Диана Маркова: Страхувам се, че изведнъж може да стане трудно да мечтаем

Интервю на Надежда УШЕВА

ДИАНА МАРКОВА е от Казанлък. Авторка е на стихосбирката "Кръв по клавишите" (ИК "Жанет 45"; 2012), сборника с разкази "Момичешка стая" (ИК "Жанет 45"; 2015), и на двата романа - "Една четвърт" и "След цветята", подписани с псевдонима Мина Мау и издадени от "Лексикон" през 2019 г. Авторка е и на романа "...Три, четири". А най-новата й книга "Троянските музиканти" (изд. "Лексикон") бе представена на Алеята на книгата в София, както и в Троян, където голяма част от героите изнесоха незабравим концерт в местен клуб. Предстои още една среща с читатели на 23 ноември в книжарница "Хеликон" на бул. "Витоша" в столицата.   

• - Успешна млада писателка сте, чиито книги се радват на все повече почитатели. Представете се пред нашите читатели с няколко изречения. 

- Здравейте. Аз съм Диана Маркова и съм прекарала годините до завършването на гимназия в Казанлък. Никога обаче не съм чувствала ограничаваща привързаност към родния си край и смятам, че именно това настроение ми е дало възможност да опитам късмета си и на други места. Винаги казвам, че истинският ми живот започна в София. И то е така.

В столицата срещнах свободата, понякога прикрита зад анонимността, а друг път изразена в ходене по вдъхновяващите софийски улици, и прекрасните личности, с които се сприятелих, като тези неща ми помогнаха да се обърна към писането - нещото, което най-плътно приляга на същността ми. Междувременно завърших маркетинг в УНСС и прекарах известно време в това работно поле. Кратко и поучително, но доста разочароващо време. Оттогава знам, че писането е почти единственото нещо, което мога и си заслужава да правя.

- Разбирам, че сте написали екзистенциална книга за живота. Как Ви дойде идеята за нея и как се спряхте на музикантите, при това точно на троянските?

- Историята на романа "Троянските музиканти" започва с полуслучайно познанство, един диктофон и... друг роман. Истината е, че преди няколко години, може би вече повече от седем, се запознах и сприятелих с Дарин Марковски - кръчмарски музикант от Троян, дошъл в София да търси препитание и да "рестартира" живота си. Свиреше на клавир и от време на време го правеше за минувачите в столичните подлези и паркове. Случваше се, по време на купон, той да се опита да разкаже забавна, а понякога и тъжна, история из живота на музикантите от малкия град. Никой не го слушаше. Един ден, докато си говорехме на таванската стая, която той обитаваше, ми хрумна да събера неговите истории. Те имаха вкус и чувство. Някакво свое обаяние.

В началото мечтаехме за филм. Нещо като "Оркестър без име", но наш си. Той много обичаше старите български филми. Да пробиеш в голямото кино обаче се оказа трудно. И просто седнах и написах краткия роман "...Три, четири". Но когато го издадох, Дарин вече беше починал от рак.

Не успя да види колко много хора дойдоха на представянето на книгата на площада пред читалището в Троян, където брат му и действащите троянски музиканти подкрепиха творбата с концерт.

И после дойде поканата да напиша нещо като продължение на малкия самиздат роман, посветен на Дарин Марковски. Бях истински щастлива отново да посетя Троян, да се срещна с кръчмарските музиканти и да прекосяваме мостовете на река Осъм, да опитваме местната кухня и да се смеем, изобщо да събера техните нови за мен истории, а след това да седна и да опиша всичко това. "Троянските музиканти", издаден от "Лексикон" през тази година, представлява по-пълната, забавна, щастлива, но все пак сериозна, история на троянските кръчмарски музиканти.

- Как ги подбрахте? Какъв период обхваща фабулата? Кой е най-младият и кой - най-възрастният, за когото разказвате? 

- "Троянските музиканти" е роман, чието действие започва в началото на 60-те години на миналия век, когато се раждат героите, чиито прототипи - повечето от тях - активно работят и днес. Това е много интересно, нали? Прочиташ книга, а после можеш да отидеш в някой от ресторантите в балканския град и да послушаш как свирят на живо.

Те са артистични и толерантни, отворени и искрени хора - знам това, защото ги познавам. Но мисля, че най-точното описание на занаята и личността им е понятието "кръчмарски музикант". Редакторът на романа, Светлана Дичева, каза, че кръчмата е метафора за щастието от живота. Точно това са те: носители на щастието от живота. Един вид мисионери на щастието.

Навремето в Троян е имало диксиленд. В годините след Втората световна война в ръцете на някои от музикантите дори попадали плочи с музика, донесени в тайнство от моряци и други, свързани с чужбина, ентусиасти. Провеждали се джаз концерти с лекции; изобщо музикалният живот в града кипял оживено. Така че бих се радвала, ако, четейки "Троянските музиканти", местните се сетят и за старите, от които започва всичко. Паметта им е жива в Троян, а се надявам, че романът ще зарадва и останалите читатели.

- Отличават ли се с нещо троянските от останалите изпълнители?

- По-скоро бих казала, че няма други като тях. Троянските музиканти са силни и устойчиви личности с талант. Едно от нещата, които обаче мога да откроя като съществена разлика между тях и колегите им от другите градове - все по-малко и по-рядко срещани, е, че условията, в които работят, ги поставят в леко незавидна ситуация на оцеляване. Те не се оплакват, но много добре знам какво може да означава изразът "гладна и свирепа провинция".

