Какво има в една бутер баничка?

Когато бяхме деца, в едно приказно време, в махалата имаше пет фурни. Купувахме хляб от "Маринкевата" фурна, построена през 1902 г., която и досега работи. Хлябът беше кръгъл, с едни малки корички околовръст, които ние се изкушавахме да си отчупим, вървейки към къщи.
Точно срещу нас беше фурната на бай Тодор, който беше "ситничар", така наричаха майсторите на милинки, бюреци, гевречета и т.н. От малкото си познание по хлебопроизводство зная, че ситничарите работят само с брашно от "твърди" пшеници. От "меките" пшеници правят хляб или фураж. След като изпечеше милинките и бюреците, бай Тодор започваше да пече на по-ниска температура гювечи, тави с агнешко и други ястия, донесени от домакините, живеещи наблизо. Преди Великден всички сами си приготвяха козунаците вкъщи, но ги печаха при бай Тодор и другите "ситничари" в Сливен.
Дотук с "приказното" минало.
Не можем да не признаем, че на пазара се предлагат безброй съблазнителни вкусотии, каквито по-рано нямаше. Но как се правят тези "ситничарски" продукти?
Някой беше казал, че на човек не му трябва да знае как се правят саламите и политиката.
Обичам баничките и си взех две бутер банички от витрината на близкия хипермаркет. Случайно обърнах внимание на етикетчето, с което беше залепен пликът с баничките. Бях смаян! Не е за вярване и затова изпращам копие на това етикетче. При ксерокопирането помолих да увеличат микроскопичния текст.
Разбираемо е пакетираните тестени изделия да съдържат консерванти. Но когато от витрината се предлага една баничка за бърза консумация, докато е още топла, има ли смисъл да се влагат толкова много помощни съставки, повечето от които не са много полезни? Впрочем на етикета не са обозначени общоприетите европейски индикации "Еххх", които са задължителни за всички хранителни продукти.

Кръстю Берберов, Сливен