Малки стъпки, не химери и мегапроекти, може да ни спасят
Можем ли да си намерим кауза след мрачните прогнози на Световната банка?
/ брой: 222
На Балканите сме, а тук международните обстоятелства са водещи от векове. Ако се познават ветровете им, ако можем да ги усетим навреме и да ги използваме, може и да имаме попътен вятър за националния си кораб. Защото океанът, световният, в който сега се носим, никак не е спокоен. Преди дни Световната банка ни заля с нова песимистична доза анализи, които почти ни закриха към 2050 г. като народ и държава. Трудовите ни ресурси ще са с 40% по-малко, малцинствата ще станат над 50% от целокупния български народ, посочва се стремителен спад на населението като цяло, един на всеки трима българи ще е над 65г... И все в този дух.
Страшно е да научиш, че спадът на населението ни е най-голям в света и че самата държава е изправена пред огромно демографско предизвикателство, което най-малкото означава непосилна тежест за икономиката, т.е. за съществуването ни. Всичко това в момент, когато трескаво търсим изход от нашата криза, последвала европейската; когато мислещите хора страдат от не винаги разбираемото разделение на народа ни по всички въпроси на съществуването ни; когато уж се кълнем в дебата, а всеки търси задни вратички за уреждане или налагане на позиции; когато обявяваме учените ни за феодални старци, а после търсим от тях компетентни становища за определяне на национална кауза или идея, която ни е нужна, за да определим посока и цел за националния ни кораб. А достолепните академици поклащат глава и съвсем в стила на съвременните нрави казват, че не бива да се бърза с определяне на кауза, да не сме припряни, защото това е сложен въпрос, може да се сгреши, да се посочи път, който не води до никъде и после нямало да ни има. Ама, моля ви се, то Световната банка с цифри ни сочи как почти нямало да ни има към 2050 г., а някои събития по света и на Балканите в частност ни налагат същите песимистични прогнози. Е, ще ни има, но някак с други измерения.
Всъщност каква е германската кауза, че Германия е начело на европейската политика, а Меркел печели избори след избори и самите германци я подкрепят, защото страната им просто е най-доброто място по всички показатели: безработица, БВП, растеж на икономиката. И стои най-добре финансово-икономически от всички други държави в Европа. И то без да взимаме предвид общоизвестния факт, че това се случва след двукратен крах в две световни войни, срината до под дъно икономика и гладуващо население в разрушени градове. И без да се търси с днешна дата вина за случилото се, защото германците си имат обица на ухото и се съобразяват с това осъждано наследство. Но те са и сред тези, които са подали ръка на победителите от Западна Европа, за да поставят основите на онзи ЕС, който днес разчита най-вече на Германия за реформирането си и гледа с две очи на всичко, което сочи Берлин.
В такъв случай дали Световната банка не ни сочи търсената национална кауза? Като ни съобщава нелицеприятни факти за нелеко бъдеще, за да се вземем в ръце и без повече личностно-партийни битки да се намери начин за обединение на народ и управници с цел създаване на условия за подобряване благосъстоянието на българите и оттам - спиране на изтичането на национална енергия. Може би идеята, формулирана като нов обществен договор за силна правова държава и съответно създаване на условия за развитие на единна българска нация, не е лишена от пътеводна роля в търсенето на национална кауза?
Такива идеи може и да не звучат така вдъхновяващо и кратко, като например "обединение на всички българи в етническите граници на България", но днес едва ли условията от 1885-1908 г. и после 1912-1918 г. няма как да бъдат издигнати като обединяващ лозунг, за който дедите ни са давали живота си. Днес май трябва да се спасяваме от самоунищожение като следствие от криворазбрана демокрация. Европа си е Европа, членството в ЕС е постижение от висока класа, но само с опиране върху гърба на съюза няма да се получи. Националните интереси и нашето възходящо в стратегически план бъдеще, по-скоро съществуване, според прогнозите на Световната банка, налагат обединителната кауза да се определи върху основите на благоденствието на целокупното население. И тези, които заминаха в чужбина, като се върнат, да има какво да работят и да живеят при условия, с които вече са свикнали и които са малките цели на всеки управленец с държавническо мислене.
Малки крачки, не с лунно измерение, а необходими, за да ни има. Е, време е да си изберем за кауза точно тези малки крачки, защото геополитиката може да ни наложи и други обстоятелства, които ще ни изправят пред сериозни решения. Ако сме проспериращи икономически, ако престанем да се мразим взаимно и поотделно, може и да се справим с предизвикателствата. Независимо дали става дума за етнорелигиозни или за геополитически проблеми в световен и регионален мащаб. Да сте чули гражданите на Швейцария или Австрия да се вълнуват от проблеми като нашите? Напротив, Швейцария дори отхвърли с референдум предлаганата отмяна на военната служба - казармата за младежите си, но като се замисли човек що за армия или служба е тяхната, да им се чуди на акъла. Няма нужда от емоции, там гражданите мислят и налагат волята си по приет начин. Но съвсем е сигурно, че не са си загубили ума. Доказва го начинът им на живот. Освен да мечтаем да бъдем Швейцария на Балканите, крайно време е да си го поставим като реално постижима цел. Иначе ще се тюхкаме след всеки анализ на Световната банка, докато оредеем до неспасяемост.