15 Ноември 2024петък04:01 ч.

Какво става в БАН

Общото събрание предложи на академиците да помогнат на нископлатените млади учени; академията е вкарана съзнателно във финансов колапс, който я разяжда

/ брой: 14

автор:Велиана Христова

visibility 3700

Преди почти година писах в ДУМА материал с такова заглавие. Общото събрание (ОС) на БАН се бе събрало на бурно заседание, когато председателят на академията акад. Стефан Воденичаров внесе в Настоятелството тайно и зад гърба на учените и ОС свой проект за промени в закона за БАН уж като идея на министър Тодор Танев, който обаче категорично опроверга това. Проектът даваше на председателя широки еднолични права, заменяше ОС като основен ръководен орган на академията с друго, в което влизат по право повече академици, а избраните от институтите учени се намаляват съществено. На практика всички институти на академията отхвърлиха тайните замисли на председателя.
Тази постъпка бе напомнена миналата седмица на не по-малко бурно заседание на Общото събрание. Медиите тиражираха само това, че учените гласуваха импийчмънт на председателя Воденичаров, който с малък превес на гласовете "против" не успя. А всъщност голямата част от заседанието премина в обсъждане на трагичното финансово състояние, до което БАН е доведена от властта. По този въпрос всички членове на ОС - до един, бяха единодушни и главната обсъждана тема бе

какви спешни животоспасяващи мерки да се предприемат

Всъщност самото предложение на зам.-председателя на ОС проф. Бойко Георгиев, което съдържаше и идеята за импийчмънта, бе внесено в ОС още през декември м.г, за което ДУМА писа. То предложи мерки за справяне с мизерията. Защото при замразен бюджет на БАН за 2016 г. и увеличена до 420 лв. минимална работна заплата за страната, в академията хигиенистите, портиерите, висшистите и младите учени до ниво главен асистент получават почти еднакво, а в последните месеци на годината институти не могат да изплатят заплатите въобще. За да бъдат задържани за науката висококвалифицираните млади специалисти, които са бъдещето й, а живеят под прага на бедността, се налага да се намерят вътрешни резерви за увеличаване на възнагражденията им, защото академията се разпада, мотивира се проф. Георгиев. И предложи за обсъждане 4 мерки: отмяна на постановлението, с което през 2008 г. бяха увеличени пожизнените възнаграждения на пенсионираните академици до размера на депутатска заплата (в момента 2600 лв.); анализиране на бюджета на централната администрация в БАН с цел в тази крайна ситуация да се направят икономии от необосновани ремонти, пиар акции и срещи; предсрочно освобождаване на председателя на БАН заради недостатъчните му усилия за увеличаване на субсидията на академията, пренебрегването на задълженията му в Общото събрание в течение на 7 месеца, както и фактическото ликвидиране на Настоятелството уж заради изтеклия му мандат. И последно - ако първите три мерки не дадат резултат, като крайна стъпка да се търсят вътрешни резерви за съкращения, макар че учените в БАН и без това като брой (около 3000) са вече под санитарния минимум в научните области. България пък е на последните места в ЕС по брой на учените на 1000 жители.
Членовете на ОС поставиха остро основния въпрос. Средната брутна заплата в БАН е 700 лв. - много по-ниска от тази във висшите училища, да не говорим за останалите публични институции. Чистачките и техническият персонал от януари вземат 420 лв., главният асистент след защитена дисертация и научна степен "доктор" - 490 лв., а доцентът - 600 лв.! Не стигат пари за тока и парното в институтите, за научна дейност държавата не дава нищо, нито за абонамент за научни списания, нито за най-голямата у нас научна библиотека и т.н. Проблем е намирането дори на 1000 лв. за някакви неотложни нужди. Всички участници в заседанието изразиха остро възмущение от изказването на Менда Стоянова в НС, че няма да се дадат пари на БАН, докато не се реформира. След като академията направи сама две големи реформи, покани международен одит (единствена в България) да оцени всички институти и се съобрази с препоръките му, като извърши трета реформа, какво искат още, негодуваха учените. Това е само лошо измислено оправдание за обезкръвяването на БАН, категорични са всички - от доцентите до академиците. Огромният проблем е финансовият колапс, в който академията е поставена вече няколко години, това е и причината да се появяват вътрешни