Обичам да казвам, че кръчмарските музиканти от Троян са изчезващ вид хора и че техният занаят е застрашен от заличаване. Защо ли? Потресаващ е моментът, в който управителят на ресторанта, в който свирят, идва при тях и им вдига скандал затова, че гостите са на дансинга, а не край масата, където да консумират още и още. Сурови са 90-те години, когато дискотеките са предпочитани пред кръчмите с оркестър. А някога всяко заведение е имало оркестър. За капак - когато съвремието ни дари с компактдискове и флашки, живата музика тихо се сви в ъгъла.

- Кои от техните истории най-силно Ви впечатлиха?

- Най-вълнуващо за мен беше онова преживяно от тях, в което те са проявявали своите човечни качества. Като историята, в която в най-лютата зима двама от героите свирят в ресторанта на Беклемето и внезапно се оказва, че клиент има специално желание - конкретна песен, за изпълняването на която те нямат готовност. Всичко е въпрос на една дискета, но те я нямат. В този момент в кръчмата влиза героят Рангел и веднага предлага решение - ще мине по кратките пътеки в студената нощ и ще вземе дискетата с песента от своя дом. И наистина, след паузата, която музикантите обикновено оползотворяват, за да си починат, Рангел се връща с дискетата. И купонът продължава, и всички са щастливи. А приятелството ще се запази до живот.

- Какви са посланията на тази книга? Читателят ще открие ли най-значимото за себе си, за живота?

- Най-значимото е дълбоко лично история. То не се налага - чрез книга, песен или филм. Но изкуството има величественото свойство да посява стойностното в изгубените души. Когато изглежда, че няма път напред, една книга може да разбие отчаянието и да внесе светлина. Същото е и с хубавите песни, с тази разлика, че музиката достига по-бързо до възприятията.

И сякаш героите от "Троянските музиканти" искат да ни кажат да не се отчайваме. Да не губим нишката на смисъла. Да вярваме в музиката и щастието, а не в консуматорството, порока и евтиното. Да сме солидарни и да се подкрепяме. Но не повърхностно и само на дума. Да сме хора. Истински хора. В крайна сметка, какво по-значимо има в живота, ако не нашата чувствителност. Нашата способност да разбираме и съчувстваме.

- Вие, като журналист, какво мислите за кризите, които връхлетяха човечеството през последните години? Това ли е вече модерният начин на съществуване - от криза на криза и който може да оцелява...?

- Ще уточня, че не съм точно журналист. Винаги съм се пазила от лакейничеството и подкупността, с които станаха известни някои журналисти. Затова и не се посветих на тази професия - твърде многото компромиси унищожават свободата на мисълта и изказа, а аз почти нямам друго. Но смея да твърдя, че съм търсещ човек. Човек хем в аскетичното отшелничество на поезията, хем в търсенето на отговорност на публицистиката.

Не се примирявам с някои несправедливости и има теми, които ме правят непоклатима. В общи линии това са икономическото робство, липсата на човечност в отношенията и отчуждението. Това са проблеми на съвремието, но в тях може да се посочат като виновни и някои елементи на пазарната икономика, която е у нас в своеобразен вариант вече повече от трийсет години. Увълчването на хората, недостъпното здравеопазване и замърсената природа са проблеми, които не са приключили. Като че ли обаче не бяхме готови да приемем новия начин на съществуване - сред епидемии, лудост и ежедневни протести. Честно казано, и досега се страхувам, че мога да загубя близък или че в света изведнъж може да стане трудно да мечтаем.

Не сме готови да погледнем мрака, а той е почти тук. Не искам да обобщавам; не знам дали бъдещето няма да сбъдне целия този мрак. Знам само, че колкото и да е труден животът, Троян е остров, в който турбуленцията се усеща като лек полъх на вятъра, когато си заобиколен от приятели и музика.

- До какъв извод достигате?

- Единственото заключение, което мога да направя в този момент, е, че не трябва да отлагаме да дарим близките си с обич и разбиране. Защото всеки ден е ново начало, но може да бъде и край! Нека дадем рамо на приятел сега. Нека днес бъдем хора.

- Книгата успешно е представена на Алеята на книгата в София...

- Да, представихме романа в последния ден от Алеята на книгата. Веднага, след като поставих последния автограф, закапа дъжд. Прибрах се с мокри крачоли (смее се).

Алеята на книгата на "Витошка" е книжното сърце на София и сред местата, които трябва да посетим в столицата, тя се нарежда на много предна позиция. Имах възможността да прекарам известно време и на щанда на издателството за българска литература "Лексикон" - моето издателство, където разговарях с интересни книголюбящи хора. През повечето време гостите бяха спокойни и озарени от уюта на всички тези книги наоколо. Дойдоха и хора, които по специален начин са свързани с Троян.

А на 4 октомври в Троян ме посрещна будното и прямо троянско общество. Благодарна съм на Срацимир Савов, който бе водещ на събитието, и на музикантите Веселин Ангелов, Емил Ненковски, Добромир Дишев-Дидо, Емил Давидов, Веско Младенов-Стрялката, Теодор Лука и Христиана Спасова, които изпълниха наистина незабравим концерт. Романът може да бъде купен от големите книжарници, като "Хеликон" и store.bg, както и поръчан от сайта на "Лексикон".

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.