Фойерверки за разследване

Преди дни представителката на ОССЕ Дуня Миятович призова за бързо и прозрачно разследване на инцидента с колата на Генка Шикерова. Само по себе си искането е твърде резонно - предполагаеми умишлени палежи трябва да бъдат разследвани и най-вече - разкривани. Всъщност това би трябвало да важи за всички престъпления, защото в противен случай ще означава, че живеем в един нескончаем и слабо скроен криминален роман, в който царстват неназоваеми босове и мафиоти. Посегателството над чужда собственост трябва да се наказва, независимо дали става въпрос за журналист, адвокат, учител или продавач в селски магазин.
Ресорът на г-жа Миятович е свободата на медиите и е нормално тя да се притеснява дали случаят с последния палеж не е свързан с журналистическите способности на водещата на бТВ. Все още не е ясно защо е пламнала колата на Шикерова, злостни коментатори дори подозират пиар акция в подкрепа на рокадите в сутрешния блок на бТВ. Факт е, че колата е горяла, твърде вероятно е да е умишлен палеж. Затова и разследване трябва да има.
Какво обаче значи "бързо" и "прозрачно" разследване според българските стандарти? Разкриха ли случайно кои са нападателите, които през 2008 г. пребиха журналиста Огнян Стефанов? Нима стана ясно какви са резултатите от проверката за взрива на апартамента на Васко Иванов, чийто разследвания привлякоха прожекторите към не една и две неврозни теми и далавери? Научи ли обществеността кой и защо постави близо половин килограм тротил на прага му?
Като говорим за пламтящи коли, нима разкриха кой взриви автомобила на Сашо Диков? Килограм тротил унищожи колата му, а все още не е ясно кой стои зад поръчката. Бомба потроши и прозорците на вестник "Галерия" - авторът и на този вандализъм е неизвестен, въпреки че взривът съвпадна с посещението на четирима еврокомисари.
Независимо за какво става въпрос, в България се набляга на фанфарите, фойерверките и гръмовните заглавия. След всеки скандал, нападение, посегателство или недай си, Боже, взрив, любителите на коспирациите шестват няколко дни по всички медии, някое и друго известно лице го играе загрижено. Отговорните лица "се отнасят сериозно към поставената задача". След това всичко замира. Виновните потъркват доволно ръце в тъмното. А подрастващите се научават, че в България всяко чудо трае по три дни и че на виновните отговорност не се търси.
После се чудим защо истинските разтърсващи журналистически разследвания са кът. България няма да получи своя "Пулицър" скоро, защото ако случайно разровят кошера, някои журналисти хукват да се крият от пчелите. Понякога смелчаците биват наказвани - с тротил. Никой обаче не разкрива кой, кога, къде и защо. Бум.