Лъжа е, че България е пред фалит

В края на месец май 2013 г., когато НС избра  кабинета "Орешарски", у нас имаше увеличаваща се безработица, отрицателен икономически растеж от -2%, инвестиционният ни климат бе негативен и чуждестранните инвестиции бяха с отрицателен тренд спрямо 2012 г., а и вътрешните инвестиции също не се увеличаваха. Неслучайно през последните няколко години се увеличаваха депозитите в банковия сектор, тъй като предприемачите и населението усещаха несигурност и не инвестираха.
Ситуацията в икономиката на България понастоящем е малко по-различна. Независимо от икономическия растеж от над 1,2%, регистриран през първите месеци на 2014 г., политическата криза започна да се отразява на активността на бизнеса. Има известна несигурност в средите на бизнеса, който в последните два-три месеца или отлага свои по-крупни инвестиции за по-добри времена, т.е. за следващите години, или ги редуцира до най-неотложни инвестиции предимно в ново оборудване. Реиндустриализацията, за която все само се говори, не се случила, а за нея в бюджета на ЕС е отделена колосалната сума от над 300 млрд. евро. Следващите правителства могат да й дадат тласък само ако отделят повече средства за иновации, улеснят достъпа до по-евтино и достъпно финансиране за МСП и отделят ресурс за повишаване на квалификацията на човешкия ни капитал. За 142 фирми, кандидатствали по мярка "Технологична модернизация на МСП", като "студен душ" дойде решението на управляващия орган на ОП "Конкурентоспособност" да прекрати на 23.06.2014 г. последната процедура по тази мярка и най-вероятно над 151 769 740 лв. ще бъдат безвъзвратно загубени за българския бизнес! Това стана заради заради съмнения за манипулиране при не повече от 10 проекта и вместо те да се отстранят и да бъдат предадени на прокуратурата бенефициентите по тях и оценителите, се стигна до канцелиране на този конкурс.
Политическите сътресения влияят на инвестиционния климат у нас, който не е особено добър и не са твърде радостни данните за инвестициите през първото полугодие на 2014 г. Има намаление на преките чужди инвестиции в страната и те за периода януари-май 2014 г. са 302,6 млн. евро, което е с 33,8% (със 154,3 млн. евро) по-малко от същия период на миналата година, според данни на БНБ. Само за месец май т.г. чуждите инвестиции са 8,6 млн. евро, при 151,8 млн. евро за същия месец на 2013 г. Инвестираният дялов капитал за периода януари-май (преведени/изтеглени парични и апортни вноски в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 23,5 млн. евро. Той е по-малък с 308,3 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2013 г. (331,8 млн. евро). Инвестициите на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти са 45,8 млн. евро, при 56,9 млн. евро за януари-май 2013 г. Същевременно българските фирми взимат повече заеми от чуждестранните си компании майки. Налице е и отлив на инвестиции или т.нар. нетни отрицателни потоци, от които най-големи са към Франция (-46,4 млн. евро) и към Люксембург (-45,3 млн. евро). Известен ръст има единствено при реинвестираната печалба от страна на чуждестранните инвеститори, която за за първите пет месеца на 2014 г. се оценява на 95,8 млн. евро, при 59,4 млн. евро за същия период на 2013 г.
 Независимо от тези трудности, а и от някои други, породени и от дестабилизирането на три български банки (кризата с една от тях - ПИБ, бе сравнително бързо преодоляна), то прогнозата ни за ръст от 2,1% на икономиката на България е напълно постижима. Подобен извод направи в специално интервю за Bloomberg Television и министърът на финансите Петър Чобанов. Според него бизнес климатът е достигнал средната си стойност за последните 10 години, а с това и предкризисните нива от 2008 г., а потребителската увереност расте и достига нивата от 2007 г. - най-добрата година преди кризата. НСИ отчете дефлация от 0.4% за месец юни спрямо май 2014 г. За първите шест месеца на година дефлацията е 1.4%, а от юни 2014 г. спрямо юни 2013 г. натрупаната дефлация е 1.9%. На месечна основа едва четири непоредни месеца имаха леко повишение на потребителските цени. Според мен причините за дефлацията са спадът на борсовите цени на основни суровини, както и на продължаващото свиване на потреблението. Според правителството дефлацията се дължи и на "известни" проблеми в приходната част на бюджета и министър Чобанов неколкократно изразява надежда, че евентуалното ускоряване на инфлацията ще подобри приходната част, което засега не се случва. На практика все още не се чувства осезаемо увеличение на доходите у нас, което би дало тласък и ръст на производството на потребителски и хранителни стоки и би повишило вътрешното ни потребление. Този извод е налице, независимо от увеличението с 2,7% на пенсиите от 1 юли 2014 г., както и на заплатите на учителите с 5-6%.
