16 Ноември 2024събота15:11 ч.

Невероятно, но факт

Като енциклопедия е дядо даже и на 102 години

Рецептата за дълголетие търсете в добротворството и труда, поръчва Костадин Хаджистоянов с кирка в ръка дори на тази възраст

/ брой: 192

автор:Дума

visibility 3849

Иванка Иванова

Покрай чудните фестивални джаз вечери Банско ми поднесе и срещи с българска красота, съхранен възрожденски дух, незабравими раздумки с мъдростта на пиринци. Ще помня дъхавите цветя край половинвековната дърворезбена маса, събрала в онова утро четири поколения Хаджистоянови.
Слушах благата приказка на 101-годишния българин с благодарност. Преди това, когато запитах за къщата му, млада жена посочи:
- Ей го къде е - помага за надстройката.
А той остави кирката, сне каската си и ме здрависа:
- Аз съм Костадин Иванов Хаджистоянов. Дядо Дине, Динката, ако не речеш, кой ще се сети за мен?
Разтвори гостолюбно портата да вляза. Снахата Величка бързо поднесе кафе, току-що откъснати ябълки. Най-първи пред репортерския ми диктофон занарежда правнукът:
- Казвам се Благовест и наесен ще съм второкласник.

Искам да стана гений като Айнщайн

Смаяна от изреченото име, непознато впрочем на мнозина, питам малкия отворко знае ли кой е Айнщайн, а той уверява:
- Да, голям учен е бил, гений, направил много открития за целия свят. За да стана като него, от малък трябва много да уча, да ям риба - тя много помни и има фосфор - приключва засега представянето си правнукът.
А дядото нарежда:
- Добри деца - син и дъщеря, отгледахме с майка им Магдалена, Бог да я прости, помина се на 76 години. Радост на старини са ми и те, и техните деца, внуци. Иван е при мен с неговия син Сашо, снахичката Мария и двете правнучета. Всички са ми работливи.
Вплита приказка и Величка:
- Покрай такъв справедлив, трудолюбив свекър може ли да не си работлив, уреден стопанин. Баща ми ни е разказвал как през есента на 1912-а дошли български войници да освобождават Пиринския край от турско робство. Свалил войник фесчето от главата му и с щика го пробол - от днес тук е българско! Свекърът не помни Освобождението - бил е на 4 години тогава.
Синът Иван притуря:
- Жива история на Банско доскоро бе учителят Георги Ушев. Разказваше за поука интересни случки от миналото, когато е било робия, за гладните години. И за войните. Случихме на учители като Ушев, с вещина ни учеха. Радваха се на учениците си. Имаше в ония години човещина, добрина, почтеност в отношенията между хората. За баща ми какво да кажа, и за мен, като всеки син, остава най-добрия пример в живота. Има ли, няма ли рецепта за дълголетие, не зная.

Може Господ да му помага

за честността, че е здравомислещ, с щедро сърце. Видяхте как на 102 години работи на строежа. Нещата се навръзват с благост, пословично трудолюбие. Е, понякога е строг, но винаги - справедлив.
Дядо Дине слуша синовната похвала, посръбва от кафето, приканя да си вземем ябълки, бонбони и на молбата ми да разкаже за себе си споделя:
- Не помня баща си, на 2 години останах сирак. После майка ми повтори. Заведе нас със сестра ми, завари 2 деца, природиха се и други. Мизерно детство, от малък тръгнах да чиракувам. Сиромашия, гладория, войни - Балканска, Европейска, борят се партии коя да надделее - такъв живот не е за припомняне. Имах желание да уча, преминах с много добри бележки в III клас по старому, сега - VII клас. В онова гладно следвоенно лято се разболях и дотук останах с ученето. Мъка голяма бе и войниклъкът, и годините на запас. Младите днес ни в книга прочитат, ни по телевизията могат да видят какъв ужас е войната. Господ ме е чувал, не съм раняван през запасняшките години. Не ги помня с добро. Оставил си дом, жена, деца, водят ни военните командири по чужди краища. През 1939 г. бяхме на турската граница, 1941 - в Сърбия, мина 1942-а и 1943-а ни лашнаха в Гърция. Там вече дочакахме 9 септември. В Гърция уж трябваше да гоним партизаните им, ама ние бяхме снизходителни към тях. Едни други се пазехме, та тъй останахме живи. Объркаха се нещата с изтеглянето на германците. След 9 септември отначало нямаше работа. А я имах майсторство по кожарство и седмина образувахме кооперация "Мешина". С кожарство се занимавах до пенсиониране. Десетина станахме в "Мешина", а задълженията много. Обиколих цяла България, закупувайки кожи.