проблеми, като във всяко мизерстващо семейство

каза проф. Анелия Божкова. И добави: "Ние единствени в България имаме професори с начална заплата от 700 лв., а това означава и бъдещи ниски пенсии, условията ни за труд са немислимиq и въпреки това БАН постига международно признати успехи в науката. Но политическите слоеве изобщо не се интересуват от това. Ние в БАН сме станали в очите на хората еталон за недооценен труд и на мен ми е обидно, когато таксиметровите шофьори ни гледат със съчувствие. Ние трябва публично, високо и почтено да говорим за проблемите си, хората ни разбират и подкрепят, но трябва да ни чуят политиците. Не може повече да замитаме проблемите под килима. Ние имаме постижения, даваме най-високия процент от най-голямото богатство - знанието, и нека журналистите да дойдат в лабораториите ни да видят в какви условия постигаме резултатите си! Обществото трябва да знае истината".
Ако излезем 6000 души на улицата, може и да ни чуят, иначе - не, репликира проф. Александър Тасев. Хората в обществото ни разбират, но нещата се решават в един кабинет от двама души, ние трябва гръмко да покажем резултатите от работата ни и трябва всички заедно, каза той, да се борим за академията - Общо събрание, институти, ръководство, академици, всички! Според акад. Воденичаров, ако се удовлетворят исканията заплатата на асистентите да започва от 600 лв. минимален праг (колкото на начинаещ учител) и със съответната стъпка се увеличат парите за по-високите научни длъжности,

на академията са необходими 12 млн. лв.

допълнително към сегашните под 70 млн. лв. субсидия (толкова е тя без увеличения членски внос на България за европейската метеорологична служба, който също се плаща от бюджета на БАН). Излиза, че нищо не можем да направим, да си мълчим и да се събираме само да гласуваме намаляване на бюджети, възмути се доц. Златка Алексиева. Според проф. Лъчезар Аврамов трябва да се направи обща политическа дискусия в парламента нужна ли е наука на България и ще се спазват ли поетите ангажименти за инвестиране на 1,5% от БВП за наука до 2020 г. (0,3% сега), защото комуникирането само с МОН и МФ не дава никакъв резултат.              
В тази крайно тежка ситуация академиците трябва също да споделят общата ни тегоба и да помогнат, казаха учените. Академиците сега са общо 65, като от тях 53-ма са над 70 г. - пенсионната възраст за хората с това звание. В самото ОС на БАН има 11 академици и член-кореспонденти, които работят на щат и са избрани като представители на институтите. Общото събрание промени предложението на проф. Георгиев и реши да предложи на пенсионираните академици да намалят получаваните от тях пожизнени възнаграждения до размера на една средна брутна заплата в БАН, като дарят останалите пари за увеличаване на заплатите на нископлатените млади учени. ОС чака събранието на академиците да отговори до 22 януари. Защото според ОС вътрешните противоречия в БАН трябва да се решават вътре в академията. То предложи на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) да се борят заедно за бюджет 2017. Акад. Чавдар Руменин си спомни, че при своеволията и ударите на Дянков по БАН академиците са излезли на улицата на протест заедно с другите учени от институтите.
Трябва да обясним на академиците, че сме били

принудени да ги молим да помогнат с пари

каза проф. Христомир Брънзов от НИМХ, където 54 на сто от работещите са на минимална заплата. В САЧК има различни хора, има такива, които искат диалог с ОС, има и други, които нямат представа от институтите и от реалната мизерия в тях, каза чл-кор. Андон Косев, който е директор на институт. Когато в медицинското отделение на САЧК казал каква е заплатата му, външните за академията медици не повярвали и му казали, че "не е добре". Когато през 2008 г. бе прието постановлението за увеличаване на парите на пенсионираните академици, бюджетът на БАН бе 84 млн. лв., но след това бе намален драстично, напомниха учените.   
Мнозина от изказалите се бяха категорични, че властта ще се възползва от евентуални вътрешни противоречия в БАН, за да нанесе нови удари по академията. Има политици, които само това чакат, смята чл.-кор. Чавдар Стоянов. Към акад. Воденичаров обаче бяха отправени критики, включително за това, че поддържа неприязън у САЧК към Общото събрание, в което с месеци не стъпва. На репликата му, че винаги идва, когато го поканят за някой въпрос, учени реагираха, че ОС не е звано парти и участието му в заседанията е негово задължение.
В медиите бе писано много миналата седмица за искания импийчмънт. Особено бе критикуван акад. Воденичаров, че еднолично вкарва БАН в неприемливи за обществото ситуации като поканата към Вартоломей и хвалебственото представяне на неоосманизма чрез книгата на Давутоглу. Самият той обаче отново заяви, че в книгата нямало нищо притеснително, така му казали. Заяви също, че централната администрация давала пари за мероприятия от собствени средства. Тези средства са отчисления от приходите от наеми на академията, трябва ли да се харчат за лъскави изяви в това безумно безпаричие, коментираха обаче учени. Като неприемливо определиха изказващи се кандидатирането на акад. Воденичаров за президент на страната. Според тях той използва БАН като трамплин и я вкарва в политическите противоборства, което й вреди. Акад. Воденичаров отговори, че "темата не е предмет за обсъждане тук".
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