Какво се обсъжда в Брюксел

Примитивизмът, както изглежда, е заразен в български условия. Слабата компетентност и безкултурието на управляващите по естествен начин се прехвърлят към медиите и се образува затворен кръг. Нещо като соцреализма навремето, за който се казваше, че е подмазване на началството в достъпна нему форма.
Въпросните базови дадености, отнесени към европейската интеграция на страната ни, спомагат за формирането на твърде гротескна картина. Нашите европейски приоритети, официално при това, се оказват два: от една страна, да усвояваме възможно повече по линия на структурните фондове, а от друга - да запазим на всяка цена данъчния дъмпинг, какъвто по същество е тукашната система на минимизиране на бюджетните приходи от преки данъци и също на преразпределението чрез държавния бюджет. Рядко някой ще обърне внимание на заложената вътрешна противоречивост на въпросните приоритети. Те неотклонно ни водят към ситуация, при която партньорите ни от ЕС ще прогледнат за дисонанса как България дългогодишно претендира за масирана безвъзмездна помощ по линия на интеграционната солидарност, след като сама се е отказала да събира данъците си.
Прословутото нашенско

"гласуване с Германия"

е откровено публично самопризнание за липсата на състоятелна визия за европейското бъдеще на страната ни, както и за интеграцията на континента въобще. А от 2007 г. ние не сме станали американски щат, а член на Евросъюза. Това продължава да е важно актуално уточнение.
Докато в България цари интеграционното безветрие, в Брюксел напоследък се работи много интензивно. Сериозните наблюдатели съзряха начало на коренни промени, най-напред като интелектуални и политически нагласи, които постепенно се превръщат в концепции, насоки за доста бърза институционална и функционална еволюция в европейската интеграция. Ключовият термин, който битува практически на всички форуми, е наднационалност, т.е. трансфер на повече суверенитет от националното ниво към интеграционното.
Параметрите на дискутирания в Европа "политически съюз" засега остават доста неясни. Една от идеите е за обединяване на поста председател на Еврокомисията и президент на Евросъюза с оглед концентриране, изясняване и засилване на правомощията на интеграционно изпълнително равнище. Действията за предоставяне на повече власт на наднационалното изпълнително равнище ще бъдат съчетани с повече правомощия на Европейския парламент. Което, преведено на обикновен език, означава в перспектива повече и по-стриктен демократичен

контрол над евробюрокрацията

Голямата интеграционна икономическа идея понастоящем е тази за "фискален съюз". Предполага се страните от еврозоната да създадат нещо като общо финансово министерство, своеобразна институционална шапка над националните министерства на финансите. Тя ще се ръководи от финансов министър на ЕС, там ще заседават финансовите министри на отделните страни. Именно чрез въпросното наднационално министерство ще се планират националните бюджети и ще бъдат определяни допустимите бюджетни салда на отделните държави от еврозоната. В контекста се преценяват предимствата и недостатъците на евентуален "мек" и "твърд" вариант. Мекият е интеграционното финансово министерство да се занимава с евентуални дефицити над 3% от БВП и задлъжнялост, прехвърляща 60% от БВП. Твърдият вариант е в компетенциите му да попаднат всякакъв размер нетна и брутна задлъжнялост. Все още се спори по въпроса, но именно интеграционното финансово министерство може да бъде упълномощено да издава еврооблигации и по този път да се осигурява част или цялото държавно заемно финансиране на страните от еврозоната от финансовите пазари.
На европейския механизъм за стабилност с капитал 800 млрд.-1 трилион евро се разчита активно да се намесва и да изкупува облигации на държавите, спешно нуждаещи се от финансиране. Идеите тук вървят в посока хармонизация и премахване на данъчната конкуренция, силно ограничаване на ролята на данъчните убежища, въвеждане на прозрачност в офшорните зони и пр. Обсъжда се също интересен вариант задлъжнялостта на страните над 60% от БВП да бъде прехвърлена за управление от отделно интеграционно звено.
"Банковият съюз" предполага вече договорираното финансиране на нуждаещите се банки в страните от еврозоната от механизма за стабилност, като това финансиране не се брои за увеличаване на държавния дълг. От изключителна важност тук би било създаването на общ

европейски банков надзор

който в бъдеще да предотвратява поемането от страна на банковия сектор на рискове, подобни на онези, довели до голямата криза от 2008 г. За допълнителна стабилност на банковия сектор в ЕС следва да допринесе евентуален общ гаранционен фонд за спестяванията.
120-те милиарда евро за развитие, от които 65 млрд. идват от кредити, а 55 млрд. от структурните фондове на ЕС, също бележат значим поврат в мисленето на европейските политици. Доскоро акцентът бе единствено върху икономиите, което по необходимост водеше до въртене на спиралата на развитието не нагоре, а надолу. Две са основните направления, посредством които се разчита да се допринесе за задвижването на европейските стопанства: инфраструктурата и младежката заетост. Въвеждането на данъка върху финансовите трансакции, "данъка Тобин", до голяма степен може да се счита вече за договорирано. Сумите, които се очаква да бъдат набрани чрез налагането на въпросния данък, също се предвижда да бъдат използвани наднационално за целите на развитието.
Набелязаното в най-общи черти е резултат от исторически компромис. Германия за пореден път поема ред финансови тежести в интерес на интеграцията и на другите страни от еврозоната. Обаче в новата ситуация се осигурява потребния контрол върху употребата на парите, прави се решителна крачка към преодоляването на "родилния дефект на еврото" - обща валута и досега национално управлявани държавни бюджети.
Заглавието на настоящия текст задължително ще предизвика у нас коментари от сорта: "А, бе, то едно се говори в Брюксел, ама какво ще стане, е съвсем отделен въпрос." Естествено, до есента много от нахвърляното като идеи, недокрай съгласуваното и ненапълно избистреното ще придобие форма. Но в Европа вече се е откроило разбирането, че коренните реформи са неизбежни. В кризата ножът опря до кокала. Трябва да се продължи с интеграционния градеж, в противен случай разходите за разпада по общо мнение биха били астрономични. Метрирано около 10% от БВП.