 Правителството емитира 3 млрд.лв. външен дълг в края на юни 2014 г. - най-успешната ни облигационна емисия от гледна точка на постигната доходност в цялата ни 25-годишна история след 1989 г. Според министър Чобанов сравнението на показателите показва, че емисията през тази година е два пъти по-добра от проведената през 2012 г., а това означава, че международните инвеститори са уверени, че фундаментът на държавата е изключително силен. На практика ние продадохме на участниците на пазара тази наша дългосрочна стабилност, нашата фискална дисциплина и стабилната ни банкова система. Според  Чобанов "затова и инвеститорите приеха случващото се в банковия сектор просто като шум, който ще отмине".
 Независимо от успеха, постигнат на международните финансови пазари, за несигурната политическа и бизнес среда у нас допринесе и ситуацията в някои банки и най-вече в Корпоративна търговска банка (КТБ). В нея кабинетът "Орешарски" завари наследената от правителството на ГЕРБ огромна концентрация на вложени средства на държавни компании и отне месеци, за се изпълни наредбата да се разпределят парите на държавните дружества, предимно от енергетиката с по 25% в четири банки. 75% от депозитите на държавните предприятия, които са с принципал МИЕ, бяха извадени от КТБ и бяха разпределени в три други банки. Тази наредба бе гласувана от служебното правителство на М. Райков и по принцип бе правилна. Кабинетът "Орешарски" изпълни наредбата и благодарение на усилията му в момента държавните дружества функционират нормално. Това попречи да възникнат допълнителни проблеми в КТБ.
 С актуализацията на бюджета, която внесе в НС правителството, се очакваше настоящият парламент да даде мандат на служебното правителство в случай на нужда да емитира нови заеми, а дали парите емисия на държавни ценни книжа ще се изтеглят от вътрешния или външния пазар, трябваше да прецени бъдещото служебно правителство. От ГЕРБ обаче настояха актуализацията на бюджета да бъде с допълнителен дефицит от 5,720 млрд. лв, което на касова основа прави 7% от БВП, а дългът при всички случаи да се увеличи с още 3,4 млрд. лв. - т.е. ГЕРБ искаха общо увеличението да достигне 14,4 млрд.лв.!
 В крайна сметка в последната редакция на закона за промяна в бюджета, направена от депутати от БСП, единствено се предвижда държавата да отпусне 225 млн. лева за покриване на дефицита на НЗОК. Като тези пари няма да доведат до ръст на дефицита на държавния бюджет. Левите депутати изразиха и подкрепа в размер на 1,7 млрд. лв за оздравяването на КТБ, но те са за сметка на буфери в бюджета за 2014 г. От БСП категорично се обявиха против вдигане на бюджетния дефицит до 2,7% от БВП и на тавана на дълга с внушителните 3,4 млрд. лв. На практика депутатите от БСП отказаха да одобрят актуализацията на държавния бюджет, ДПС гласува "за", групата на ГЕРБ не присъства на заседанието. Но и актуализацията за НЗОК може да стане само ако парламентът събере кворум тази седмица, за да направени промените. И пак не се знае, защото ГЕРБ отказва да гласува бюджета на НЗДН под предлог, че парите били малко.
  В крайна сметка по въпроса за КТБ вярното решение дойде не от БНБ, както би трябвало да е, а от МФ. Министърът на финансите Петър Чобанов вече проведе телефонен разговор с главния изпълнителен директор на Държавния резервен фонд на Оман, който притежава 30% от капитала на КТБ, като опроверга спекулациите, че акционерите не са поканени да участват в намиране на работещо решение за банката. Ще се даде възможност на акционерите да осигурят необходимия ресурс (капитал и ликвидност), а държавните институции ще се намесят само ако акционерите не успеят. Това е обвързано и с процедурата на специален надзор, който БНБ наложи за срок от три месеца. Така КТБ може да бъде спасена, без да се ангажира публичен ресурс.
 В заключение следва да се посочи, че кабинетът "Орешарски"" оставя България в относително добро финансово здраве, независимо от приказките на Бойко Борисов, че държавата била пред фалит и доведена до дъното. Това категорично не е вярно. В края на 2013 г. бяха отчетени рекордни приходи от данъци и такси и неслучайно три последователни тримесечия икономическият растеж е над 1%. За първото тримесечие на 2014 г. бяха създадени 40 000 нови работни места - нещо, което не се е случвало от 2009 г. Работодателските организации отчетоха, че българската икономика се е "отлепила" от дъното. Износът започна "да се обръща" към тези пазари, които бяхме изгубили по време на прехода, като Северна Африка, в т.ч. Алжир, Азия, като Китай, Виетнам и др. Постигнато бе и редуциране на дълга на НЕК, който трябваше да бъде 344 млн. лв., а понастоящем е намален на 142 млн. лв. Агенция ФИТЧ в началото на месец юли потвърди инвестиционния кредитен рейтинг на България. Така че успехи има, въпросът е как ще се управлява страната оттук нататък.