Много, много хубава ни е България

Видях и Сърбия, Гърция, но най-хубаво, мило ми е в Банско. Ходиш къде ходиш по войниклък, по работа, пак у дома се прибираш. В Банско съм роден, тук живея. Кога руснаците минаха на път за Гърция, чудеха се, че всичко имаме - лековити треви, ядене, кристални води, чист въздух...
Реди с бистър ум, памет, неподвластна на столетието, старейшината на рода. Знае се, че особена реч е банскалийската. Заговорят ли те пиринци, трудно ще ги разбереш. А уважаваният от целия град Динката литературно се изразява, както казват стари хора - сякаш по книга чете. Забележете как с едно изречение живота си представи:
- От работа нийде до днес не съм се лишил.
Сиреч не работиш ли, от нещо свято се лишаваш, празен е животът ти. С какво ли не се е захващал - и по горите бил, и в ТКЗС-то влязъл след пенсиониране. В керемидарницата на Иван Сирлещов що години изкарал. На полето. Приел от малък, че скръстиш ли ръце, отписваш бъдещето си. Тъй и децата си не с много думи учил да се трудят честно.
- Достатъчен им бе примерът, сговорът с майка им и те разумни, добри в работата, семейства станаха - обобщава дядото.
Синът Иван, приласкал бъдещия български Айнщайн, допълва спомена за майка си:
- Мама, лека й пръст, пееше много хубаво. Какви седенки по женски събираше у дома.

Запаметил съм зимните вечери край огъня

Жените от махалата коя с хурка, коя с плетиво песен след песен редят. Пък смях, пък хумор. Хубав, топъл глас имаше мама. Сестра ми Мария, майка на зам.-кмета на Банско Лазар Захов, също от малка е песнопойка.
- И по хумора бе Мария - притуря сладкодумно Динката. - Имаше в града ансамбъл за народни песни, къде ли с него тя не обиколи.
Не чака покана за разговор и снахата:
- Много се обичахме със свекървата. Разумна, оправна, къщовна жена бе, всичко й идеше отръки. Една дума напреки не си рекохме, спокойно живяхме с нея. Тъй днес е със свекъра. Да си дойдем на приказката за песните, празниците. Например в техникума, дето е завършил Иван, имаше двама млади учители-братя. Не пропускаха 24 май да не изненадат банскалии с физкултурна програма. Какви културни програми имаше също, а манифестациите за нашите букви! Кой ще пренебрегне такъв празник. Пък днес големият внук Иван вика: "Бабо, 24 май е почивен ден." Откога стана почивен ден, от какво си почиват - от науката ли? Как езикът се обръща да наречеш почивен ден точно 24 май. Де ги ония години с песните, цветята, портретите на Кирил и Методий, ученическите манифестации. Голям празник си остана и покрай децата. А сега какво - почивен ден...
Заглеждам се в цветята на Величка, а тя ме развежда и на цветята на снаха й да се полюбувам:
- По-майсторка е от мен, по-хубави са цветята й - хвали свекървата вкуса на първоначалната учителка Мария Стоянова. Включва и тя свои щрихи към портрета на обичания старейшина:
- Като енциклопедия е дядо. За каквото и да го заговориш, ще намери блага дума за поука, да отдели доброто от злото. Образна е речта му, на място всичко точно поставя. Не спира да ни удивлява.

И от политика отбира, не пропуска новините

по телевизията, зачита и вестниците. Късмет, щастие е да се живее в този български дом. Децата ми Благовест и Иван обожават прадядо си. Помнят и те мъдрите му напътствия да сме добри, разумни, да сплотяваме семейството. Да ценим това, което имаме, и да се радваме на постигнатото лично от нас. Каквото и да ни струва, да опазим доброто си име. Дядо спирка в работата няма, правим му забележка да си почива, на 102 навършва на 20 август, а той отвръща, че не му иде със скръстени ръце да стои...
Подавайки и на Мария ябълка, дядо Дине отново се включва в общия разговор:
- Деца, цял живот радост от работата усещам. Получа заплатата, има за децата, макар и малко подаръчета, има и за жената, къщата. Скромни са били желанията ни и честни. Не съм се отказвал от работа. Сега се хваля с труда на децата, внуците, гордея се. Да са здрави пара да получават, умни да растат правнучетата. Натъжавам се, когато гледам как някои хора не са на мястото си, ама имат претенции за богатство. Него ще вземеш ли, когато забие и за теб черковната камбана. Не е бивало да не съм на място. И друго зная - лошото да забравяме, хубавото да остава, да ни помага... Питаш кога животът ми е бил най-хубав. Е, на младини, разбира се. Работиш с желание,

