Българските неутралитети

Румен ПОПОВ,
контраадмирал о.р.

В телевизионното предаване История.bg по БНТ на 9 септември т.г. докторът по богословие Горан Благоев се сърдеше на СССР, че несправедливо е обявил война на неутрална България. В смисъл - страната ни е станала жертва на агресор, окупатор и това е било фактор за прекъсването на нашето естествено историческо развитие. Това ли е истинската история отпреди 70 години, или е конюнктурната нейна алтернатива, продукт на стари злоби и нови интереси?


Когато разискваме историята, е полезно да оставим настрана емоциите и да се съсредоточим върху фактите, политическите решения и последствията от тях.
Под неутралитет се разбира правното положение на държавата, при което тя не участва във войната и не оказва непосредствена помощ на воюващите. Правата и задълженията на неутралните държави, както и на воюващите страни по отношение на тях, се определят от два международни правни акта, подписани в Хага през 1907 г. - V конвенция за правата и задълженията на неутралните държави и лицата в случай на сухопътна война и XIII конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война. Добре е тези, които правят оценки и се интересуват от историческата истина, да прочетат текстовете на конвенциите, за да са наясно с международното престъпление, което извърши правителството на Богдан Филов по време на Втората световна война, а оттам - и с последствията, които ще носим винаги като

историческо наследство

Ще изложа няколко факта и нека безпристрастният читател прецени била ли е България неутрална?
Българското правителство декларира неутралитета на страната за пръв път през септември 1939 г. Но с факта на присъединяването на България през 1941 г. към тристранния пакт на Германия, Италия и Япония, тя вече погазва този неутралитет. От началото на 1941 г. цялата инфраструктура на страната - свързочна система, летища, пристанища, корабоплаване, суровини, са изцяло в услуга на фашистка Германия. С.г. германските войски се съсредоточиха на българска територия и проведоха операции по разгрома и окупацията на Гърция и Югославия, с които България не е във война и дори поддържа дипломатически отношения. Когато тази задача беше изпълнена, германските войски бяха заменени от българския окупационен корпус, но те не отидоха на почивка, а се съсредоточиха за войната със СССР. В този смисъл не е вярна тезата, че нашите войски не са участвали в агресията срещу СССР. Те останаха на спомагателното направление, като освободиха по-боеспособните германски съединения на главното направление.
На територията на България бяха разположени щабове и разузнавателни структури, за които всеки може да се информира от дневника на Бекерле. В корабостроителницата във Варна се строяха серийно десантни кораби за германския флот в операциите му срещу СССР в Черно море. В началото на септември 1944 г., за да не попаднат в ръцете на съветските войски, които наближаваха границите ни, германското командване организира потопяването на над 20 кораба в наши води. По-късно някои от тях бяха извадени и служиха в състава на българския военноморски флот. Във Варненското езеро бе дислоцирана германска ескадрила от хидроплани, която решаваше задачи на немското командване във войната срещу Черноморския флот на СССР. Български транспортни съдове, охранявани от наши военни кораби, извършваха военни превози с германски товари между пристанищата на България и Румъния. По нашите брегове бяха инсталирани германски радиотехнически средства за свръзка и наблюдение на морското пространство, които се обслужваха от войници на вермахта. Една от тези станции в района на нос Емине през 1943 г. бе унищожена от партизаните. Малкото успели да избягат съветски военнопленици, които германците транспортираха незаконно през наша територия, бяха преследвани от "неутралната" българска жандармерия и намираха убежище само при партизаните.
На 2 септември 1944 г. изплашеното и объркано от бързо развиващите се събития на съветско-германския фронт българско правителство отново заяви неутралитета на България. И в същото това време германските войски, които отстъпваха от окупираната територия на СССР и Румъния, преминаваха през наша територия необезпокоявани. Разпокъсани части и подразделения, които прииждаха през Дунав, се преформираха на наша територия в специални пунктове и спешно се изтегляха на запад. И българското правителство вложи огромни сили и средства да им осигури бързото изтегляне.
Декларираният неутралитет по отношение на СССР става още по-неразбираем с обявяване на

"символична война"

на Англия и САЩ - страните, които по това време бяха негови съюзници. Понятие "символична война" няма. За нея англичаните и американците научиха от пресата, а ние - от въздушните удари. И ето парадокс! Не съм чул някой от "демократично мислещите политици и историци" да се е оплакал от незаслужените и безсмислени от военна гледна точка бомбардировки на София, Пловдив, Русе и др. и хилядите цивилни жертви.
Това са само няколко факта. Голямото престъпление може да се види в детайли в архивите, но те не се афишират от историци и журналисти. "Непредизвиканата и несправедлива агресия на СССР" е резултат не от злата воля на Сталин, а от погазването на международно-правните норми от българското правителство.
Нерядко историци и политици казват, че в онова време българското правителство е нямало избор, че срещу агресивните намерения на Германия на Балканите то е било безсилно и принудено да се съгласи с всичко, което се иска от него. Абсурдно е в историята да се строят хипотези от рода на: "Какво би било, ако..." Но ще си позволя да напомня епизод от историята на Кралство Дания от същото време. Неутрална Дания отказва да се подчини на диктата на Германия и да пропусне нейните войски през своя територия. В отговор последва германска военна операция и тя е окупирана за няколко дни, без особена съпротива. Когато хитлеристите започват преследването на датските евреи, кралят на победена Дания закачва на ревера си жълтата звезда на Давид и демонстративно се разхожда по улиците на столицата. След края на Втората световна война Кралство Дания е в редиците на победителите, защото защити неутралитета си дори с цената на окупацията.
Темата за неутралитета на България не се изчерпва с горчивите хапове от миналото. Настоящи управници забравят вече столетните конвенции. Примерите с бивша Югославия и Ирак са живи в паметта ни. Към неразумни действия ни подтикваха и днес политици от калибъра на Соломон Паси по конфликта в Сирия.
Може би привързаността на страната ни към политиката на силния на деня подхранва илюзорното чувство на наши политици, че като предан съюзник можем безотговорно и безнаказано да нарушаваме неутралитета си в конфликтите между трети страни. Неведнъж тази измама е вкарвала България в капан. Погазването на международното право рано или късно дава горчиви плодове. А поколението, което бере тези плодове, често се заблуждава, че някой друг е посадил отровното дърво.


Бомбардировка над София, юни 1944 г.