента си и откровени фашизоидни ксенофоби. За по-ясно открояване на екзотиката ги пратиха и в Европарламента. Съдържателните усилия и на тези странни политически субекти обаче не се отклоняваха от предначертаното русло на пазарния фундаментализъм, като изключенията по-скоро бяха мимолетно проявление на "слабост", отколкото някакъв знак за нормалност. Може би прословутата "реч" на Дюрчани, предизвикала масови протести в Унгария през 2006 г., характеризира най-ясно отношенията между "лявото" в ЦИЕ и избирателите.

"Лъгахме! Лъгахме сутрин, обед и вечер"

рече унгарският премиер пред съпартийците си, за да синтезира цялостната "лява" картинка.
Дори финансовата криза и последвалата я икономическа такава не намалиха ожесточеността на либертарианската атака. Само модифицираха кресчендото за известно време. Днес отново сме свидетели на класическата неолиберална стратегия за лекуване на "недъзите". Пактът за стабилност и растеж се превръща в пакт за финасова дисциплина. С цената на всичко. Режат се разходи, рехавите мрежи за социална защита са първите, които са подложени на този натиск, пришпорват се прословутите либертариански реформи в сферата на пенсионното осигуряване и здравеопазването. Под прицел е и образованието, а стратегическият проект "Европа 2020" на комисията на Барозу е цял компедиум на либертарианството. И ако за страните от Стара Европа този "оздравителен" коктейл може да изглежда все още приемлив, то за новите членки на ЕС

тази "химиотерапия" започва да се очертава като самоубийствена

Виктор Орбан вече се възпротиви, а Румъния преглъща отровните "течности" на МВФ с отвращение, залята от протести. Полша зави още по-надясно и предвид спецификата на либертарианските рецепти може да се сетим какво ще се случи и там. Прибалтийските републики са в ръцете на познатите ни лечители, Чехия и Словакия - също. Само една Словения стои като бяла лястовица на фона на този погром на левицата, но за нея специално трябва да кажем повече, защото е очевиден пример, че либертарианството има алтернатива.

Словения или другият възможен път

Десният идиотизъм** залял страните от ЦИЕ, някак си заобиколи Словения. Приватизацията бе извършвана бавно, основно сред малките и средните прeдприятия, държавата запази контрола си върху цялата гама от публични услуги, мрежите за социална закрила бяха запазени и адаптирани към специфичния словенски икономически модел.  Словения стана един реалистичен пример, че мантрите на либертарианците не са нищо друго освен идеология, че просперитетът не е свързан с всепоглъщащия пазар, че държавата може да бъде качествен управляващ на компании и дейности, че услугите от обществен интерес, известни още като публичните услуги за доставка на електричество, транспорт, пощенски услуги, здравеопазването, образованието и администрацията могат да бъдат качествени и без тяхната тотална либерализация, аутсорсване и очастностяване. Резултатите, постигнати от тази малка страна, са толкова впечатляващи, че за нея либертарианското войнство мълчи. Тишината около практиките на Словения е толкова по-впечатляваща, колкото по-очевидно става, че

алтернативните политики и подходи

дават по-добри икономически и забележете, по-хуманни резултати. Демографските процеси в Словения не само че не повториха процесите в останалите страни от ЦИЕ, а бяха противоположни. Страната увеличи населението си, раждаемостта се запази, качеството на образованието - също, а здравеопазването е съпоставимо със здравеопазването на най-развитите европейски държави, въпреки неговия предимно солидарен тип.

----------------
*Нова Европа - метафоричен изказ на Доналд Ръмсфелд за безкритично включилите се в т.нар. "коалиция на желаещите" страни от ЦИЕ във войната в Ирак, като противовес на част от страните от "Стара Европа", където политическият дебат все пак се състоя. За целите на статията - страните станали поле на либертарианския експеримент.
**идиотизъм - терминът е употребен в старогръцкия му смисъл. Означава действие на частник, на лице, което не се интересува от обществените дела.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