15 Ноември 2024петък20:09 ч.

На фокус

Когато Айфеловата кула угасне

Хората в цяла Франция и извън нея издигнаха плакати "Аз съм Шарли". След 11 септември се казваше "Всички сме американци"

/ брой: 8

автор:Венко Кънев

visibility 3174

Айфеловата кула угасна. В осем вечерта милионите крушки по нея спряха да блещукат. Трима души с автомати побъркаха Париж и потопиха в скръб Франция. 17 убити плюс тримата извършители на атентатите. Всички видове полицейски сили и армията охраняваха гари, търговски центрове и т.н. Специалните части в петък, 9 януари, следобед нападнаха едновременно и двете места, където се бяха залостили терористите. Убиха ги. Франция въздъхна с облекчение. Разбира се, никой не казва гласно "Добре, че ги убиха". Официалните власти похвалиха ефикасността на специалните части и геройското държане на полицията. Хората в цяла Франция и извън нея издигнаха плакати "Аз съм Шарли". След 11 септември се казваше "Всички сме американци".
В събота, 10 януари, 700 хиляди французи излязоха на улицата с молив в ръка. Стекоха се към площадите. Събраха се да изразят солидарността си, да почувстват човешка топлина, хванаха се за ръце, рамо до рамо в общото нещастие, за да превъзмогнат това чувство на несигурност. Такъв е човешкият род - търси допир, прегръдка пред опасността, скупчва се в едно, противно на системата, която ни кара да сме индивидуалисти и егоисти. И всички жалеха смъртта на познатите им карикатуристи и коментатори, които бяха виждали в стотици случаи. В неделя, 11 януари, се проведе невиждана манифестация на солидарност и скръб.
Но в петък следобед бе часът на репортерите и кандидат-репортерите. Те бяха навсякъде, по покривите, зад ъглите, с дълги обективи, с телефони - снимаха и коментираха. Задъхана репортерка повтаряше безспир по радиото, че околовръстният път е напълно безлюден, че няма и една кола, че в далечината се виждало... Сякаш беше насред престрелка, в центъра на грозна битка. Снимаха хоризонтално и вертикално, от земята и небето. И говореха. Оказа се прекалено, някои работи не трябвало да ги казват, полицейските говорители ги предупреждаваха. Казаха например, че един заложник се бил скрил от нападателите в някакво помещение и помагал на полицията. Браво! Показваха къде са застанали полицаите и снайперистите. Както по време на войната в Ирак, когато репортерите на СNN превърнаха войната в зрелище, така и сега от един празен булевард, един пуст площад и една стена на индустриална сграда правеха

сензация от едно болезнено събитие

Жена каза по радиото: "Не мога да си представя, че има война в моята страна". А изглежда, че война има. От Франция са заминали да се бият в Близкия изток 930 джихадисти - една трета от всички западни джихадисти. Франция има военни части в редица страни. В някои от тях се водят битки, провеждат се военни операции. Само през 2014 г. бяха проведени и се водят още операции в Кот д'Ивоар (Бряг на слоновата кост) - операция "Еднорог"; в Мали - операция "Сервал"; в Чад - операция "Епервие"; операция "Баркан" (3000 войници, 200 бронирани коли, 20 хеликоптера и т.н.), която се води и до днес в Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигерия и Чад; в Централноафриканската република - операция "Сангари" (2000 войници); в Гвинейския залив - "Мисия Коримбе"; бомбардировки срещу "Ислямска държава".
Френски войски има и под международен флаг. Под знамето на НАТО в Афганистан, където вече приключиха операциите "Памир" и "Епидот", и също в Косово. Под знамето на ООН в Ливан - операция "Даман"; в Аденския залив - операция "Аталант". Две хиляди войници са квартирувани в Джибути; в емирствата има 750 военни, в Габон - 900, в Сенегал - 300...
Франция присъства и там, където не се предполага, че може да бъде - тя е осигурявала въздушното пространство на Естония, Литва и Латвия от януари до април 2014 г. Най-скорошните войни, които Франция води и водеше, са в Либия, Мали и Централноафриканската република. Франция първа бомбардира позициите на "Ислямска държава" и получи люти закани. Не знам точно каква е ролята й в Сирия. В Руанда, по време на едни от най-тежките кланета между тутси и хуту в съвременната история на човечеството, френската република беше упрекната, че не ги спряла, в Конго...
Мерзкото убийство на карикатуристите в седмичното издание "Шарли ебдо" е само част от

