Днес искам да убия някого

"Около 300 десантчици от американските войски пристигнаха в Украйна, за да обучават армията на страната, която се бори с проруските сепаратисти в източната част на държавата, се казва в съобщение на армията на САЩ". Тази новина на Франс прес от 17 април ме подсети, че някъде пазя репортаж от френския "Монд", посветен на американски военни, изпълняващи сходна мисия в чужбина. Оказа се, че изрезката е от септември 2007 г. и авторът Патрис Клод разкрива някои от всекидневните "практики" в Ирак както на бойци от редовната американска армия, така и на няколкото "частни" армии, най-известната от които е "Блекуотър". Авторът съобщава, че в предходните 4 години пред американските военни съдилища са били изправени да отговарят за различни видове безобразия стотици военнослужещи, включително 64-ма за убийства. Имало и закон, гласуван от Конгреса на САЩ, че подлежат на съдебно дирене и т.нар. частни военни наемници от "Блекуотър", "ДинКорп" и "Трипл Канопи", който обаче никога не бил приложен.
Ето част от репортажа:
- Окей, момчета, на път. Искам да убия някого днес.
- А, добре. Защо днес?
- Ха, ха! Утре тръгвам в отпуска, за дълго.
Бившият военен пехотинец Уошбоурн е шеф на екипа. Печели по 600 долара на ден. Татуирана "мутра", 1,90 м, бръснат череп и брадичка, гигантът от Оклахома поставя автомата М-4 - същият, с какъвто е въоръжена редовната армия - между двете седалки. "Остави го да наближи малко, ще го стрелям с пистолета". Става дума за таксито, шофирано от възрастен мъж. Какво от това... Уошбоурн отваря вратата, приляга на седалката, протяга ръката навън. Таксито приближава. Стрелецът се прицелва. Няколко куршума нашарват предното стъкло. Таксито се обръща в канавката...
Според репортажа, по онова време само Пентагонът е ползвал услугите на 7800 "частни бойци" за охрана на складовете му, ремонт на техниката, осигуряване надзора на затворите, разпити на задържаните: много от тези "частници" са били замесени в скандалите с изтезанията в печално известния зандан "Абу Гариб".
Би могло да се възрази, че подобни "геройства" са били дело на наемниците от "Блекуотър" и други частни армии, че 300-те десантчици, изпратени в Украйна, са от редовната американска армия. Само че ето какво още научаваме от репортажа на Патрис Клод: Уошбоурн, Шмидт и другите им двама спътници в бронирания джип са "от тези, които някога бяха наричани "кучетата на войната", а понастоящем са "частни бойци". Тъмни очила, обеца по модата "тайни служби", висяща на ухото, пистолети, провесени ниско около ханша, черна защитна жилетка, уплътнена с керамични плочки, достатъчно дебели, за да предпазят от изстрели от автомат "Калашников" - всички те са бивши военни или полицаи".
Какво излиза: че и едните, и другите - "частните" и редовните, са обучавани физически, психически и военно по една "методика", подготвяни са първо да стрелят, а после да питат. Ако въобще им дойде някога на ума да питат, както личи от описания случай със стрелбата по таксито. Различни са униформата и работодателят. Но хората са си същите: "Окей, момчета, на път, днес искам да убия някого".