не стъпваш по пътя, а сякаш летиш

Млад, здрав си, това е богатство. Младините ми минаха между войните, появиха се партизаните. Дочакахме и 9 септември 1944 г. и животът ни се промени. Имаше работа за млади и по-стари. Учението стана без пари. Заболи те пръст, тичаш при доктора и той без пари те преглежда. Намирам за най-важно как науката стана безплатна. А сега искаш ли да учиш - пари, и то много пари давай. Не помня някога в Банско къща да се е ключила, а сега какво показва телевизията - кражби, убийства, измами. Защо бе, хора, защо ставате лоши, завистливи? На какво децата, внуците си учите? - с болка се чуди столетникът на Банско.
Аз пък търся рецептата за дълголетието му.
- Ха-ха - смее се дядото.
Зарадвала го за стогодишнината поздравителната телеграма на президента Георги Първанов, огромната торта, като масата, около която сме приседнали под навеса, поднесена от общината в родния му град. Впрочем масата е първата самостоятелна дърводелска направа преди повече от половин век на сина Иван, когато е бил ученик.

Препоръката на дядо Дине за векуване

е да си добър към хората, табиетлия в работата. Не признава диети, болести не знае. Влязъл в болница в Благоевград за първи път заради окото си. С другото и книга прочита. Признава за най-здравословна храна банската, тази, която сам си произведеш в овощната, зеленчуковата градина, на лозето, в задния двор с кокошките, с прасето.
- Никога в живота си цигара в уста не съм слагал, лоши мисли в сърце не съм крил - лошотията съкращава дните - допълва мъдрият българин.
Колцина ще се замислят над спокойните му напътствия, над равносметката за век похвален живот.
- И ние, децата, внуците, цигара не палим. Пийваме за здраве, за кеф, особено зиме, чашка двойно препечена домашна ракийка, домашно червено винце - казва синът Иван и аз се питам дали и това не е тайна на дълголетието. - Лекарите са смаяни, че баща ми сутрин и кафенце сръбва, за апетит и дезинфекция прибавя най-много 40-50 грама от гроздовата. Услаждат му се сланинка, фасулец - кога постен, кога с мръвка. Мерят и не вярват докторите на апарата - как

на тия години поддържа кръвно на младеж

на спортист от 135-140 на 85. При тежките и продължителни пирински зими се позакашля 2-3 дни, но щом гаврътне греяна ракийка с медец и чер пипер, греяно винце и... дотук с настинката. Любопитното е, че медицината нарежда това да не се яде, онова също вреди, диети, режими да се спазват, алкохол, свинско са под забрана, а баща ми със стоте надхвърлени години опровергава всички предписания... Роден съм в Банско през 1933 г. и всичко, което постигнах, започвайки от средното техническо образование (той ми отвори очите за книгата, ученето), на него, на опита, добротата и мъдростта му дължа, на усета му за справедливост и трудолюбие. Ден без работа покрай него и ние не оставаме.  Големият внук, подновил името ми, ученик на 16 години, вече е признат специалист по компютрите, златни ръце има и каквото подхване, с мерак го върши. Значи примерът на баща ми и нас е прихванал... Казва ни: "Не съм усамотен на тия години да не зная какво става по света." Учи ни, че животът е низ - кога работа, кога малко почивка. Да помагаме не само на децата си, а и на добрите хора...
И отново дядо Дине се включва в общия разговор:
- По ми е драго да се движа, нещо да подхвана, отколкото пред телевизора да легна.

Харесва ми, когато предават народни песни

хора. Не съм песнопоец като моята Магдалена, но сърцето ми трепти, трепти, засвирят ли нашенските, македонските мелодии. Не ми харесват, няма сърце, сълзи от радост или мъка в днешните песни - чалга ли, как им викат. Хубаво, драго ни е, кога родът по празник или без повод се съберем, почнем спомени, чукнем чашките за здраве и берекет, кой има глас - запее. Това е то да гледаш добро семейство, да помниш откъде си, да не се срамиш... Прекаляваш ли в нещо, разболяваш се. Който хич не пийва, също се разболява, оти ракийката е полезна - смее се на изпроводяк дядо Дине.
Кани отново да им гостувам, че сега и него, и останалите в семейството съм изненадала, едва сколасали ръцете си, варосани от строежа, да измият, не успял добре спомените да развърже. Не ме запознал с цялата фамилия Хаджистоянови...
Живот и здраве, столетнико мъдър, дано и на 103-ата годишнина пак се срещнем!



 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