дълъг низ атентати

във Франция. Когато човек се поразходи из историята на Франция, вижда, че някои автори отбелязват атентати през ХІХ в., срещу Луи Филип I с бомба (1835) - 19 убити и 42 ранени; срещу Наполеон III (1858) - 12 убити и 144 ранени; срещу Камарата на депутатите (1893) - 50 ранени, и т.н. През ХХ в. зачестяват. Извършени са атентати от крайната десница по време и след алжирската война, срещу емигрантите и левицата, но и преди това, през 1936 г., срещу Леон Блум. На 6 януари 1961 г. крайно дясната организация ОАС провежда 6 атентата в Париж, на 4 април избухва бомба в борсата - 14 ранени; на 18 юни - бомба във влака Страсбург-Париж - 28 убити и 170 ранени. На 24 януари 1962 г. са избухнали 22 бомби на ОАС в Париж. И още, и още... Дори срещу Де Гол. Не бих могъл да ги изброя.
Да не забравяме непрестанните атентати на корсиканския национализъм - взривяване на къщи, стрелба срещу полицията и жандармерията, убийство дори на префекта в Корсика. А атентатите от въоръжената ръка на баските националисти от ЕТА до 2007 г.? През 70-те години атентати са организирани от националистическата фракция на революционната армия по времето на Червените бригади в Италия, от маоистки групи.
Такъв вид изяви има и бретонският национализъм, но без жертви. В Нова Каледония, Гвадалупа и Мартиника през 1981 и 1987 г. са преброени между 200 и 250 атентата с много убити, организирани от движения за независимост. През 80-те години се помнят атентатите на ул. "Коперник", престрелката на ул. "Розие". През 1983 г. гръмва и бомбата на летище "Орли" със 7 жертви, за която се предполага, че е поставена от арменската организация АСАЛА. През 90-те години, по време на гражданската война в Алжир, когато Ислямският фронт на спасението спечели изборите, във Франция се случиха най-трагичните атентати в метрото през 1995 г. - на станцията "Сен Мишел" и на станцията на "Порт Роял", както и през 1996 г. През 2012 г. бяха убити две деца и един учител в Тулуза.
Франция е страдала и от атентати в чужбина, като този срещу посолството й в Карачи. Взeти бяха за заложници пътниците в един самолет, децата в едно училище... Е, трябва да се каже, че и френските специални служби потопиха кораба "Рейнбоу Уориър" на "Грийнпийс" в Нова Зеландия с една жертва.
Днес нападат джамиите, вчера синагогите. Религиозна нетолерантност, политически искания...

Кръгът се затваря

Нещата не са еднозначни. Според Европол до м.г. във Франция са извършени 219 ареста от общо 611 в ЕС на заподозрени в тероризъм. От тях само 94 са свързани с ислямисти (едва срещу 14 е заведено дело), останалите са свързани със сепаратисти от ЕТА, корсикански терористи и др. Според данни на френския министър на вътрешните работи 350 души са под наблюдение заради съмнения за участие в тероризъм, 113 са били арестувани, 21 затворени и срещу 74 е заведено дело.
Тревогата в Париж, страхът и изненадата на хората, ужасът в очите на виделите дулата на оръжията срещу тях, болката на близките на загиналите, разредената и странна атмосфера по улиците, отекването на изстрелите от автомати и няколкото бомбени експлозии, предавани ревностно по телевизията, ме накараха да се замисля за Палестина, Сирия, Либия... Изплуваха в съзнанието ми образи и данни. Само преди месеци в Газа бяха избити 2200 души - жени и 469 деца... Израелската армия разруши 30 хиляди жилища - според медиите винаги "В отговор на..." В Либия цари хаос и разруха от бомбардировките, които официално трябваше само да попречат на либийски самолети да бомбардират населението. Либийски оръжия се разпространяват навсякъде, включително за "Ислямска държава". В Сирия - разрушени градове, половината народ бежанци - милиони в Турция, Ливан и Йордания, лекари, инженери, селяни, занаятчии, семейни драми, глад и студ...
Франция е солидарна в своето нещастие. Хората го показаха. Вътрешното политиканство остана настрана. Вярно е, че Саркози се обърна към нацията, в същия декор и със слова като настоящ президент, напомняйки, че не може да му се оспорва кандидатурата през 2017 г. Поспори се също, че Националният фронт не трябвало да присъства на неделната манифестация на солидарност, обявена за всички по инициатива на президента.
Очевидна е връзката между политиката и атентатите. Очевидно е, че тероризмът е политически проблем, който може да се реши с политически средства. Не може да се опази една държава в днешния отворен свят само и единствено с полицейщина. Нужни са и повече толерантност, и уважение към другите.

Сирия...

Палестина...

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